Решение № 633 от 04.08.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Шумен, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20243630103173 по описа за 2024 година

В производството по настоящото дело са предявени първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, предявени о т АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк.

Б.Х. - пълномощник на управителите против П. П. В., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, бул. „***“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22, с които се иска да бъде прието за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в общ размер на 2299,56 лева, от които: 1000,00 лева - главница; 334,88 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 04.09.2019 г. до 04.03.2021 г.; 295,93 лева - законна лихва за забава върху главница за периода от 04.03.2021 г. до 03.12.2024 г.; 668,75 лв. - такси, съгласно тарифа по Договор за потребителски кредит № 354701/04.09.2019 г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, длъжникът П. П. В., ЕГН **********, адрес: гр.

Шумен, бул. „***“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22 е осъдена да плати на кредитора АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от 1 управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б.Х. - пълномощник на управителите по Договор за потребителски кредит № 354701/04.09.2019 г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сумата 1000.00 (хиляда) лева – главница; сумата 668.65 (шестстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) лева – такси съгласно Тарифа на кредитора; сумата 334.88 (триста тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева договорна лихва за периода от 04.09.2019 г. до 04.03.2021 г.; сумата 295.93 (двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 04.03.2021 г. до 02.08.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.08.2024 г. до окончателно плащане, както и сумата 45.99 лв. (четиридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) лв. държавна такса и 50.00 (петдесет) лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на посочените вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 2124/2024 г. по описа на

РС-Шумен. Претендират се разходите в заповедното и исково производство.

Ответникът, чрез процесуален представител депозира писмен отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК, в който взема становище, че предявените претенции са недопустими, неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание ищецът депозира писмено становище с което моли исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител представя писмено становище, като заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Посочва, че по същество на спора предявените претенции са неоснователни и недоказани.

Моли съдът да се произнесе по неравноправност на клаузи.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 354701/04.09.2019 г., с който „Сити кеш“ ООД, като заемодател отпуснал заем за 18 месеца в размер на 1000 лв., при договорен лихвен процент – 40.05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.05 %, или обща сума за плащане в размер на 1401,64 лева, което не оспорва от страните.

При непредставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по чл.6.2 от договора, се начислява неустойка в размер на 2018,36 лева. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на ответното дружество и неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в тридневен срок.

Ответникът твърди, че уговорката за неустойка е нищожна като развива подробни съображения, които съдът по същество приема за основателни.

Предвид чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на 2 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, или доставчика и потребителя. В този смисъл, съдът намира, че уговорката за неустойка се явява неравноправна клауза.

Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са: да не е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (чл.146, ал.2 от ЗЗП); клаузата да е уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца и потребителя, т.е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност. В разглеждания случай е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение.

Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката конкретно е парична сума, която длъжникът се задължава да плати на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от 3 неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая уговорената неустойка е повече от 100% от размера на главницата, затова съдът намира, че тази уговорка противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от два пъти от заетата сума. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.

Съдът счита, че нищожността на горепосочената клауза от процесния договор, води до недействителност и на самата сделка сключена между страните. Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит и страните по него - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

За да се приеме, че процесния договор е изцяло нищожен, поради противоречие със закона, следва да се имат предвид чл. 22 от ЗПК, където императивно е посочено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски 4 кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.