Решение № 175 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502681 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищците Н. Г. Ч. и В. Г. С. срещу Решение № 3 497 от 11.07.2025 г. по гр.д. № 13 408/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което са отхвърлени изцяло предявените от тях срещу ЗК „ Уника Живот „ АД – гр. София искове за осъждането на дружеството на основание чл. 456 ал. 1 от КЗ да им заплати – в качеството им на наследници по закон на Г. Н. Ч.,починал на 07.11.2023 г. обезщетения в размер на 5 539,56 лв. за Н. и в размер на 1 054, 18 лв. за В. на основание сключен между „ Райфайзенбанк / България / „ ЕАД и ЗК “ Уника Живот „ АД Групов Договор за застраховка „Живот плюс „, към който договор присъединен и наследодателя на въззивниците – ищци във вр. със сключен между него и „ Райфайзенбанк / България / АД Договор за потребителски кредит № 1805302360283500/31.05.2018 г..

За постановяването на този резултат, районният съд е приел / по възведеното в тази насока възражение на въззиваемото застрахователно дружество /, че последното е освободено от отговорност по силата на разпоредбата на т. 17 от Специалните условия към груповия договор за застраховка, съгласно която не се покриват събития / в случая смъртта на наследодателя /, причинени от недекларирани заболявания, диагностицирани и лекувани до три години преди началото на застраховката – сред които и тежко сърдечно заболяване. В тази връзка е прието – на база заключението на СМЕ по делото, че основната причина за смъртта на Г. Ч. е „ *** „, което заболяване е отпреди застраховката и не е декларирано от него.

Жалбоподателите поддържат тези изводи на районния съд да се неправилни. Твърдят, че сърдечното заболяване не е в пряка причинна връзка със застрахователното събитие – смъртта на Г. Ч.. Считат, че вещото лице не е посочило тази основна причина за настъпването на смъртта, а я е дало само като вероятна, както и че за цялата 2023 г. и преди това Г. Ч. не е пролежавал и не е лекуван в болнично заведение за сърдечно-съдово заболяване, а на същият бил извършен един единствен преглед - на 10.11. 2016 г., на който 1 му е поставена диагноза „ *** „, която диагноза не е сред изрично изброените в т.17 заболявания и състояния, изключващи отговорността на застрахователя, който и в общите си условия не е дал дефиниция на термина „ тежко „ заболяване. Сърдечните заболявания на Г.

Ч., изброени в заключението на СМЕ са ИБС, *** и др., са диагностицирани след датата на застраховката, а не три години преди това, което / дори и да се приеме, че са в причинна връзка със смъртта му/ изключва приложението на т.17 от ОУ. Наред с това, вещото лице изрично посочило, че причина за внезапна сърдечна смърт могат да бъдат както сърдечносъдови заболявания, от които е страдало лицето, така и други външни фактори.

Същевременно по делото били налице други писмени доказателства, установяващи че смъртта е предизвикана пряко от „ *** „ . Поддържат също, че след като аутопсия на Г. не е извършена, то причината за неговата смърт не може да бъде категорично установена – в който смисъл също се позовават на СМЕ. Поддържа се още нарушение на чл. 362 ал. ал. 1 и 2 от КЗ от страна на застрахователя, т.к. същият не е поставил конкретно и ясно въпросите относно здравословното състояние на застрахования, представената му за попълване здравна декларация – съгласие не съставлява конкретно питане по смисъла на казаната разпоредба.

Поддържа се и че клаузата на т. 17 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 3 т. 6 от ЗЗП и като така нищожна, т.к. не предвижда реципрочна възможност и за потребителя да се откаже от договора.

По така изложените доводи се отмяна на решението и постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на исковете. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемото ЗК Уника Живот АД не е депозирало отговор на жалбата.

Съдът установи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.456 ал. 1 от КЗ.

От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 31.05.2018 г. между „Райфайзенбанк / България / „ ЕАД като кредитор и Г. Н. Ч. като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит, съгласно който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 25 787 лв. с краен срок за погасяване 15.06.2025 г. чрез 84 месечни погасителни вноски, всяко от които с падеж 15 – то число от съответния месец. Не се спори и е установено, че кредитополучателят Г. Ч. се е присъединил като застраховано лице при условията на групов Договор за застраховка Живот плюс, сключен на 31.05.2018 г. между кредитодателя и ответника ЗК “ Уника Живот „ АД като застраховател за непогасената част от кредита, намалена с размера на просрочените погасителни вноски при покрити рискове смърт или трайна неработоспособност над 70% в периода на застрахователното покритие, като ползващите се от застраховката лица при първо посочения риск са законните наследници на застрахованото лице. Няма спор, че в рамките на казания период е настъпила смъртта на кредитополучателя Г. Ч. – на 07.11.2023 г., че ищците са негови наследници по закон / деца / и че преди и след неговата смърт кредитът е обслужван редовно, като към датата на смъртта дължимия остатък по кредита / главница и договорна лихва / е възлизал на сумата 7 011, 11 лв. / 6 989, 13 лв. главница и 21,98 лв. договорна лихва /, същата е платена от ищците – законни наследници, по твърдяния от тях начин – от ищеца Н. Ч. – 5 539,56 лв., от ищцата В. С. – 1 054, 18 лева и понастоящем редовно обслужвания кредит е изцяло погасен / заключение на ССчЕ /. Няма спор и е установено също, че ищците са отправили застрахователна претенция пред ответника – застраховател, за заплащането на застрахователното обезщетение в размер на заплатените от тях погасителни вноски по кредитния договор и по претенцията им ответникът е постановил отказ, позовавайки се на разпоредбата на т. 17 от Специалните условия за застраховка „ Живот плюс „ на 2 кредитополучателите за обезпечаване на кредитните вноски към банка / в сила от 02.10.2017 г., действащи към сключването на застрахователния договор и подписани от наследодателя / и конкретно, че смъртта е настъпила вследствие посоченото в тази разпоредба като изключващо отговорността на застрахователя тежко сърдечно заболяване / исхемична болест, хипертония и др. /, лекувани и диагностицирани в период до три години преди началото на застраховката.

