Определение № 354 от 20.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Благоевград, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20251200100099 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от И. С. П., ЕГН **********, чрез адв. М. М., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор.

Навежда се в молбата, че с постановление на прокурор от Районна прокуратура Петрич е образувано досъдебно производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ Петрич срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. Твърди се, че по същото дело ищеца е привлечен като обвиняем заедно с 18 лица, всички служители - контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. София.

Твърди се, че с постановление от 15.09.2006 г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ Петрич, е привлечен ищеца в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.

201 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8 от НК. Със същото постановление е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева. Твърди се, че на същата дата ищеца е разпитан в 1 качеството му на обвиняем.

Твърди се, че с определение на РС - Петрич на ищеца били наложени обезпечителни мерки за евентуална конфискация и е образувано изпълнително дело от ДСИ при РС - Петрич.

Поддържа се, че с постановление от 01.12.2008 г. е привлечен ищеца отново като обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение по досъдебно производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - Петрич при престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл.

26, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление.

Твърди се, че първоначално обвинителния акт срещу 19 лица, всичките бивши служители - контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. София е внесен в Районен съд Петрич и е образувано НОХД № 1424/2008 г. по описа на същия съд. На два пъти съдебното производство по делото е прекратявано и същото е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. След изготвянето на нови обвинителни актове, делото е образувано по нови номера - НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г. , и двете по описа на Районен съд Петрич. След отвод на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е възложено за разглеждане на Районен съд - Кюстендил, като е образувано НОХД № 1629/ 2009 г. С определение, постановено в съдебно заседание от 13.05.2010 г., Районен съд Кюстендил е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 369, ал. 4 от НПК /отм./, а с определение от 26.05.2010 г. е отменил допуснатите обезпечения на бъдещо вземане на държавата, свързано с евентуална конфискация на имуществото от ищеца като подсъдим и наложените обезпечителни мерки, подробно описани в определение на РС Петрич, постановено по ЧНД 2523/ 2006 г..

Твърди се, че с Решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД № 1629/ 2009 г. на Районен съд - Кюстендил е възобновено, а определението за прекратяване на наказателното производство отменено.

Навежда се, че след връщане на делото на Районен съд - Кюстендил, в проведено на 20.04.2011 г. съдебно заседание по делото, наказателното 2 производство е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура Петрич за изпълнение на задължителните указания.

Поддържа се, че след повторното внасяне на делото в Районен съд Кюстендил, наказателното производство е образувано под нов номер № 630/ 2012 г.. Твърди се, че с присъда № 15 от 16.03.2018 г. по делото Районен съд Кюстендил признал ищеца и останалите подсъдими за невинни и ги оправдала в извършване на престъпления от общ характер по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.

1 от НК. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура - Петрич и е образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.

Твърди се, че със Заповед на Директора на ОДМВР Благоевград е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС във връзка с Постановление от 13.03.2009 г. на РП Петрич - забрана да напуска ищеца страната, като му е отнет задграничния паспорт.

Твърди се, че в ТД на НАП - Благоевград спрямо ищеца е образувано ревизионно производство относно задължения за данък върху дохода на физическите лица за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г. Контролното производство приключило с ревизионен акт и било установено, че ищеца няма публични задължения.

Твърди се, че с Постановление от 13.03.2009 г. на Районна прокуратури Петрич повторно е наложена на ищеца забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на прокурор.

Твърди се, че срещу ищеца е водено и наказателно производство за извършено престъпление по чл. 319 и чл. 282 от НК, като по искане на РП Петрич били отделени материали и същите били изпратени на Окръжна прокуратура - Благоевград. С постановление от 09.04.2012 г. Окръжна прокуратура Благоевград отказала да образува производство по преписка вх.

№ 3059/ 2010 г., като постановлението не било обжалвано от Районна прокуратура - Петрич.

Твърди се, че с присъда № 15 от 16.03.2018 г., постановена по НОХД № 630/ 2012 г. на РС Кюстендил е признат ищеца за невиновен в извършването на престъплението, за което билх обвинен и на основание чл. 304 от НПК е изцяло оправдан по повдИ.ото обвинение. Присъдата е протестирана от РП Петрич.

3

Твърди се, че с Решение № 260009 от 08.09.2022 г. по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд Благоевград присъдата е потвърдена изцяло, като решението е окончателно и оправдателната присъда влязла в сила на 09.09.2022 г..

Поддържа се, че вследствие на предприетите срещу ищеца действия по наказателното производство, продължило близо 16 години, ищеца и семейството му били изключително притеснени и стресирани. Досъдебното производство било около 6 години, а самото съдебно производство 10 години, в коите се явявал ищеца на 44 съдебни заседания. Твърди се, че претърпял ищеца редица негативни последици от емоционално, психическо, финансово и здравословно естество. Тези вреди са големи , трайни, продължили и след оправдаването на ищеца, както и към настоящия момент.

