Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1073 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 596/2026
Вид
Определение № 1073
Подписан
21.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.245,ал.3,изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1073 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500596 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 ГПК.

Постъпила е ч.жалба №9648/12.03.2026 г. по описа на ПОС, от Ц. Р. П. с ЕГН ********** чрез адв.Р. П. против определение №1345 от 31.1.2026 г. по гр.д.№16745/2025 г. на РС-Пловдив, 21 гр.с., с което е върната исковата му молба и е прекратено е производството по делото. Счита, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли да се отмени обж.акт и делото да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

ЧЖ е подадена в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

С разпореждане от 10.12.2025 г. ПРС е оставил ИМ без движение до остраняване на констатираните нередовности –посочване на правен интерес от предявения насрещен иск в 1-седмичен срок от съобщението. РС не е възприел за основателна подадената в срок уточнителна молба и е приел, че искът е недопустим, поради което е върнал ИМ и е прекратил производството.

По фактите: Ц. Р. П. е длъжник по договор за кредит. В полза на банката е издадена ЗНИ по чл.417 ГПК и ИЛ; подадено е възражение от длъжника по чл.414,ал.1 ГПК, а разпореждането за незабавно изпълнение е отменено; По образуваното ИД на ЧСИ К. П. от сметката на Ц. П. е преведена сумата 110,90 лв. по сметката на банката-взискател; същевременно е налице висящо производство по чл.422 ГПК вследствие на подаденото от длъжника възражение.

ПРС счита, че длъжникът няма правен интерес от предявеният насрещен осъдителен иск за връщане на дадените 110,90 лв., тъй като може да се снабди с обратен изпълнителен 1 лист за търсената сума, тъй като защитата на длъжника по ИД, по което не съществува изпълняемо право, се състои в правото му да иска обратно принудително платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението в размер на законната лихва. РС счита, че предвиденият ред за присъждане на недължимо платените суми по ИД изключва исковия ред за защита, поради което вземането следва да бъде присъдено от съда , издаващ обратния ИЛ.

Цит.съд.практика.

В ЧЖ са изложени доводи, че посочената от РС съд.практика е изоставена и противоречи на т.5,“Г“, т.9, т.11“б“ и „в“ от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС.

ПОС намира, че оплакването е основателно:

Съгласно т.5,Г от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС е прието, че при подадено е възражение от длъжника по чл.414,ал.1 ГПК, ако разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, а е налице висящо производство по чл.422 ГПК вследствие на подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК, е недопустимо да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на длъжника, тъй като издаване на обратен ИЛ на длъжника срещу заявителя е предвидено само при отхвърляне на иска за установавяне на вземането с влязло в сила съдебно решение /чл.422,ал.3 във вр.с чл.245,ал.3,изр.2 ГПК/. Когато е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, а исковия процес по чл.422 ГПК е все още висящ, няма основане за издаване на обратен ИЛ, тъй като не е установено, че вземането не се дължи и полученото въз основа на принудителното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК ще подлежи на връщане като получено без основание.

Горното налага извода, че жалбата е основателна – налице е правен интерес от предявения насрещен иск, поради което обжалваното определение на ПРС следва да се отмени и делото следва да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд – 14 възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1345 от 31.1.2026 г. по гр.д.№16745/2025 г. на РС- Пловдив, 21 гр.с., с което е върната исковата молба на Ц. Р. П. с ЕГН ********** и е прекратено е производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив, 21 гр.с. за продължаване на процесуалните действия, съгласно изложените мотиви.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3