Решение № 735 от 19.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Казанлък, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100970 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ф. ЕАД против И. А.

А., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Ф. ЕАД ***, чрез юриск. Д.К., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И. А.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, че дължи да заплати на Ф. ЕАД в качеството му на правоприемник на „ПИБ“ АД следните суми: 1000,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 1016,09 лв. договорна лихва по т. 8 от Договора за овърдрафт, начислена за периода 05.07.2021 г до 01.04.2024 г. вкл., 113,73 лв. лихва за забава, начислена за периода 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г.

Твърди, че на 15.11.2019 г. – между И. А. А. и „ПИБ“ АД бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с № 013CC-R-013039/15.11.2019 г. (Договор за овърдрафт). На основание Договора за овърдрафт по разплащателна сметка, Банката била предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 1 000 лева (хиляда лева). Предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) бил усвояван и погасяван многократно по сметка с IBAN: ***, открита на името на Кредитополучателя в Банката. Кредитоподучателят се задължавал да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, установени в Договора за овърдрафт и Общите усдовия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASIERCARD 11 VISA (Общи усдовия). Съгласно т. 3 от Договора за овърдрафт срокът за ползване и погасяване на кредитния димит (овьрдрафта) бил до 15.11.2020 г., като същият 1 се подновявал автоматично при усдовията и по реда, предвидени в Общите условия. Съгласно т. 7 от Договора за овърдрафт за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, кредитоподучателят имал право на гратисен период със срок съгласно Общите условия. Титулярят имал право на гратисен период, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Съгласно клаузите на Договора за овърдрафт, кредитоподучателят заплащал договорна лихва, регламентирана като годишна лихва върху непогасеннте суми по всяка транзакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок до датата на палежа за последния отчетен период или до края на гратисния период на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитния лимит, кредитоподучателят заплаща договорна наказателна лихва (т. 8 и сл. от Договора за овърдрафт).

Ищецът твърди, че кредитоподучателят бил усвоил изцяло сумата по предоставения кредитен лимит. Последната дата, на която бил достигнат кредитния лимит и след тази дата нямало плащания от кредитополучателя била 22.06.2021 г. Съгласно Общите условия, изискуемостта на вземанията по Договора за овърдрафт настъпвала с определената месечна падежна дата. В настоящия случай, това било 5-то число от месеца, следващ отчетния месец. С Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС било прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и лихвата започвал да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Изискуемостта на претендираното вземане била настъпила на 05.07.2021 г.

Сочи, че с договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят „ПИБ“ АД прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на Ф. ЕАД. Ф.

ЕАД бил упълномощен от „ПИБ“ АД от нейно име да уведоми длъжника за извършената цесия. Уведомление за цесия било изпратено на длъжника с препоръчана пратка на „Б.“ АД, като същата не била връчена на лицето.

Предвид това с настоящата искова молба моли съдът да връчи на ответника уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответникът щял да бъде уведомен за цесията и същата щяла да породи действие спрямо него в момента на връчване на препис от исковата молба, като това обстоятелство следвало да бъде взето предвид при постановяване на решението на основание чл. 235 ГПК.

Поради неизпълнение от страна на крелитополучателя на договорните му задължения Ф.” ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК.

По образуваното ч. гр. д. № 327/2025 г. по описа на P C - Казанлък, имало издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът И. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Г., преупълномощена от назначения му за особен представител адв. М. П., подава отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Твърди, че твърдяното от ищеца в исковата молба, че прилага Договор за цесия от 02.04.2024 г., с който „ПИБ“ АД била упълномощила Ф.” ЕАД да уведоми длъжника / ответника по иска/ за извършената цесия, но изпратеното 2 по пощата уведомление за цесия не била връчена на длъжника. По делото не била приложена обратната разписка на писмото, адресирано до ищеца, за да се установи кога е изпратено уведомлението и кога е върнато като невръчено на ответника. Приложено било копие от уведомление ,адресирано до ответника, изпратено от юрисконсулт Д.К. и вероятно подписано от него, но липсвало надлежно пълномощно от представляващите ищеца лица за юрисконсулта, че бил упълномощен от тях да изпрати до ответника уведомлението за извършената цесия. Липсата на доказателства, установяващи изпращане на уведомлението чрез препоръчана пратка по „Б." до ответника, на доказателства, че пратката е върната като невръчена на ответника, че приложеното уведомление до ответника чрез юрисконсулта на ищеца е на основание надлежното му упълномощаване от представляващите и управляващите юридическото лице-ищеца, сочели извода, че до момента на предявяване на исковата молба в съда ищецът не бил извършил действия за уведомяване на ответника, че между него /ищеца/ и банката -кредитодател бил сключен договор за цесия, по силата на който от датата на уведомяването му той щял да следва да погасява задълженията си не на банката, а на ищеца в качеството му на цесионер.

Тъй като по делото ответникът се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК, връчването на уведомлението за сключения договор за цесия на ответника чрез съда, било процесуално недопустимо, тъй като представителната власт на особения представител била ограничена-аргумент в чл.29 ал.5 ГПК и в мотивите на т.б от Т.Р. №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г.на ОСГТК на ВКС /особеният представител не притежавал пасивна представителна власт да приема волеизявления от името и за сметка на ответника, които са свързани с промяна в материалното правоотношение /. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД била императивна и задължавала кредитора да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането му на друго лице и да потвърди писмено станалото прехвърляне.В случая нямало доказателства тези действия да са извършени от банката-кредитор. От договора за цесия било видно, че кредиторът е упълномощил цесионера да извърши посочените действия, но правната норма била императивна и тя задължавала само кредитора-цедент.

По изложените съображения счита, че за ищеца „Ф." ЕАД липсвала активна легитимация за предявяване на исковете и производството по делото следвало да се прекрати на това основание. От приложените писмени доказателства се установявало, че между „ПИБ"АД /ПИБ/ и ответника бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка 013CC-R-013039 /15/11/2019 г. В т.З от договора било видно, че е сключен за срок от една година-до 15.11.2020 г. с възможност да бъде подновен автоматично при условията и по реда предвиден в Общите условия /ОУ/ на банката.Усвоената част от кредитния лимит се погасявала в сроковете и по начина, договорени в ОУ.Върху непогасените суми по всяка отделна трансакция се начислявала лихва за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването -чл.8.1.от договора.Титулярът на кредита заплащал на банката върху непогасената част на дълга за дните на просрочие посочената в т.8 от договора лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията-лихвата по т.8 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от 3 наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт /т.9/.Съгласно т.11 от сключения договор годишния процент на разходите /ГПР/ бил определен в размер на 17.48%, като общата сума дължима от титуляра-длъжник била 1162.67 лв.

По делото като приложение към исковата молба били приложени и ОУ на банката, Договорът за цесия, Приложение №1 към договора за цесия, Пълномощно от ПИБ в полза на ищеца като цесионер да уведоми всички длъжници на банката за сключения договор за цесия,Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника чрез юрисконсулт Д.К. без доказателства за делегиране на такива права и от кого са делегираните права.

Счита, че от приложените доказателства липсвало такова, което да установява на коя дата била останала дължима, като непогасена, главница от 1000 лв., която по размер представлявала самия кредитен лимит /т.2 от договора/.Липсвало писмено доказателство като извлечение от картовата сметка, за да се установи дали въобще бил усвояван този кредитен лимит и ако е усвояван кога е спрял ответника да го погасява и в какъв размер е непогасената част.Тези доказателства били необходими за изясняване размера на задължението като главница, но и с оглед размера на дължимата лихва за забава, определена при условията на т.8.1.1 от ОУ. В т.11.4 от ОУ било записано, че ако титулярът не погаси, което и да било свое изискуемо задължение, банката имала право да блокира издадените към сметката карти вкл.дигитални и да предприеме незабавни действия за принудително събиране на дължимите суми , включително и по съдебен ред. Не ставало ясно освен главницата кои други задължения щял да погасява в срок /ежемесечно/ и в какъв размер длъжникът по кредита, след като нито в договора, нито в ОУ те били посочени като разход, дължим всеки месец. В тази връзка моля съдът да прогласи за нищожна т.11 от договора с банката, като неравноправна клауза, тъй като в нея не бил определен размерът на разходите по кредита като сума в левова равностойност, дължима върху кредита от 1000 лв., а бил посочен годишен процент 17.48%. Посочена била и Общата сума, дължима от титуляра на кредита, в размер на 1162.67 лв., без да ставало ясно как е формирана в този размер, който надвишавал по размер самия кредит от 1000 лв. Когато една договорна клауза не дава възможност на другата страна по договора да й влияе, най-малко в степен да има яснота в размера на дължимата месечна лихва, ГПР и обща сума по кредита, но създава привилегирована възможност за другата страна /монополист/ да поставя клаузи без яснота и без възможност за договаряне с цел постигане на взаимоизгодни условия, тя била неравноправна клауза, явявала се нищожна и на това основание правя искане последната да бъде прогласена от съда.

Неравноправна била и клаузата в т.10.1 и 10.1.1 от ОУ по същите съображения, тъй като за титуляра не била на лице възможност да влияе върху тази клауза, защото това били общи условия на банката, едностранни, по които титулярът на кредита не бил страна, още по-вече, че в последния абзац на договора е записано, че ОУ са неразделна част от този договор като приложение към него, което било недопустимо. Прави искане съдът да прогласи тези две точки от ОУ като неравноправни клаузи във форма на нищожност. Неравноправна била и клаузата в т.8.1.4 от ОУ, върху която титулярът на кредита не можел да оказва влияние, тъй като ОУ се приемали едностранно от банката и по тях длъжникът не бил страна.Записано било, че банката капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към 4 главницата на овърдрафта, за което с подписването на договора титулярът давал своето изрично съгласие. В договора не било отразено двустранно съгласие за капитализиране на лихви и такси чрез прибавянето им към главницата, както и в самия договор нямала посочен в левова стойност размера на месечната лихва и размера на месечните такси, поради което титулярът не знаел какво по размер ще е месечното му парично задължение за лихви и такси за разноски. С този текст от ОУ банката едностранно увеличавала размера на главницата чрез посоченото капитализиране, начислявала се лихва върху лихва, което било непозволено от закона, а и лихва върху ГПР не тече. Налице било и противоречие между т.8.1.4 от ОУ с т.8 от договора, като в последната не било договорено между страните, че върху лихвата ще се начислява лихва / след капитализирането й към главницата/.