Решение № 2286 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2286 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110216014 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК ***********, депозирана чрез адв. К. Г. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 790638-F786010/03.10.2024 г., издадено от С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Национална агенция за приходите, с което на „******“ ЕООД на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за нарушение на чл.

3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП.

В жалбата от „******“ ЕООД депозирана чрез адв. К. Г. от САК се сочи че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. В тази насока и в жалбата са изложените подробни съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на предсъдебната фаза на административнонаказателното производство.

Посочва се, че административно – наказващият орган неправилно е определил датата и мястото на извършване на нарушението в НП, които изобщо отсъствали в АУАН. Сочат се противоречия при словесното и цифровото изражение на нарушението, описано в оспореното наказателно постановление. На последно място се излагат твърдения, че нарушението представлявало „маловажен случай“.

1

С оглед на изложеното и с жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление и се претендират сторените от жалбоподателя разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД се представлява от адв. К. Г. от САК който поддържа жалбата и пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. В пледоарията си по същество на спора адв. Г. излага съображения, че нарушителят е бил известен на АНО дълго преди съставяне на АУАН, поради което не били спазени давностните срокове, визирани в ЗАНН. Доразвива изложените в жалбата възражения.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на Национална агенция за приходите редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт П. П., редовно упълномощена, която пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като твърди, че липсата на реквизити в АУАН е санирана при издаването на процесното НП и че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прилага списък с разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2024 година, в 13:40 часа, инспектори по приходите в Централно управление на НАП - свид. А. С. и Р. А. извършили проверка на основание чл.

26, ал. 1 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ на търговски обект по § 1, т. 41 от ДР на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), представляващ обект за търговска дейност с автомобилни горива и смазочни материали /ведомствена бензиностанция/, находяща се в ***********, П************ и стопанисван от дружеството жалбоподател „******“ ЕООД. В хода на проверката се установило, че търговския обект разполага с 1 брой бензинова колонка тип TCM 141107-4505 ADAST V-LINE 899 x.xxx; един брой пистолет /висок дебит/ за зареждане на гориво; 1 брой резервоар за дизелово гориво с вместимост 7980 литра. В обекта била налична и 1 брой електронна система с фискална памет (ЕСФП) „Daniel FP-DL6000-5K L ” с ИН на DL002074 и ФП № 59002074, регистрирана в НАП с потвърждение № 4262686 от 20.06.2019 г., която подавала редовно дневни отчети към НАП към момента на проверката.

По време на проверката, служителите на НАП изискали удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, но такова не било предоставено от страна на дружеството-жалбоподател. При направена проверка в публичния електронен регистър към Министерство на икономиката и индустрията, воден съгласно чл. 16, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, служителите на НАП установили, че проверяваното дружество няма издадено разрешение за осъществяване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗАРИДСНПНП.

За установеното от служителите на НАП бил съставен констативен протокол – 2

АА № 0161590/28.08.2024 година.

На 03.09.2024 г., свид. А. С. съставила против „******“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F786010/03.09.2024 г., в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението и на управителя на дружеството-жалбоподател. В акта било прието, че дружеството „******“ ЕООД, ЕИК *********** попада в обхвата на чл. 2, ал.

1, т. 2 ЗАРИДСНПНП вр. § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП и поради това подлежи на регистрация съгласно изискването на чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и че дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП.

В така съставения акт не се посочени датата и мястото на извършване на констатираното нарушение от проверяващите, като актът бил предявен и връчен срещу подпис на управителя на дружеството – Т. С., който не направил възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения, в който се сочело, че нарушението описано в АУАН представлявало маловажен случай.

Въз основа на така съставения АУАН F786010/03.09.2024 г. и при сходна фактическа обстановка било издадено процесното наказателно постановление № 790638-F786010 от 03.10.2024 г. от С. К. Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), за нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП на дружество „******“ ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.

Издаденото наказателно постановление било връчено лично, срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател – Т. С. на 07.10.2024 година.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните доказателствени средства: показанията на разпитания свидетел в хода на съдебното следствие – свид. А. С., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК: констативен протокол сер. АА № 0161590/28.08.2024 г. ведно с блок-схема и декларация от лице работещо на трудово/гражданско правоотношение; Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (за компетентност); пълномощни и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя - свид. А. С. и ги кредитира като последователни, безпротиворечиви и съответни на изложените в АУАН фактически констатации. Същите кореспондират с останалите приобщени по надлежния процесуален ред доказателства по 3 делото. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, от тях безспорно се установи, че санкционираното дружество е извършвало посочената в АУАН и НП дейност без да има разрешително за нея.

Приобщената доказателствена съвкупност е еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно релевантните за предмета на доказване факти – осъществяването на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗАРИДСНПНП от „******“ ЕООД без издадено разрешение от Министерство на икономиката и индустрията към датата на проверката. Между страните не се спори относно тези факти, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН и е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административнонаказателно производство.

Съставеният АУАН и издаденото Наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи. От приложената заповед е видно, че актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени за извършените от тях действия по съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът констатира, че АУАН е издаден при допуснато нарушение на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, като актосъставителят не е отразил както датата, така и мястото на извършване на нарушението. Посочването на датата и мястото на нарушението представлява задължителен реквизит на АУАН. Не може да се сподели изложеното в пледоарията на представителя на АНО, че това нарушение било „санирано“ в НП по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, още повече, че е неправилно като дата за извършване на нарушението да се сочи датата на извършване на проверката, тъй като както актосъставителят, така и наказващият орган са могли да изяснят обстоятелството – откога функционира въпросната ведомствена бензиностанция, стопанисвана от „******“ ЕООД, респективно от кога е следвало да има активна регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП.

Липсата на посочените съществени реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН сама по себе си затруднява защитата на санкционираното дружество, тъй като датата и мястото представляват част от фактическите обстоятелства около вмененото нарушение. Липсата на задължителни реквизити в АУАН, каквито са датата и мястото на нарушението не може да се преодолее по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като в издаденото НП се посочат дата и място на извършване на нарушението, каквито изобщо липсват в текста на съставения АУАН. Подобно 4 опущение води до ограничаване на правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира, което на свой ред води до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура и съответно до отмяна на издаденото наказателно постановление, въпреки безспорно установения факт на извършване на нарушението от страна на дружеството-жалбоподател. Следва да се посочи, че АУАН е процесуалният документ, очертаващ фактическите рамки на административнотo обвинение (данните от него залягат в основата на евентуално издаденото след него наказателнo постановление), респективно – от момента на съставянето му възниква фигурата на привлеченотo към отговорност лице, както и правото на защита. За да бъде реализирано последното, обвинителната теза следва да е формулирана по начин, позволяващ организирането на адекватна защита.

Това, според настоящия съдебен състав, не е сторено. В тази връзка пропуска да посочи дата и място на нарушението води и до противоречие между отразеното в АУАН и в НП, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и представлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без съдът да обсъжда спора по същество.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК право на присъждане на разноски има дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД. Отправена е изрична претенция за присъждане на сторените разноски, както и доказателства за плащането им. Видно от договора за правна защита и съдействие (л. 11) е уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 2650 лева без ДДС, като дружеството-жалбоподател е заплатило сумата от 3180 лева (посоченото адвокатско възнаграждение с ДДС), за което е приложено платежно нареждане (л. 12). Адвокатското възнаграждение е съобразено с минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като горепосочената сума от 3180.00 лева с вкл. ДДС, но вече в евро, а именно сумата от - 1625.91 /хиляда шестстотин двадесет и пет евро и деветдесет и един евроцента/ евро с вкл. ДДС, Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на дружество „******“ ЕООД.