Решение № 131 от 14.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000421 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260096 от 04.03.2021 година, постановено по т. дело № 207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З.д. "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. Н. П., ЕГН **********, от гр.*** сумата 20 000 хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от влошено здравословно състояние с хоспитализация за периода 28.10.2019г. – 03.11.2019г. – развитие на артрозни промени и коксартроза на дясна тазобедрена става и поставена диагноза „остеохондроза и коксартроза на дясна тазобедрена става“, счупена при ПТП на 21.06.2017г. в гр.П., виновно причинено от водача В. П. К., по отношение на който е наложено наказание по НОХД №4392/2018г. по описа на ПРС, VІІ н.с., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 03.11.2019г. до окончателното й изплащане.

1

Осъдено е З.д. "Б. И." АД да заплати на В. Н. П. сумата 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: 80 лева за получено медицинско обслужване в УМБАЛ „П.“ ООД за периода 28.10.2019г. – 03.11.2019г., 60 лева – за консултация с анестезиолог и 10 лева за издаване на диск във връзка с извършени изследвания, които вреди са настъпили от влошено здравословно състояние с хоспитализация за периода 28.10.2019г. – 03.11.2019г. – развитие на артрозни промени и коксартроза на дясна тазобедрена става и поставена диагноза „остеохондроза и коксартроза на дясна тазобедрена става“, счупена при ПТП на 21.06.2017г. в гр.П., виновно причинено от водача В. П. К., по отношение на който е наложено наказание по НОХД №4392/2018г. по описа на ПРС, VІІ н.с., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 03.11.2019г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 39 850 лева, както и иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лева, представляващи направени от ищеца разноски на 07.10.2020г. за образна диагностика на тазобедрени стави.

Осъдено е З.д. "Б. И." АД да заплати на В. Н. П. сумата 1390,21 лева разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд следните суми: 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 806 лева – държавна такса за уважената част от исковете.

Осъден е В. Н. П. да заплати на З.д. "Б. И." АД сумата 1 174,71 – направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.

Ищецът в първоинстанционното производство В. Н. П. е обжалвал решението в частите, с които са отхвърлени предявените от него искове за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес за разликата над 20 000 лева до 39850 лева и за имуществени вреди в размер на 120 лева – разноски за образна диагностика на тазобедрени стави, направени на 07.10.2020 година.

Решението е обжалвано и в частта за разноските, присъдени съобразно изхода на спора пред първата инстанция, а именно в частта, с която на ищеца не са 2 присъдени разноски над размера от 1390,21 лева до 2780,42 лева и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ЗД „Б. И.“ АД разноски в размер на 1174,71 лева. Оплакванията са за неправилност на решението в обжалваните части. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените от ищеца искове в пълните им размери и да му се присъдят изцяло направените разноски в производството по делото пред първата и пред въззивната инстанция.

Във въззивната жалба на В.П. се твърди, че със събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин настъпването на ексцес – влошаване на здравословното състояние на ищеца след ПТП, станало на 21.06.2017 година, причинено виновно от В. П. К. - водач на застрахован в ответното дружество лек автомобил марка „П. П.“ с рег. № ********, като изводите на съда в тази насока били правилни. Поддържа се обаче, че определеният размера на обезщетението за неимуществени вреди за настъпилия ексцес не е справедлив и противоречи на принципа, установен в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че мотивите му в частта, касаеща размера на обезщетението са лаконични, че не е съобразен вида на усложненията и техния необратим характер, както и отражението им върху психическото състояние на ищеца и причинения му социално-битов дискомфорт. Не били съобразени икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и увеличените лимити на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се също така неправилност на изводите на съда, че направените разходи от 120 лева разноски за образна диагностика на тазобедрените стави не са вреди от настъпилия ексцес.

Срещу въззивната жалба на В. Н. П. не е подаден писмен отговор от ЗД „Б. И.“ АД.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Б. И.“ АД е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца В.П. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия ексцес в размера над 10 000 лева до 20 000 лева. Твърди се, че присъденото обезщетение в размера над 10 000 лева е прекомерно и че решението в тази му част е неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Становището на жалбоподателя ЗД „Б. И.“ АД е, че 3 фактическата обстановка е изяснена в пълнота и правилно, но определеният размер на обезщетението е значително завишен, несъобразен с болките и страданията на ищеца и водещ до неоснователното му обогатяване и като такъв –несправедлив. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди в тази част, като се съобразят присъдените разноски за първоинстанционното производство с изхода на спора. Жалбоподателят ЗД „Б. И.“ АД претендира разноски за въззивната инстанция.

