Решение № 243 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 830/2021
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 12.07.2023
- Състав
- Грета Илиева Чакалова
Други актове по делото
- Определение № 1182 от 23.11.2022 · Грета Илиева Чакалова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.108 · Закон за движението по пътищата
- чл.108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.108, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.2,т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1,т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б.В · Наказателен кодекс
- чл.343А, ал.1,б.Б · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20215300900830 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от М. Р. К., ЕГН **********, ***, П.
Ц. К., ЕГН **********, ***, С. Ц. К., ЕГН **********, ***, Д. Ц. Ч., ЕГН **********, *** и М. Ц. К., ЕГН **********, *** чрез процесуалния им представител адв. Д. В., *** против ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, София, ул.“Позитано“ 5 правна квалификация чл.432 КВ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.497 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на *** г. водачът на товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ *** М. Р. e предприел маневра движение на заден ход, при което e прегазил пешеходеца С. К., в резултат на което е настъпила смъртта ѝ.
С Присъда 31/17.09.2021 г., постановена по НОХД 1271/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, М. Р. е признат за виновен за това, че на *** г. при управление на МПС товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ *** е нарушил правилата за движение – чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.40, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. К. и на основание чл.343А, ал.1,б.Б във връзка с чл.343, ал.1, б.В във връзка с чл.342, ал.1 НК му се налага наказание.
Отношенията между С. К. и Ц. К. приживе са били близки и внезапната загуба на близкия човек причинява на Ц. К. тъга, тревога, скръб, чувство за празнота, безпомощност, потиснатост; страда от това, че вижда трупа на майка си при изключително трагични обстоятелства и жестоките травми по тялото, че е очевидец на погребението и в резултат на тези негативни емоции на *** г. умира. Ищците са наследници на Ц. К. и поради това претендират да получат това обезщетение, което би получил наследодателят им за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на своята майка С. К., изразяващи се в страдания от причинената смърт при ПТП от *** г., в размер на 70 000 лв общо за всички 1 ищци, ведно с обезщетение за забава от момента на настъпването на ПТП *** г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът застъпва следното становище по предявените искове:
-не се оспорва наличието на сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“ по отношение лекотоварен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ ***, както и че причина за настъпването на ПТП е противоправното поведение на застрахования при ответника водач и в резултат на това ПТП е настъпила смъртта на С. К.;
-признава се обстоятелството, че пред застрахователя е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, която не е приключила със заплащане на обезщетение или с постановен отказ за заплащане на такова;
- застъпва се становище, че ищците не са материално-правно легитимирани да получат застрахователно обезщетение, тъй като ищците претендират заплащане на обезщетение в качеството си на наследници на Ц. К., а правото да се иска заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е лично, непрехвърлимо, ненаследимо право;
-прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. К., изразяващо се в това, че пострадалата се е движела по платното за движение, без да съобрази, че пред нея МПС се движи на заден ход и предвид тази маневра на МПС да се отстрани от платното за движение; твърди се също, че пострадалата не е движела в най-дясната част на платното за движение и внезапно е навлязла в коридора на движение на МПС при несъобразяване с движението на МПС и ненужно е удължила пресичането на пътното платно;
-оспорват се настъпилите вреди по вид и размер;
-оспорва се претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
По възражението за недопустимост на предявените искове:
С Определение 58/13.02.2023 г., постановено по ч.т.д. 20235001000067 на Апелативен съд – Пловдив, е отменено Определение 1182/23.11.2022 г., постановено по т.д.
830/2021 г. на ОС – Пловдив, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове, като Апелативен съд – Пловдив приема, че исковете са предявени от легитимирана страна, тъй като наследодателят на ищците приживе е предявил пред застрахователя изплащането на застрахователно обезщетение за вреди, настъпили в резултат на смъртта на неговата майка С. К. при ПТП на *** г. В тази връзка Съдът приема направеното от ответника възражение за недопустимост на предявените искове за неоснователно.
По иска с правна квалификация чл.432 КЗ:
Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с 2 чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на тримесечния срок в полза на ищците, като наследници на Ц. К. като увредено лице, е възникнало правото им на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач /с Молба вх.№ 0056/1200/12.12.2019 г. наследодателят на ищците Ц. К. е сезирал застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка му С. К. при ПТП на *** г./.
