Разпореждане № 5352 от 10.05.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5352 гр. София, 10.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер № 20221110204304 по описа за 2022 година намира, че в тъжбата, подадена от Е. Б. срещу Т. С. И. се съдържат твърдения за извършени престъпления, част от които не съдържат данни за престъпление от частен характер, поради което тъжбата отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК.

В частната тъжба се посочва, че Т. И. провеждала музикално обучение на частната тъжителка, непълнолетната Е. Б., като на 05.03.2021г. И. прехвърлила детето на друг педагог – К. И.. Впоследствие, по молба на бащата на тъжителката, Т. записала песен с И., която не се харесала на Б.. През ноември месец 2021г. Е. Б. започнала да посещава новата учителка – К. И., която подготвила и записала дуетна песен с новата си ученичка и с друго дете, с която спечелили трето място на международен онлайн конкурс. Частната тъжителка качила публикация във Фейсбук от личния си профил с благодарност към новата учителка. На 26.11.2021г. Т. И. публикувала следния коментар под публикацията на Б.: „Хората казват, че ученикът прилича на учителя си – е при вас това важи в абсолютна сила! Браво, добре те е научила как се „краде“ чужд труд и знания. Поздравления! Предателство от висш пилотаж!“.

Според частната тъжителка това изявление на И. представлява клевета, доколкото то съдържа твърдения за „кражба на чужд труд и знания“ и „е налице предателство от висш пилотаж“. В уточняваща молба е посочено, че е разгласено позорно обстоятелство, и позорящи личността на частната тъжителка факти, а именно, че е научена как се краде чужд труд и знания и че чрез тази кражба тъжителката е определена за предател от висш пилотаж.

Посочва, че е опозорена, доколкото следва да се има предвид библейското тълкуване на кражбата въобще, като цитира Мойсеевия закон и предвидените епитимийни наказания за това деяние.

Дейността на съдията-докладчик в производствата от частен характер включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се 1 субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдиятадокладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство, поради липса на тъжба, съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението „клевета“ се осъществява по два начина. Едната от формите на престъплението клевета се характеризира с разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото.

Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение на жертвата, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал.

При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред трето лице/а, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява отрицателно на доброто име и честта му.

За да е налице клевета, деецът трябва съзнателно да съобщи на другиго неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.

В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление.

Следва да се отбележи и това, че съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не до вменяване на определени неконкретизирани отрицателни качества, оценки, съждения, епитети, т.е. до оценъчни съждения.

Ето защо и престъплението „клевета“ се осъществява чрез изразяване на твърдения с конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни 2 общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства. В този смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното или чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушението, мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.

При преценка дали посочените в тъжбата по-горе факти разкриват извършено престъпление, съдебният състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, защото в случая в тъжбата не се съдържат твърдения, които могат да се отъждествят с приписване на престъпление или разгласяване на позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Съдебният състав намира, че посочените като клеветнически изрази не покриват горепосочените критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелства“.

На първо място е посочено, че учителят на частната тъжителка я е научил как се „краде“ чужд труд и знания. В случая съдът не установи с това твърдение да са разгласени позорящи обстоятелства или да е приписано престъпление. Никъде в публикувания коментар не се твърди от И. частната тъжителка да е откраднала нещо от някого, съответно конкретно престъпление не се приписва. Посочено е единствено, че тъжителката е научена как се „краде“ от нейния учител. В случая не е недвусмислено заявено, че тъжителката е използвала по някакъв начин „наученото“, съответно, че е „крала“. Позорящо обстоятелство по-скоро би могло да се твърди, че е разгласено спрямо този учител, който учи своите ученици как се „краде“, а не спрямо „научените“, за които няма твърдения да са приложили тези си знания в конкретния случай. Изводите и собственото тълкуване на частната тъжителка на коментара на И. е нейно субективно възприятие, което е недоказуемо и не подлежи на оценка за дсотоверност. Никъде в публикацията не се твърди, противно на посоченото в молбата уточнение, че поради кражба на чужд труд и знания поведението на тъжителката е обявено за предателство от висш пилотаж. Напротив, от така цитирания коментар от Фейсбук не може да се направи еднозначен и категоричен извод дали същият е насочен и касае ученика или учителя, за който се споменава в първото изречение на публикацията, съответно няма никаква връзка между твърдението, че частната тъжителка е научена как се „краде“ и обективираната оценъчна дейност, че е налице „предателство“. Доколкото няма твърдение, че частната тъжителка е „крала“, съответно уточнените твърдения в нарочната молба от 27.04.2022г. нямат връзка с действително изразеното от И. мнение, съответно поради липса на обективна съставомерност, цитираната публикация не съдържа факти, които да са обективно съставомерни.

