Решение № 13 от 08.01.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Благоевград, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210201199 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И. Г. В., с ЕГН ********** с адрес г** 02 РУ Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДВП е наложена "глоба" в размер на 50лв. за нарушение на чл.104а ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че съставеният АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя по предвидения в закона ред.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. К., като поддържат депозираната жалба. Правят анализ на показанията на свидетелите и акцентират върху противоречия в показанията на полицейските служители. Навеждат, че поради наличието на влошени отношения между жалбоподателя и актосъставителя съществували основания за отвод на последния. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира писмено становище, съдържащо искане за потвърждаване на НП. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2022 г. около 11.50ч. жалбоподателят управлявал л.а „Форд Фиеста” с рег. № *** по ул. „Г. Д.” в посока от с.** към центъра на гр. Симитли. По същото време свидетелите Р. Д. и Д. Й. - служители на 02 РУ- Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр. Симитли, като полицейският автомобил се движел по улица перпендикулярна на ул. „Г. Д.”. Полицейските служители забелязали, че жалбоподателят управлява автомобила като говори по мобилен телефон без 1 устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете, поради което последвали управлявания от В. автомобил и го спрели за извършването на проверка.

Служителите на 02 РУ Благоевград приели, че В. е извършил нарушение на чл.104а ЗДвП, поради което на същата дата Д. в присъствието на Й. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН серия GA № 595254. Полицейските служители обяснили на жалбоподателя за какво нарушение е съставен актът, като му го предоставили да се запознае с него и да го подпише. В. отказал да получи и подпише акта, поради което на място бил извикан полицейският служител М., който следвало да удостовери с подписа си отказа на В.. При пристигането на М. на място, жалбоподателят вече не бил там, но въпреки това въз основа на обясненото му от Д. и Й., М. подписал акта, като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта и/или разписката за получаването му.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 07.06.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели Р. Д., Д. Й., Т. М. и *** и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от Дирекция „Национална система 112“ с УРИ № 1058101294/30.11.2023 г. ведно с 1 бр. звукозапис и електронни картони на инцидента, приложени на електронен носител – компакт диск, писмо на 02 РУ[1]Благоевград от 01.07.2022 г., АУАН от 13.05.2022 г., докладна записка от пол.Р. Д. от 13.05.2022 г., справка за нарушител/водач лист 25, заповед №8121з[1]1632/02.12.2021г., заповед №244з-390/11.02.2020 г., заповед №244з[1]324/13.02.2017г., заповед №8121к5391/22.03.2021г., заповед №2283/21.10.2019г., заповед №244з-735/14.03.2022 г., заповед №244з[1]232/27.01.2022 г.,

При анализа на обясненията на жалбоподателя, въззивната инстанция съобрази двойствената им природа като доказателствено средство и средство за защита, поради което изводът за достоверността им следва да се базира на наличието на вътрешни противоречия, логически несъответствие и корелацията им с доказателствената съвкупност. При извършването на тази преценка, настоящият съдебен състав намира, че обясненията на В. следва да бъдат кредитирани частично. Като достоверни съдът приема обясненията на жалбоподателя в частта им за посоката и мястото на движение на управлявания от него автомобили и автомобила на полицейските служители, мястото на спирането и извършване на проверката, както и че отказал да подпише съставения АУАН и че същият не му е връчен. В тези им части обясненията на В. са последователни и се подкрепят от показанията на Д., Й. и ***.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта им, че докато управлявал посочения в НП автомобил не е разговарял по мобилния си телефон, предвид категоричното им опровергаване от показанията на Д. и Й. и приложената по делото разпечатка от ползвания от него мобилен комуникатор.

