Решение № 80 от 27.05.2024, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ към Решение № 80/27.05.2024 г. по АНД № 160/2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Настоящото производство е образувано по внесено от РП – Самоков, ТО – Ихтиман постановление от 03.04.2024 г. с предложение за освобождаване на обвиняемия П. М. М. с постоянен и настоящ адрес в гр. *, район *, ул. „*“ № * от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. 130, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 25.04.2022г., около 20,00 ч. в района на км. 44-ти на Автомагистрала „Тракия“, землището на община Ихтиман, област Софийска, чрез нанасяне на удар в областта на главата с твърд тъп предмет /метален прът/ е причинил на Г. Д. Т. от гр.

Пазарджик лека телесна повреда, изразяваща се в подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата в ляво, причинило на Т. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Предлага се на обвиняемия да бъде наложено административно наказание по чл. 78а НК.

В с.з. представителят на РП – Самоков, ТО – Ихтиман, поддържа постановлението. Намира фактическата обстановка за безспорно установена и престъпното деяние за доказано. Пледира за същото, на основание чл. 78а, ал.

1 НК обв. М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер от 4000 лева.

Обвиняемият М., редовно призован, се явява в първото съдебно заседание по делото и дава обяснения, в които отрича да е нанасял удари с метален предмет на пострадалия, а заявява, че единствено го е бутнал и му е ударил два шамара. В последното съдебно заседание, обвиняемият М., редовно уведомен, не се яви.

Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.04.2022 г. св. Г. Д. Т. от гр. Пазарджик управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А6“, с рег. № *, като се движел по Автомагистрала „Тракия“ в посока към гр. София. В автомобила като пасажер се возела свидетелката П. Г. Т.а (тогава с фамилия Н.), която е съпруга на Т. (тогава била годеница на Т.). По същото време и в същата посока по автомагистралата се движел и лек автомобил марка и модел „БМВ 328“, с рег. № *, управляван от обвиняемия П. М. М.. Заедно с обвиняемия П. М., в автомобила марка „БМВ“, като пасажер пътувал и непълнолетния му син - свидетелят Р. П. М..

Около 20,00 ч. в района на Тунел „Траянови врата“, движейки се в лявата лента на магистралата, пострадалият Т. настигал движещият се в същата лента П. М.. Пострадалият Т. подал сигнал за изпреварване, като включил ляв мигач на управлявания от него лек автомобил марка „Ауди“.

Обвиняемият П. М. продължил да се движи в лява лента, като след известно време се преместил в дясна лента, а пострадалият Т. го изпреварил и продължил да управлява автомобила си с около 140 км/ч. в лява лента. В района на „Мотел Ихтиман“ на АМ „Тракия“, обвиняемият П. М. преминал от дясна в лява лента и застанал пред автомобила на пострадалия Т., като започнал да натиска спирачки, въпреки че пред автомобила му не се движ ело 1 друго МПС. С цел да избегне удар пострадалият Т. преминал в дясна лента, но обвиняемият П. М. го последвал, като отново застанал пред него и продължил да натиска спирачки на автомобила си. С цел предотвратяване на евентуално ПТП, пострадалият Т. неколкократно променял движението си в лява и в дясна лента на магистралата, като обвиняемият П. М. всеки път го следвал, заставал пред автомобила на пострадалия Т. и натискал спирачките си.

В района на 44-ти километър от АМ „Тракия“, в землището на Община Ихтиман, област Софийска, обвиняемият П. М. отново натиснал спирачките на автомобила си, като този път напълно спрял своето движение като по този начин накарал и пострадалия Т. да спре. Двата автомобила спрели в лявата лента на автомагистралата.

Обвиняемият П. М. и пострадалият Г. Т. слезли от автомобилите си, като с тях излезели и свидетелите П. Т.а и Р. М.. Обвиняемият П. М. държал метален прът в ръцете си, приближил се към пострадалия Г. Т. и му нанесъл удар с металния прът в областта на главата. Вследствие на така нанесения удар, пострадалият Т. паднал на земята. Обвиняемият П. М. нанесъл още няколко удара с металния прът в областта на тялото на пострадалия Т., докато последният се намирал на земята. Свидетелката Н. започнала да крещи и се опитала да помогне на пострадалия Т., но свидетелят Р. М. я държал с ръце, като не й позволявал да стигне до обвиняемия.

Междувременно намиращите се при километър 33-ти на автомагистралата полицейски служители - свидетелите А. И. Ю. и М. Б. Й. били уведомени от неустановено по делото лице за случващата се саморазправа. Свидетелите Ю. и Й. веднага се насочили към мястото на инцидента.

Обвиняемият П. М. забелязал приближаващия полицейски автомобил, качил се в лекия си автомобил марка „БМВ“ заедно със сина си - свидетеля Р.

М. и потеглил в посока към гр. София. Пристигайки на място, свидетелите Ю. и И. оказали първа помощ на пострадалия Т.. Последният заедно със свидетелката Н. дали на полицейските служители Ю. и И. описание на обвиняемия П. М. и управлявания от него автомобил.