На второ място следва да се посочи, че съгласно тъжбата в инкриминирания текст глаголът „краде“ е поставен в кавички, което по правилата на българския език означава в конкретния случай, че в него се влага различно, преносно значение, а не общоприетото, което е още един аргумент, че публикацията не следва да се разбира в буквалния смисъл, който влага 3 тъжителят в нея.

Неотносими са развитите библейски тълкувания на кражбата въобще, още по-малко наказуемостта на това деяние според Мойсеевия закон. Няма съмнение, че кражбата е противоправно деяние по българското светско право, като приписването на кражба е престъпление по чл.147 от НК, съответно би могло в определени хипотези да представлява и набедяване, а наричането на някого „крадец“ би могло да се приеме за обида по смисъла на чл.146 от НК. В случая обаче, от съдържанието на цитираната публикация, не се установява по недвусмислен начин И. да е нарекла тъжителката „крадец“, съответно да твърди, че е откраднала нещо. Налице е само твърдение, че Б. е научена как се краде, което както беше посочено, само по себе си не е позорно обстоятелство, освен за този, който предава тези знания. Липсва твърдение, че Б. е откраднала нещо, съответно дори липсват твърдения от кого какво и кога е откраднато. Интерпретациите на тъжителката на заявеното от И. са нейни субективни оценъчни дейности, които не могат да бъдат предмет на доказване в наказателното прозиводство.

На следващо място твърдението, че е налице „предателство от висш“ пилотаж също само по себе си е неконкретизирано и неиндивидуализирано, за да стане недвусмислено и категорично ясно кой се твърди да е извършил предателство, дали това е учителят, за който се говори в изречение първо или за друг. Отделно от това дали нечие поведение е предателско е оценъчна дейност, която е субективна и не подлежи на наказателно преследване и.

В трайната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург се прави разграничение между факти и мнения, които съдържат преценка или оценка. Така например по делото “Лингенс срещу Австрия” се приема, че е нужно е да се направи грижливо разграничение между фактите и оценъчните съждения. Съществуването на факти може да бъде установено, докато истинността на оценъчни съждения не се поддава на доказване.

Доказването на истинността на оценъчните съждения е неизпълнимо и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от чл. 10 от Конвенцията. От значение е дали изявленията на лицето, което прави определено изказване, имат обективна и фактическа основа. Трябва да се прави разлика между твърденията за определени факти, които имат негативен характер, и упражняването на правото на критика.

Именно тази разлика е разграничителната граница между правото на лицата да критикуват чужда работа, действия, думи и т.н., което не е престъпно и твърдението на позорящи факти или приписване на престъпление на другиго, което засяга неговата лична субективна правна сфера, и би могло да осъществява престъпен състав.

При преценка на съдържанието на тъжбата в тази част и на инкриминираните с нея обстоятелства, съдът не установи на тъжителя да е приписано престъпление или да е разгласено позорно обстоятелство, поради което приема, че в тъжбата не е налице описано съставомерно поведение на И.

4 досежно престъплението клевета.

Съдията-докладчик намира, че в случая обстоятелствата в частната тъжба поради изложените съображения не са позорни и недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, както и не представляват приписване на престъпление. Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически, нито позорящи личността му. Субективното отношение на едно лице към определени твърдения не може да бъде годен предмет на престъплението клевета, доколкото личните преживявания и оценки не могат да бъдат установени посредством способите за събиране и оценка на доказателствата, чрез които се изследва и установява обективната истина.

Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето, срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.