С Присъда 31/17.09.2021 г., постановено по НОХД 1271/2021 г. на ОС – Пловдив М. Р. е признат за виновен в това, че на *** г. при управление на товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ *** в *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 ЗДвП, чл.40, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. К..
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№
***/16.06.2020 г., издадено от Община ***, се установява, че наследник на С. И. К., починала на *** г., е Ц. И. К. – неин син, починал на *** г., а наследници на Ц. К. са М. К. – съпруга и П. К., С. К., М. К. и Д. Ч. – негови деца.
От заключението на СТЕ с в.л. Д., което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че от техническа гледна точка механизмът на настъпване на ПТП на *** г. е следният: Товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ *** предприема маневра заден ход. В същото време С. К. се намира зад автомобила и независимо от това дали се е приближавала или отдалечавала, тя се е намирала в мъртвата зона на огледалата за обратно виждане. Движейки се назад, автомобилът повяла пешеходката К. и повлича тялото ѝ, като тя попада под автомобила и тялото и се влачи около 1.5 метра.
Вещото лице отбелязва, че ако пешеходката се е движела по обособен банкет или тротоар, ПТП не би настъпило; ако пешеходката се е движела в ляво или вдясно на пътното платно, тя би попаднала в полезрението на водача.
Вещото лице посочва, че при движение назад се включват светлини за заден ход и това е сигнал пешеходците да се отстранят от коридора за движение на автомобила.
От показанията на св.А. К., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на делото предвид близката родствена връзка с ищците по делото – чичо на ищците С. К., М. К., Д. Ч. и П. К. и девер на ищцата М. К. и св.Б., които Съдът кредитира като незаинтересовани, се установява, че свидетелят К. е очевидец на ПТП и при маневра назад автобусът е повалил и влачил 3 починалата С. К.. Посочва, че ПТП е настъпилото на 70-80 сантиметра от стената на къщата, тъй като на мястото няма изграден тротоар.
Свидетелите установяват, че приживе С. К. и Ц. К. имали добри отношения, живеели в близост и Ц. К. приживе ежедневно посещавал майка си, а тя помагала на всичките си деца. След смъртта ѝ Ц. К. бил тъжен, страдал, плачел, станал мълчалив.
Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид доказателствата Съдът приема, че през време на действието на застрахователния договор - на *** г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото се установява, че в резултат от виновното поведение на застрахования при ответника водач е причинена смъртта на С. К. и в резултат на това наследодателят на ищците търпи неимуществени вреди, изразяващи се във скръб, мъка от загубата на близкия човек, поради което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи.
Преди да определи размера на дължимото обезщетение, следва да се разгледат направените от ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД възражения за съпричиняване:
Нормата на чл.108 ЗДвП урежда правилата за движение на пешеходците в населени места, като според регламента на чл.108, ал.1 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
Нормата на чл.108, ал.2 ЗДвП урежда изключение от това правило, а именно, че пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
От показанията на св.К. се установява, че ПТП е настъпило на 70 – 80 сантиметра от сграда при движение на заден ход на товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ ***, както и 4 че на мястото на настъпване на ПТП няма изграден тротоар. От заключението на СТЕ с в.л.
Д. се установява, че при движение назад на МПС се включват светлини за заден ход, което е сигнал за повишено внимание от страна на останалите участници в движението.
При така установеното Съдът приема, че пострадалата К. не е изпълнила задължението си по смисъла на чл.108, ал.2 ЗДвП при липса на изграден тротоар в населеното място да се движи по платното за движение в посока, обратна на движението на ППС и по възможност най-близо до лявата граница на платното за движение, с което е допринесла за настъпването на ПТП и поради това определя 20 % принос в настъпването на вредоносния резултат.
При определяне размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и интензитета на настъпилите вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на С. К. – майка на наследодателя на ищците, изразяващи се в скръб, мъка от загубата на родител; установява се, че починалата при ПТП С. К. и наследодателят на ищците са имали отношения на разбирателство, уважение, обич, привързаност, починалата С. К. се е грижела за наследодателя на ищците, като му е помагала в ежедневието. С оглед изложеното Съдът намира, че на ищците, в качеството им на наследници на Ц. К., следва да се определи обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв общо, като след прилагане на установения принос от страна на пострадалата С. К. в настъпването на вредоносния резултат от 20%, дължимото обезщетение остава в размер на 80 000 лв.
Разпечатката съдържа 43 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b526c1d-8682-45d6-b644-ea56a4082c96