Определение № 370 от 15.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. София , 15.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емил Марков

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Емил Марков Частно касационно търговско дело № 20218003901382 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл.

130 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 261670 от 24.ІІІ.2021 г. на АТ. Н. П. от гр. Варна, подадена против определение № 260118 на Варненския апелативен съд, ТК, от 8.ІІІ.2021 г., постановено по ч. т. дело № 73/2021 г., с което е била оставена без уважение негова частна въззивна жалба срещу определение № 34/8.І.2021 г. на ОС-Варна по т. д. № 913/2020 г. в обжалваната му част: за прекратяване на първоинстанционното производство по исковете на настоящия частен касатор с правно основание по чл. 71 ТЗ, заведени срещу ответното „Строителен и технически флот“ АД-гр.

Варна /ЕИК 103328302/.

Поддържайки общо оплакване за неправилност

/незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, частният касатор А.П. претендира отменяването му, наред с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение, а като последица от това да бъдели дадени указания на първостепенния съд „производството да бъде администрирано и разгледано“.

1

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от второто отделение на ТК на ВКС /Р. № 282/18.ХІІ.2018 г. по т. д. № 2537/2017 с докладчик съдията Николай Марков, както и Р. № 212/14.ІІ.2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. с докладчик съдията Ем. Василева/ по следния правен въпрос: „Нищожни ли са решенията за свикване и провеждане на Общо събрание на акционерите на ответното „СТФ“ АД-гр. Варна, при условие, че неговият Съвет на директорите не е имал качеството на легитимен орган към момента на провеждане на заседанието, на което е взето решението да се свика и проведе ОС на акционерите или е проведено при опорочена процедура за свикване и провеждане на заседание на СД?“

Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваното определение по други 4 правни въпроса, както следва:

1./ „Ограничен ли е акционерът със срок акционер /и какъв/ да оспорва решения на СД, ако той не е официално уведомен взимането им, като иска от съда прогласяването им за незаконосъобразни и/или нищожни, или да иска тяхната отмяна?“;

2./ „Легитимно и законосъобразно ли действа избран управител и законосъобразни ли са действията му при условие, че при избора му Съветът на директорите не е имал качеството на легитимен орган или е проведено при опорочена процедура за свикване и провеждане на заседание на този СД?“;

2

3./ „За да бъде допуснат до разглеждане предявен иск по чл. 71 ТЗ, достатъчно ли е правният интерес да бъде презумптативен, като за допустимостта достатъчно ли е да бъде установен факта, че ищецът е акционер или е задължително да се обоснове конкретен правен интерес и конкретно нарушено право на акционера?“;

4./ „При установяване от страна на съда на предполагаеми основание и петитум за прогласяване за нищожни на решенията на СД, но счита същите (т.е. и основанието, и петитума – бел. на ВКС) за нелогични и ирелевантни, първостепенният съд следва ли да прекрати производството или да допусне предявения иск до разглеждане, като аргументите си за „ирелевантност и нелогичност“ да изложи в решението?“

Ответното по касация „Строителен и технически флот“ АД-гр.

Варна /ЕИК 103328302/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варнеския апелативен съд, както и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС (при наличие на предпоставките или на основанията по чл. 280 ГПК) неблагоприятен за настоящия частен касатор въззивен съдебен акт, частната касационна жалба на АТ. Н. П. от гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

За да потвърди определението на ОС-Варна за частично 3 прекратяване на първоинстанционното производство – досежно обективно съединените установителни искове на А.П. с правно основание по чл. 71 ТЗ, чийто предмет са били решенията на Съвета на директорите на ответното „Строителен и технически флот“ АД, взети на датата 3.VІІІ.2015 г., въззивната инстанция е приела, че следва да бъде споделена констатацията за липса на правен интерес от атакуването на тези решения на СД /като нищожни и незаконосъобразни/, след като със същите „не би могло да бъде нарушено отделно членствено право на ищеца или на други акционери“, доколкото с предявения от него иск по чл. 71 ТЗ П. търси защита не на членствено право, а на нарушено право на участие в заседания на този СД на третия негов член – М Ат. П.а, негова майка, която също е била избрана с решение на Общото събрание на акционерите на АД ответник от 31.VІІ.2015 г., но вписана в ТР при Агенцията по вписванията едва на датата 24.ХІ.2017 г.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от общо 5-те правни въпроса, формулирани от частния касатор А.П. в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК няма естеството на такъв, който да е бил обуславящ за изхода по конкретното дело. Ето защо, при така 4 установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от частния касатор П. допълнителни предпоставки за това (в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст ). Двете, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от второто отделение на ТК на ВКС, на които частният касатор се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се отнасят до хипотези, различни от процесната: първото е относно възможността /по чл. 252, ал. 1, т. 6, във вр. т. 4 ТЗ/ за прекратяване на акционерно дружество по иск на прокурора, заведен пред окръжния съд по седалището на търговеца, ако в продължение на повече от 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството ( той СД или НС) е по-малък от предвидения в закона минимум, докато втората хипотеза различава презумптивен /а не „презумптативен“/ правен интерес от воденето на конститутивни и осъдителни искове с правно основание по чл. 71 ТЗ, докато тези, по отношение на които е постановено потвърденото от въззивния съд прекратително определение на ОС-Варна, са установителни искове на А.П. с правно основание по чл. 71 ТЗ, т.е. такива, при които правният интерес не би могъл да е евентуален.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260118 на Варненския апелативен съд, ТК, от 8.ІІІ.2021 г., постановено по ч. т. дело № 73/2021 г.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6