В този смисъл и отговора на ответното дружество по чл. 131 от ГПК за неоснователност на исковете, като се поддържа, че заболяването - в разрез със задълженията си по договора за застраховка, застрахованият Г. Ч. не е декларирал пред застрахователя.

Към отговора е представило подписаната от наследодателя Ч. Здравна декларация от 29.05.2018 г., в която той декларира, че не е диспансеризиран като хронично болен; не провежда медикаментозно лечение; през последните три години не е боледувал, не се е лекувал и не му е известно да страда от едно от следните заболявания: сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт, сърдечна или мозъчна операция, черепно-мозъчна травма; тежко сърдечно или белодробно заболяване / например порок на сърцето, исхемична болест, хипертония, силикоза и др. /, злокачествени заболявания ….

Така единствения спорен между страните въпрос пред първостепенния съд - пренесен и пред въззивната инстанция, е дали смъртта на наследодателя на ищците Г. Ч. представлява застрахователно събитие, покрито от клаузите на процесния застрахователен договор и ОУ към него или е налице някоя от хипотезите, предвидени в казаните по горе Общи условия, които освобождават застрахователя от отговорност и конкретно възведената такава по т. 17 – смъртта е настъпила в причинна връзка с предварително съществуващо тежко сърдечно заболяване, с което застрахованото лице е диагностицирано в 3 – годишен период преди началната дата на застраховката.

Доказателствената тежест за установяване причинна връзка между смъртта и предварително съществуващо тежко сърдечно заболяване / диагностицирано три години преди застрахователния договор /, както и че последното съгласно договора съставлява изключен риск е изцяло на ответника ЗК Уника АД.

В съобщението за смърт, издадено от Център за спешна медицинска помощ – гр.

Пловдив като причини за смъртта е посочено: *** / като заболяване, довело пряко до смъртта /; *** / като предхождащи усложнения и заболявания, довели до причината за смъртта / и *** / като основна/начална причина за смъртта /.

Според заключението на назначената по делото СМЕ / основно и допълнително / диагностицираното през 2022 г. онкологично заболяване не е причинило смъртта, тъй като злокачественото новообразувание не е било в терминален стадий, не е имало метастази. Това заболяване е категорично изключено от експерта като причина за смъртта. Смъртта – според експерта, е внезапна сърдечна смърт и най вероятно е причинена от тежките сърдечносъдови заболявания, от които е страдал Г. Ч. и които са: ***. С всички тях той е бил диагностициран след 31.05.2018 г., а преди тази дата и за пръв път на 10.11. 2016 г. е бил диагностициран с ***, впоследствие тази диагноза му е поставяна и при извършени през 2019 г. прегледи, както и такива през 2020 г. и 2021 г., когато освен с нея е диагностициран с ***, *** – неуточнена, ***.

С оглед така установеното съдът намира, че не е проведено пълно и главно доказване на причинната връзка между смъртта на наследодателя и съществуващо негово тежко сърдечно заболяване, диагностицирано три години преди сключването на застрахователния договор. Експертът счита като причина за смъртта казаните по горе тежки сърдечни заболявания, но първо – със степен на вероятност, а не категорично, и второ – установява, че с тези заболявания наследодателят е бил диагностициран след застрахователния договор, като преди това и конкретно до три години преди неговото сключване единствената му 3 поставена диагноза е *** „, което заболяване само по себе си не е посочено от експерта като причина за смъртта, респ. като такова, което да е могло да я причини пряко или дори непряко - да има самостоятелно развитие до степен да доведе до възникване на тежките сърдечни заболявания, които според експерта са вероятната причина за смъртта.

Дори и да се приеме противното, настоящият съд намира, че в случая застрахователят няма право да откаже плащането на застрахователното обезщетение, дори и конкретното обстоятелство да е съществувало преди сключването на застрахователния договор. Съгласно чл. 362 ал. ал. 1 и 2 от КЗ застрахованият е длъжен да изброи точно и изчерпателно съществените за риска обстоятелства, които са му известни, като за съществени се считат само тези обстоятелства, за които застрахователят писмено и изрично е поставил въпрос. В случая изрични такива въпроси не се установява / не се и твърди / да са поставяни на застрахования. По делото са налице данни единствено за попълнена от последния здравна декларация, която по никакъв начин не може да се приравни на поставени конкретни въпроси по см. на чл. 362 ал. 1 от КЗ, съответно попълването й от декларатора чрез знаци х, + или др. подобни - на отговори на такива въпроси. Освен това, формулировките в декларацията досежно заболяванията и конкретно за „ тежко сърдечно заболяване „ са твърде общи и неизчерпателно изброени. Т.е. застрахователят сам не е уточнил кои заболявания счита за тежки сърдечни такива, а специални знания от декларатора в тази насока той не е длъжен да притежава. Следователно разпоредбата на чл. 17 от ОУ позволява на застрахователя да се позовава на изключен риск и да отказва да заплати застрахователното обезщетение при неизпълнение на задълженията си по чл. 362 ал. 2 от КЗ, като го освобождава от това му задължение. В този смисъл тя се явява неравноправна, във вреда на потребителите на застрахователни услуги, т.к. води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по застрахователния договор.