Навежда се, че негативното въздействие върху психическото, емоционалното и здравословно състояние започнало веднага с привличането му като обвиняем на 15.09.2006 г.. Твърди се, че ищеца живее на село и след привличането му като обвиняем излезли редица статии в национални и местните медии - по БТВ имало изявления на тогавашния министър на вътрешните работи Р. П., на тогавашния директор на ОДМВР Благоевград Г.К., на тогавашната районна прокурорка Л.М., които твърдели, че са присвоили над 2,5 млн. евро. Имало статии във в. „Монитор“ и в. „Струма.“ Показвали се снимки обвиняемите, всички роднини, близки, съседи и приятели на ищеца разбрали за това. Твърди се, че те променили отношението си ищеца. Отбягвали го, шушукали зад гърба му, дори при влизане в магазина, в който ежедневно пазарува хранителни стоки, отношението към него било различно. По този начин били накърнени честта и достойноството му и засегнато името му в обществото. Но след повече от 16 години нямало как да се разбере, че наказателното производство срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда и че е невинен.

Твърди се, че при започване на наказателното дело в съда отново се вдигнало медиен шум, че е предаден на съд. Излезли много и различни статии в местния вестник „Струма“ и в. „Вяра“, които се продавали на всяка вестникарска будка, хранителен магазин и кафене. Вътре били цитирани парични суми в особено големи размери, които се твърдяло, че е присвоил.

Твърди се, че първите съдебни заседания се отразявали от местната 4 кабелна телевизия със снимки. Много от приятелите му престанали да общуват с ищеца. Това го накарало да се затвори в себе си. Станал раздразнителен, изпадал в депресивни състояния, което повлияло в отношенията му вътре в семейството и с неговите най-близки хора. Имал постоянно главоболие, започнал да вдига кръвно и да получава сърцебиене.

Променил се начина на живот на ищеца.

Навежда се, че се задълбочили здравословните проблеми на ищеца.

Получил глаукома, стигнал до операция на едното око, за да не загубя напълно зрението си.

Поддържа се, че с продължилото дългогодишно наказателно производство било нарушено конституционното право в законен срок да бъде предаден на съд ищеца, съгласно чл. 31, ал. 1 от Конституцията, с което е нарушен чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съгласно която разпоредба всяко лице, срещу което има повдИ.о обвинение има право на гледане на делото в разумен срок.

Сочи се, е богата е практиката на ЕСПЧ в тази насока. Висящото наказателно производство, което продължило неразумно дълго - близо шестнадесет години, ограничило гражданските права. Имал забрана да напуска страната в продължение на години. Многократно бил викан от разследващите органи за поредното процесуално-следствено действие. Всяко едно призоваване пред разследващите органи разстройвало живота му за дълго, след това се налагало да пие успокоителни лекарства. Това му пречело да се грижи за семейството си, както и за неговите родители. Изпитвал вина, че вместо да се грижи за тях и да им помага, ищеца им създавал излишни неудобства, с които трябва да се съобразяват. Децата се оплаквали от негативното отношение към тях от страна на техните съученици и ищеца изпитвал вина за това. Многократни са явяванията му пред съда за участие в открити съдебни заседания като подсъдим. Тъй като всички съдии от Районен съд Петрич си дали отвод, делото се гледало в Районен съд - Кюстендил и на втора инстанция в Окръжен съд - Кюстендил, което допълнително създавало напрежение в ищеца, предвид пътуването на разстояние от 300 километра /в двете посоки/ всеки месец в продължение на повече от 10 години.

Навежда се, че ищеца преживял много тежко бремето на наказателния процес, още повече, че съзнавал че е невинен и че не е извършил престъплението, за което бил обвинен. Всичко това преобърнало не само 5 живота на ищеца, но и този на близките му. Семейството му изживяло много тежко и съкрушителен целия този период, което още повече засили чувството му на вина и отчаяние от несправедливото отношение към него от страна на институция, призвана да се бори за постигане на справедливост. Твърди се, че психиката на ищеца се сринала и изпаднал в безпътица и безнадеждно състояние. Станал затворен, не общувал нормално дори с най-близките хора.

Загубил съня си, постоянно мислел защо му се случва всичко това, страдал и загубил всякакво желание за борба и за живот. Въпреки че е оправдан, продължава да преживява кошмара на воденото срещу него наказателно производство. Живее в постоянен страх и безпокойство, както преди, когато всеки момент очаквал налагането на тежко наказание и евентуалното му изтърпяване. Освен това непрекъснато си спомня разпитите на свидетелите, сведенията от институциите, собствените му разпити и укора в очите на роднини и приятели, че е допуснал това да се случи. Твърди се, че вече е невъзможно да възвърне предишния си начин на живот, авторитет и уважение от страна на околните, разрушени и съсипани от незаконните действия на прокуратурата. Не става въпрос за инцидентна грешка, допусната от прокуратурата спрямо ищеца, а за започнато и проведено наказателно преследване в изключително продължителен период от време, нанесло на ищеца необратими неимуществени вреди. Въпреки оправдателната присъда по случая, положението в обществото не се е подобрило за ищеца особено в сравнение с времето на продължаване на наказателното производство.