При установяването на фактическата обстановка по делото, районният съд се довери на показания на полицейските свидетели предвид тяхната непротиворечивост, хронологическа издържаност и съответствието им с кредитираната част на обясненията на жалбоподателя, свидетелката *** и разпечатката на проведени телефонни разговори (л.58 от НАХД 800/2022 г. на РС- Благоевград). Показанията на тази група свидетели се характеризира с висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към предмета на делото 2 обстоятелства. Установеното противоречие в показанията на Д. и Й. къде точно се е намирал полицейският автомобил, когато забелязали автомобила на жалбоподателя, намира своето обяснение в изминалия период от време и множеството извършвани от свидетелите проверки, като това противоречие е отстранено при разпита на Д. по настоящото дело и обясненията на жалбоподателя.

Тук е мястото да се посочи, че по делото не са налице данни за предубеденост или заинтересованост на полицейските служители от изхода на делото, като твърденията за влошени отношения между жалбоподателя и свидетеля Д. преди извършването на процесната проверка не са подкрепени от каквито и да било доказателства. Следва да се посочи, че извършването на проверки за спазването на предвидените в ЗДвП правила не може да бъде прието като тенденциозно отношение към жалбоподателя, доколкото същото е част от служебните задължения на служителите на МВР.

Показанията на свидетелката *** са с ниска доказателствена стойност, тъй като същата не е възприела пряко обстоятелства относими към предмета на делото.

Показанията на тази свидетелка косвено потвърждават обясненията на В. и показанията на полицейските свидетели, че М. не е възприел лично отказа на жалбоподателя да подпише и получи съставения АУАН.

Като изясняващи обстоятелства относими към предмета на делото, съдът кредитира и надлежно приетите писмени доказателства.

От кредитираната част на обясненията на В., показанията на свидетелите и писмените документи се установява датата, мястото на извършената проверка, както и обстоятелства около процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.06.2022г., а жалбата е от 10.06.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и т.2.2 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3.8 от същата заповед.

На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

В случая обаче при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато друго съществено процесуално нарушение.

Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия орган. Законосъобразността на съставения АУАН е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието му и 3 реда за съставяне, предявяване, и връчване – съответно чл.42 и чл.43 ЗАНН.

АУАН, въз основа на което е издадено обжалваното НП съдържа предвидените с чл. 42 ЗАНН реквизити, като словесното описание на нарушението е ясно и осигурява в достатъчна степен упражняване на адекватно на административното обвинение право на защита.

В случая обаче е извършено нарушение на регламентирания с чл.43 ЗАНН ред за връчване на съставения акт, което предпоставя отмяна на издадения въз основа на него санкционен акт.

Съгласно чл.43, ал.2 ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

При повторното разглеждане на делото от състав на РС- Благоевград, след връщането му от касационната инстанция със задължителни указания, са събрани доказателства, установяващи, че полицейският служител М. не е присъствал и не е възприел лично отказа на жалбоподателя да подпише и получи съставения АУАН. М. е положил подписа си в акта, в графата на свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя на подпише и получи АУАН след като е уведомен за това обстоятелство от Д. и Й.. Ето защо неговият подпис не удостоверява отказа на жалбоподателя да подпише и получи акта, предвид това, че не е пряко възприет от него като по този начин е нарушена императивната процедура по предявяване и връчване на АУАН.

Така констатираното нарушение опорочава значително фазата на административнонаказателното производство по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание и предпоставя отмяна на НП, предмет на настоящия съдебен контрол.

Доколкото визираното от районния съд нарушение на процесуалните правила е съществено в степен, налагаща отмяна на обжалваното наказателното постановление, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите, въведени от жалбоподателят доводи за незаконосъобразност на НП.

При този изход на делото, право на разноски за производството се поражда за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 1450,00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за производството по НАХД 800/2022 г., НАХД 1199/2023 г. по описа на РС – Благоевград и КНАХД 255/2023 г. по описа на АдмС - Благоевград

Независимо, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, изискващи специални процесуални усилия за поддържане на защитната теза, релевираното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, тъй като претендираното възнаграждение за производството по делото съответства на минималните размери на адвокатското възнаграждение при спазване на предвидените с чл. 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 и чл.14 от Наребда № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет правила