Определение № 621 от 11.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Ямбол, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500417 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. Ш. от гр.******, подадена от процесуалния й представител адв.М.Х., против Определение №1653/12.09.2023г., постановено по гр.д.

№2345/2023г. по описа на Ямболски районен съд, с което съдът е прогласил, че не е компетентен да се произнесе по предявените от частната жалбоподателка искове по чл.49, ал.1 СК и свързаните с този иск небрачни искове по чл.59 СК, и е прекратил производството по делото.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че страните са сключили брака си в ***** и ищцата е български гражданин, който никога не е променял постоянния си и настоящ адрес, като жилището на родителите й е мястото на нейното обичайно пребиваване, а през по-голямата част от периода на гражданския брак страните са пребивавали на територията на Р*****. При тези данни, според частната жалбоподателка, приложимото за брачния иск право е чл.7 от КМЧП, според който брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република *****, като приложим е и Регламент (ЕС) №1259/2010г. на Съвета от 20 декември 2010г. – „Регламент Рим III“. Последният регламент, чл.8, § 1 от същия, според жалбаподателката е приложим и по отношение на иска за предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете, което е български гражданин и от м.08.2023г., т.е. към датата на завеждане на делото, е с обичайно местопребиваване в Р***** – живее в дома на майка си, където е трайно интегрирано в семейната и социална среда на роднините по майчина линия, които помагат на майката за отглеждането на детето, тук на детето се предоставят медицински услуги, като на отчитане подлежат и причините за преместването на детето в *****, които са изложени в исковата молба. Сочи се, че е налице и последната предпоставка на чл.12, §1 от Регламент Рим III – пророгацията на компетентност да е във висш интерес на детето.

По тези съображения частната жалбоподателка счита, че българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод, както и по иска за родителската отговорност и издръжката на детето на страните, поради което моли за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

ЯОС, като извърши преценка на доказателствата по делото и обсъди доводите в частната жалба, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на 1 самостоятелен съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията са следните:

Производството по гр. д. №2345/2023 г. по описа на Ямболски районен съд е образувано по исковата молба на Д. Д. Ш. от гр.******, с която против М. А. А. М. Ш., гражданин на ******, е предявен иск по чл.49 СК за прекратяване брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като на основание чл. 322, ал. 2 ГПК са съединени и исковете за упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на личните отношения и издръжката на роденото от брака на страните малолетно дете Н., род. на *******г. Ищцата е поискала на нея като майка да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето, като се определи местоживеенето му на адреса на майката в гр.*****, да се определи режим на лични отношения между детето и бащата, както и да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 500 лв.

В исковата молба са изложени твърденията на ищцата за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Ищцата е поддържала, че след сключването на брака в гр.******, в ******, страните са живели в жилището на ответника в ******, като от средата на м.август съпрузите със във фактическа раздяла, считано от когато ищцата и детето са се установили да живеят в ***** в дома на родителите на съпругата.

От представеното по делото удостоверение за гр.брак е установено, че страните са сключили гражданския брак в *****, в гр.******, за което е съставен акт за гр.брак №**********г. на Община *******. Съпругата-ищцата Д. Ш. е български гражданин, а съпругът М. Ш. е гражданин на ******. Роденото от брака на страните дете Н. е родено на *******г. в ******, като същото е български гражданин (уд-е за раждане №*********г. на Община ******).

При тези данни, след образуване на делото и преди да постанови размяната на книжа, сезираният с исковата молба Ямболски районен съд е постановил обжалваното определение, с което е прогласил, че той не е компетентният български съд, който да се произнесе по предявените искове и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по отношение на исковете за развод и за родителската отговорност приложение намира Регламент (ЕО) №2201/2003г. на Съвета на ЕС и съгласно чл.3, ал.1, пр.6 от същия българският съд не е компетентен да се произнесе по иска за развод, тъй като ищцата, независимо че е български гражданин, няма обичайно местопребиваване на територията на Република ***** поне 6 месеца преди предявяване на иска за развод, като самата ищца е посочила, че от средата на м.08.2023г. се е установила в *****, а искът е предявен на 11.09.2023г. Относно иска за упражняване на родителските права по отношение на детето съдът е приел, че и този иск попада в обхвата на посочения регламент, като детето няма обичайно местопребиваване в ***** по вложения от чл.8, §1 от Регламента смисъл и на основание чл.9 от Регламента съдилищата на държавата-членка по предишното обичайно местопребиваване на детето запазват компетентността си по време на тримесечния период, следващ установяването на детето в друга държава-членка и не е налице пророгация на компетентност по чл.12 от Регламента.

Определението на първата инстанция е частично неправилно.

