Решение № 206 от 25.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. гр.Мадан, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100250 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Р. Ш. М. против „Креди Йес" ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 655,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ** от 22.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.2022г. в град Смолян ищцата сключила Договор за паричен заем № ** с ответното дружество, по силата на който заемодателят „Креди Йес“ ООД й предоставило заем в размер на 1200 лева, който трябваше да върна на погасителни при следните условия: Размер на отпуснатия заем: 1200,00 лева, Размер на погасителна вноска: 264,50 лв, Ден на плащане: 21-то число, Вид вноска: месечна, ГПР: 48,168%, Брой вноски: 5, Месечен лихвен процент: 3.330%, Дата на първо плащане:

21.08.2022г., Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/, Дата на последно плащане: 21.12.2022г., Такса за усвояване: няма, Обща сума за плащане:

1322,49 лв. По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита установила, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този договор е в размер на 1855,00 лева, тъй като на основание чл.8 от договора й е начислена неустойка в размер на 532,51 лева за неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да предоставя обезпечение. Ищцата счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит била нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем било да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа 1 главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка, която била почти половината от сумата, дадена в заем (532,51 лева). Ищцата се позовава на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена била компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който била уговорена сочил, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Счита, че уговорената неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК била нищожна и плащане по нея не се дължи. Ищецът счита, че било налице нарушение по чл. 11, ал. 1 , т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен - чл. 22 ЗПК. В изпълнение на Договор за паричен заем № ** от 22.07.2022г. съм ищцата била по сметка на ответника сумата от 18550,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която съм получила по него 1200 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1855.0 лева до дължимата от 1200,00 лева в размер на 655,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ,с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че едва при уважаване на установителен иск за нищожност на неустойката в процесния договор, ще възникне интерес от предявяване на иск по чл. 55 от ЗЗД - за връщане на платено в изпълнение на нищожна клауза по договор. Липсата на предявена установителна искова претенция обуславяла неоснователност на предявения осъдителен иск по чл. 55. ал.1. пр.1 от ЗЗД, поради недоказана липса на основание за получаването им от ответника. В ОИМ се сочи, че ищецът бил сключил с ответника договор за паричен заем № ** на 22.07.2022г., при общи условия и предоставена съответна информация в 2 стандартния европейски формуляр. Договорената сума от 1 200.00лв. била получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 22.07.2022г.

От страните било уговорено връщането й на 5 месечни погасителни вноски от по 264.50лв.. Едновременно с това бил посочен и размера на погасителната вноска месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължала в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката бил предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин заемателят предварително бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Тя била посочена с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да бъде прочетена от грамотен човек. При сключване на процесния договор за паричен заем, страните по него били действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката била проявление на принципа на автономия па волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислявал по формула, отразена в приложение №1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Във формулата не се включвали разходите които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Процесната неустойка представлявала разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не може се определи като възнаградителна лихва и съответно не може да се отнесе към годишния процент на разходите. Счита, че няма нарушение на императивните изисквания на ЗПК. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Р. Ш. М. - заемател и Креди Йес ООД -заемодател е сключен Договор за паричен заем № ** от 22.07.2022 г към искане № **, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 1200 лева; Месечен лихвен процент: 3.330%; ГПР: 48,168%; Брой вноски: 5; Дата на последно плащане:

21.12.2022 г; Обща сума за плащане: 1322,49 лева. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 1200 лева е усвоена от заемополучтеля, което обстоятелство се установява и от представеното заверено копие от 3

Договор за паричен заем - съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 1200 лева. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т.

1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са следните: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията към обезпечението банкова гаранция -да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период-включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 8 от договора за кредит в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 532,51 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 264,50 лева. Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 106,50 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 371 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 1855 лева.

От ответника е представена справка за извършени плащания по порцесния договор, видно от която ищецът е заплатил сумата от 1855 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: