Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1135 от 29.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2001/2024
Вид
Решение № 1135
Подписан
29.08.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл.63д, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Пловдив, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Е. Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330202001 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 756513-F752240/15.02.2024г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК: 130568248, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Дружба 1“, бул.“Амстердам“ № 4, представлявано от С.В.А., ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС.

Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, излага съображения за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените от дружеството разноски по делото.

Въззиваемата страна – Началник отдел „ОД“-Пловдив в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк.З. навежда съображения за 1 отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на НП.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 07.11.2023г. в 15:00 часа от служители към НАП, сред които и св.Е.

Л. Ф., на длъжност „старши инспектор по приходите“ и колегата й св.М. Н. Д., била извършена проверка на търговски обект - обект № 2 - Бензиностанция Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, бул.„Васил Априлов“ №139, стопанисван от дружество жалбоподател „Дизелор“ ЕООД. В хода на проверката били установени четири резервоара, вкопани в земята за съхранение на течни горива. Всички резервоари били с монтирани сонди на НИС и с поставени пломби. Не били установени неизползваеми резервоари. Представени били свидетелства за калибриране на съдове от акредитирана лаборатория „ДеневД“ ООД: № 4-Р2294-1/03.08.2023г. за резервоар 1 за съхранение на дизелово гориво с вместимост 40 006 л; № 4-Р2294-2/03.08.2023г. за резервоар 2 за съхранение на топ дизел с вместимост 40 006 л; № 4-Р2294-3/03.08.2023г. за резервоар 3 за съхранение на бензин А95Н с вместимост 40 006 л и № 4Р2294-4/03.08.2023г. за резервоар 4 за съхранение на дизелово гориво с вместимост 40 006 л. Констатирано било, че като средство за измерване от одобрен тип на наличното количество гориво в резервоара за съхранение в обекта била използвана нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и същата подлежи на метрологичен контрол.

Констатирано било монтирана в обекта ЕСФП тип 31 DYFUS ІІ с ЦРУ ПОС компютър DYFUS ІІ и ФПр Datecs FP-800 с ИН на ФПр DF000182 и ИН на ФП 60000182, бензино-/газ колонки тип Tokheim Quantium Q510 и Tokheim Quantium Q110 1-1SD TQP-HS с НИС тип ACCU ROHE gBIG15 с нивомерни магнитостриктивни сонди PLS-5X/Y. Системата била одобрен тип на БИМ с № 186FS/12.08.2019 г.

Впоследствие, на 19.12.2023г. бил направен и преглед на допълнително предоставени документи, включително в ПП на НАП – ФУДВ. Цялостната проверка показала, че на 07.11.2023г. било получено дизелово гориво по еАДД 2

№ /УКН/ 0000000008170435/07.11.2023г., въведено чрез баркод четец чрез ЕСФП за 6270 литра при 15 градуса по Целзий. След получаване на доставката била подадена информация към ИС на НАП за Документална доставка в резервоар 4 на 6270 литра по служебен бон № 0229923/07.11.2023г., но от НИС били получени данни за доставка в обекта на 6798,61 литра при 15 градуса, съгласно служебен бон № 0229920/07.11.2023г. Констатирана била разлика между полученото количество гориво по еАДД, въведено чрез баркод четец и количеството гориво, постъпило в резервоар 4 за съхранение на дизелово гориво от нивомерната система в обекта и отчетеното гориво по НИС в размер на 528,61 литра, като в посочения резервоар нямало други доставки за деня.

От извършената служебна проверка в ИС на НАП, модул „Фискални устройства“ за дата 07.11.2023г. било установено, че наличната в обекта ЕСФП с ИН на ФУ DF000182 и ИН на ФП 60000182 с нивомерна система не била изпратила коректно данните от НИС за получените доставки по дистанционна връзка на НАП , които давали възможност за определяне на наличното количество гориво – дизел в резервоара за съхранение в обекта – резервоар 4.

От установеното по време на проверката на място, както и констатираното от допълнително представените документи и извършената справка, св.Ф. приела, че на 07.11.2023г. в гр.Пловдив дружествотожалбоподател, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, не е спазило изискванията на чл.3, ал.3 от цитираната наредба, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС, като не е предало по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоара за съхранение в обекта за дата 07.11.2023г.

Резултатите от проверките били обективирани в съставените ПИП № 0379458/07.11.2023г. и ПИП сер.АА № 0158413/19.12.2023г.

За така приетото за извършено от дружеството жалбоподател нарушение 3 на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС, св.Ф. съставила срещу „Дизелор“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F752240/18.01.2024г. Прието било, че нарушението е извършено на 07.11.2023 г. в гр. Пловдив и не води до неотразяване на приходи. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице, който го подписал без възражения и получил препис от него.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Е. Л. Ф., която потвърждава авторството на съставения от нея акт и описва констатираното по време на проверката. Сочи, че били установени седем разминавания за извършени три доставки на дизелово гориво за периода от началото на м.октомври до датата на проверката, при които разминавания нивомерната измервателна система била отчела повече количество доставено гориво, отколкото посоченото по документи. За проценото разминаване разликата била малко над 500 литра, отчетена от нивомерната система. Описва отчитането пред НАП чрез дистанционна връзка, като отбелязва, че при издаването на служебния бон задълженото лице е имало информация за допуснатата разлика. При физическата доставка нивомерната система издавала служебен бон за доставеното в резервоара гориво, при което нивомерът отчел по-голямо количество от посоченото като получено по еАДД гориво, като разликата не била с натрупване. По този начин не се предавали коректни данни и не можело да се добие реална представа за нивото на горивото.

Съдът даде вяра на показанията на св.Ф. като еднопосочни, последователни, логически обосновани, без индиция от заинтересованост и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

С оглед установяване на факти и обстоятелства по време на проверката, по делото беше разпитан и св.М. Н. Д.. От показанията му се установява, че 4 участвал в проверката на място на бензиностанция, стопанисвана от дружеството жалбоподател. Проверката била извършена от свидетеля Д. и св.Ф.. По спомен на свидетеля, на място не били установени нарушения, но от дружеството били изискани документи. Свидетелят не си спомня проверената бензиностанция да е била зареждана към момента на проверката, нито какво са проверявали, но навежда предположения, че са били извършени стандартни процедури, касаещи проверка на системите и марките.

Съдът се доверява на изложеното от св.Д., въпреки липсата на спомен относно констатираното от проверката, като отчита, че показанията му в тази част са лишени от доказателствена информация за правнорелевантни факти, предвид липсата на конкретиката на същите.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше разпитан св.Х. С. С., от чийто показания се установява, че работи като системен администратор в дружеството жалбоподател и осигурява техническата поддръжка на електронната система на въпросната бензиностанция. Сочи, че отклоненията били около 1-5 процента, като за измервателната част от системата отговаряла външна фирма. Като причина за отклонението външната фирма посочила, че тръбата за вливане на горивото била в близост до нивомера и при висок дебит последният се движил и започвал да дава отклонения при автоматично изчисляване на нивото. Като други възможни причини свидетелят сочи прекъсване на захранването или силни вибрации от преминаващо превозно средство.

Съдът кредитира показанията на св.С. като конкретни, последователни, непротиворечиви на кредитирания доказателствен материал, като отчита установената служебна зависимост спрямо жалбоподателя, последният в качеството на работодател.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано по надлежния ред от фактическа страна, с необходимата конкретика и яснота и с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/. Както в акта, така и в НП 5 ясно и непротиворечиво са посочени датата и мястото на нарушението, а именно – 07.11.2023г. в гр.Пловдив, което категорично оборва направените в жалбата възражения в тази насока. Дадената за конкретното деяние правна квалификация съответства на описаните факти и обстоятелства по извършеното нарушение. Спазени са предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на акта и изготвяне на НП. Предвид на това Съдът приема, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и нарушаване на правото на защита на наказаното дружество.

При така очертаната фактическа обстановка и след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящата инстанция приема за безспорно и категорично извършено от „Дизелор“ ЕООД административно нарушение по смисъла на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ /Наредбата/ задължава всяко лице по ал.2 да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съответно чл.118, ал.6 от ЗДДС въвежда задължение за всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.