Не е спорно от страна на ищцата и от писмените доказателства по делото е установено, че ищцата е български гражданин, съпругът-ответник е нидерландски гражданин, като и роденото от брака на страните дете също е български гражданин. При така установените факти и с оглед предмета на предявените искове, по отношение на иска за развод, както и по отношение на иска за упражняване на родителската отговорност приложение, на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Р***** намира Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. С този регламент се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003г., считано от 01.08.2022г. и неправилно районният съд е приел, че исковете попадат в обхвата на вече отменения регламент.

Съгласно чл.1, т.4, б."д" от Регламент (ЕС) № 2019/1111 , последният не се прилага за задълженията за издръжка, като за издръжката приложение намира Регламент (ЕО) №4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Нормите на КМЧП, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията са неприложими към процесните правоотношения, възникнали между граждани на държави 2 членки на ЕС, като изключени със специалния международноправен акт - Регламент (ЕС) № 2019/1111, който има пряко приложение. Поради това, неправилно жалбоподателката счита, че приложение намира КМЧП, както и неправилно сочи, че приложим е Регламент (ЕС) №1259/2010г. на Съвета от 20.12.2010г. „Регламент Рим III“, тъй като този регламент е относим към приложимото материално право при развод и законна раздяла, а не определя компетентността на сезирания с иска съд.

Съгласно чл.3, б.“а“, пр. 6 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 компетентни да разгледат исковете за развод на съпрузите са съдилищата, на чиято територия ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне 6 месеца непосредствено преди подаването на молбата и е гражданин на въпросната държава - членка на ЕС. В случая ищцата е български гражданин, но не е установила че има обичайно местопребиваване на територията на Р***** поне шест месеца преди предявяване на иска за развод (11.09.2023г.), съгласно чл.3, б.“а“, пр.6 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 . Единствено при наличие на предпоставките на чл. 3, б.“б“ и б.“а“, пр.4 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 би била налице компетентност на българския съд за разглеждане на иска за развод – ако и двамата съпрузи са български граждани или ако се подава обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване на територията на Р*****, но в случая тези условия не са налице. За да има обичайно местопребиваване на територията на Р*****, според вложения от чл.3, б.“а“, пр.6 Регламент (ЕС) № 2019/1111 смисъл, ищцата следва да е живяла на тази територия поне 6 месеца преди предявяване на иска, което означава през по-голямата част от времевия период да е установена в ***** като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайно установени факти от личен или професионален характер.

Единственото установено по делото обстоятелство е, че ищцата има регистрирани постоянен и настоящ адреси на територията на Р***** на административния адрес в гр.*****, ул.*****. Това обстоятелство е относимо към правния термин "обичайно местопребиваване", но не е достатъчно за установяването му в пълния обем на неговото съдържание, тъй като самата ищца в исковата молба е посочила, че до фактическата раздяла на страните, която е настъпила в средата на м.08.2023г., съпрузите са живели в ******, където е настъпило и раждането на детето им. Именно от средата на м.08.2023г. ищцата се е установила трайно в Р*****, което не установява правнорелевантния факт - ищцата да е живяла на територията на РБ за период най - малко шест месеца преди предявяване на иска, т.е. от 11.03.2023г. Съобразно гореизложените факти, ищцата не е установила, че има обичайно местопребиваване на територията на РБ за най - малко 6 месеца преди 11.09.2023г., поради което хипотезата на чл. 3, б.“а“, пр. 6 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 не е осъществена и поради това не е налице компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод. Този краен решаващ извод на районния съд е правилен, поради което определението му в тази обжалвана част следва да се потвърди.

Независимо от изложеното по - горе относно компетентността за разглеждане на иска за развод, следва да се има предвид, че съединени с него са и искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете, местоживеенето на детето, отношенията му с родителя, който няма да упражнява родителските права и издръжката.

В случая детето Н. е български гражданин и няма спор, че от средата на м.08.2023г. детето, заедно с неговата майка, са се установили постоянно да живеят на територията на Р*****. Изложеното налага извод, че обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на районния съд на 11.09.2023г., е на територията на Р*****, с оглед на което за определяне компетентността на съдилищата на ЕС за разглеждане и решаване на спора относно родителската отговорност приложение също намира Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Родителската отговорност (предоставяне на родителските права, местоживеене на детето, лични отношения, пътуване в чужбина и др.) и свързаната с нея международна компетентност са уредени в чл.7 и сл. от Регламент (ЕС) № 2019/1111 . Съгласно §1 на чл. 7 от Регламента, компетентни са съдилищата на държавата-членка, където детето има обичайното местопребиваване към момента на сезирането на съда. По този въпрос вече има ясна дефиниция, дадена от Съда на ЕС. Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото му присъствие на нейна територия, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда (Решение на съда на ЕС по 3 дело С-523-07 и С497/2010). Настоящият спор касае въпроси, които се обхващат от понятието „родителска отговорност“ по смисъла на чл.2, §7 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 .