Срещу въззивната жалба на ЗД „Б. И.“ АД е подаден писмен отговор от В.П. с изразено становище за нейната неоснователност.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу решението в отхвърлителната му част и от ответника срещу решението в осъдителната му част . При подаването на въззивните жалби е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивната инстанция е проверка на валидността на първоинстанционното решение и на неговата допустимост в обжалваната част.

В хода на тази проверка съдът намира, че решението на Пловдивския окръжен съд е валидно.

Що се отнася до неговата допустимост, съдът намира, че същото е недопустимо в едната си част, която е предмет на обжалване, а именно в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Н. П. против ЗД „Б. И.“ АД иск за имуществени вреди в размер на 120 лева, представляващи направени от ищеца разноски на 07.10.2020 година за образна диагностика.

Изводите си за недопустимост на решението в тази част съдът 4 мотивира по следния начин:

Т. дело № 207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по искова молба вх. № 9283/18.03.2020 година, подадена от В. Н.

П. против ЗД „Б. И.“ АД. С тази искова молба след уточнението при оставянето й без движение, направено с молба 9901/03.04.2020 година, е предявен осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпил ексцес след ПТП с обща цена 150 лева, включваща:1. 80 лева, заплатени по фактура № ***/*** година, издадена от УМБАЛ „П.“ ООД и фискален бон за допълнително медицинско обслужване; 2. 60 лева за проведена консултация с анестезиолог, заплатени с фискален бон от 28.10.2019 година и 3. 10 лева, заплатени с фискален бон от 05.11.2019 година за издаден диск на ищеца по повод направените му оперативни процедури. Тези претенции на ищеца са уважени с първоинстанционното решение, което в тази си част не е обжалвано и е влязло в сила.

Що се отнася до исковата претенция с цена 120 лева, тя е предявена от ищеца едва в съдебно заседание на 14.01.2021 година с писмена молба. Видно от молбата и приложените към нея писмени доказателства – документ за платени изследвания на ищеца – образна диагностика и фискален бон за 120 лева, става дума за извършени изследвания, респ. за направени разходи едва на 07.10.2020 година в хода на вече висящия процес. Става дума за самостоятелна искова процетенция за обезщетение за имуществени вреди, която е на различно основание от първоначално заявените. Т.е. не сме изправени пред хипотезата на увеличение на цената на първоначално предявения иск по смисъла на чл. 214 от ГПК, както е приел първоинстанционния съд, а на предявяване на самостоятелен иск с различно основание и искане. Предявяването на нов иск в хода на висящия процес е недопустимо, не са спазени правилата на чл. 124 – 133 от ГПК. Сезирането на първоинстанционния съд с този иск не е редовно, поради което и решението по него е недопустимо като постановено по непредявен иск. Това налага обезсилване на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иск за имуществени вреди от 120 лева, представляващи стойността на извършена на 07.10.2020 година образна диагностика.

В останалата обжалвана част, касаеща обезщетението неимуществени вреди, първоинстанционното решение е допустимо.

5 за

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди, предявен по т. дело № 207/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и е с цена 39850 лева.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба, на които се основава този иск, са следните: Твърди се, че при ПТП, станало на 21.06.2017 година в град П. ищецът В. Н. П. в качеството си на пешеходец е ударен от лек автомобил „П. П.“ с рег. № ********, застрахован в ответното дружество „Б.

И.“ АД, управляван от В. П. К.. При удара му била причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната срамна и дясната седалищни кости, като линията на счупване минавала през ямката на тазобедрената става, с оформяне на фрагмент, което довело до трайно затрудняване на движенията на десния му долен крайник. За тези телесни увреждания ищецът бил обезщетен от ответното дружество въз основа на постигнато помежду им споразумение от 05.10.2018 година със сумата от 40 000 лева.

Тези обстоятелства са безспорни между страните и се установяват с представените писмени доказателства към исковата молба.

Обстоятелствата, изложени във връзка с ексцеса, за който се претендира обезщетение в настоящото производство, са свързани с настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца в края на лятото и началото на есента на 2019 година, изразяващи се в болки в дясната тазобедрена става, които постепенно се засилвали и били придружени с болки в кръста, все по-трудно ходене, ограничаване на двигателния му режим и накуцване. Заради тях ищецът постъпил на болнично лечение на 28.10.2019 година, което продължило до 03.11.2019 година. През този период били проведени нови оперативни процедури на таза и дясната тазобедрена става, които били с голям обем и сложност и му била поставена диагноза 6 остеохондропатия и коксартроза на дясната тазобедрена става, без неврологични и съдови увреди. За така описаното влошаване на здравословното си състояние ищецът предявил претенция за обезщетение пред ответното дружество с вх. № 785516/17.12.2019 година, но му било отказано доброволно уреждане на отношенията.