Обвиняемият П. М. изминал известно разстояние в посока към град София, като се опитал да слезе от автомагистралата в района на пътен възел Ихтиман при км. 34-ти, където бил задържан от свидетелите Я. * Х. и Д. * К. – полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: събраните на досъдебното и на съдебното производство свидетелски показания и писмени доказателства: показанията на св. Г. Д. Т., св. П. Г. Т.а (с предишна фамилия Н.), М. Б. Й., А. И. Ю., Д. * К. и Я. * Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени от св. Т., Й., Ю., К. и Х. в хода на ДП и приобщени към делото чрез прочитането им по ред на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и дадените от св. Т.а в хода на ДП и приобщени към делото чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; изготвената в хода на ДП и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, приетите и приложени по делото като доказателства медицински документи и фотоснимки. Всички събрани доказателства кореспондират помежду си досежно съдържащите се в тях данни и на база на същите се 2 очертава една безспорна и категорично установена фактическа обстановка.

Предвид приетите факти и обсъдени доказателства съдът прие, че от обективна страна обвиняемият е извършил състава на престъплението по чл.

131, ал.1, т. 12, вр. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна на 25.04.2022 г. около 20,00 ч. в района на км. 44-ти на Автомагистрала „Тракия“, землището на община Ихтиман, област Софийска, чрез нанасяне на удар в областта на главата с твърд тъп предмет /метален прът/ обвиняемият П. М. е причинил на пострадалия Г. Д. Т. от гр. Пазарджик лека телесна повреда, изразяваща се в подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата в ляво, причинило на Т. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез действия на обвиняемия П. М., изразяващи се в нанасяне на удар с метален прът по главата на пострадалия Г. Т.. Видно от назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, на пострадалия Т. е причинена травма в тилната област на главата, изразяваща се в подкожен хематом и разкъсноконтузна рана, която му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въпросното увреждане на здравето, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при пряк умисъл и хулигански подбуди. Обвиняемият П. М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал и целял тяхното настъпване. В настоящия случай телесната повреда е нанесена на пострадалия по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. С извършване на деянието в светлата част на денонощието, на публично място Автомагистрала „Тракия“, пред много хора - преминаващите наблизо участници в движението, без да е провокиран и без личен мотив и срещу напълно непознато за него лице, след многократно безпричинно спиране /т.нар. „засичане“/ пред автомобила на пострадалия, обвиняемият е изразил явното си неуважение към обществото, пренебрежение към моралните норми и към човешката личност.

В обясненията си обв. П. М., дадени в хода на съдебното следствие, твърди, че е спрял на магистралата заради образувало се задръстване пред него, след което зад него спрял и пострадалия. Според обвиняемия след като двамата със св. Т. спрели, обв. М. чул удар от шут в своя автомобил и св. Т. започнал да го напада, като М. го бутнал и му ударил два шамара, но не му е нанасял удари с метален предмет, нито пострадалият е имал разкъсвания по главата. Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, доколкото от приложените по делото фотоснимки (намиращи се в Том I, л. 75-78 от ДП), на които е заснет автомобилът, управляван от обвиняемия е видно, че задръстване от автомобили пред неговия не е имало. Причината, която сочи обвиняемия за спирането си на магистралата не кореспондира с обективната истина. Съответно обвиняемият твърди, че ситуацията се е разиграла до неговия автомобил, а не до този на спрелия зад него автомобил на св. Т., тъй като той го е нападнал, което също се опровергава от фотоснимките, които са заснети от св. Т.а, която се е намирала в този момент до автомобила на св. Т. и е заснела как автомобилът на обвиняемия тръгва от местопроизшествието и се 3 отдалечава от него.

Следва да се посочи, че обясненията на обв. Македоснки не кореспондират с останалия събран доказателствен материал и по-специално с показанията, дадени от св. Г. Т. и св. П. Т.а. Следва да се посочи, че обясненията на обвиняемия в частта им относно обстоятелството, че той е бил нападнат от св. Т. не кореспондират с описанието на поведнието на обвиняемия непосредствено след спречкването от св. К., според който обвиняемият е слязъл от магистралата с висока скорост, като при извършената проверка не е бил притеснен, но се е държал доста нагло и е репликирал св. К..

Също следва да се посочи, че обвиняемият е слязъл от магистрала Тракия с управлявания от него автомобил през първия възможен изход след мястото на инцидента на пътен възел Ихтиман и то с висока скорост, което също е индиция за това, че той е бил инициатора на спречкването с пострадалия.

По отношение на средството, което е използвал обвиняемия, следва да се посочи, че същото макар и да не установено да се е намирал у обвиняемия, то от заключението по съдебномедицинската експертиза (том I, л. 59-64 от ДП) безспорно се установява, че констатираните наранявания на пострадалия св. Т. могат да се получат чрез удари с предмет тип „метален прът“, но не могат да се получат от удари с шамари или от падане на пострадалия на земята.

Следва да се посочи, че показанията на св. Т., Т.а, Й., Ю., К. и Х. са обективни, последователни, непротиворечиви и безпристрастни. От друга страна, обясненията на обвиняемия имат двойствен характер. Същите освен доказателствено средство в наказателния процес, са и средство за защита на обвиняемия. При внимателното им изследване, съдът намира, че същите се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, включително и от показанията на св. Т., Т.а и К.. Поради това съдът не кредитира обясненията на обвиняемия М..

Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК.

Извършеното от него престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с лишаване от свобода до три години и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК. От справката за съдимост на обвиняемия (том I , л. 83-85 от ДП) е видно, че деецът не е осъждан (реабилитиран е) и не е наказван по административен ред с наказание по чл. 78а НК. Съставът на извършеното престъпление не предвижда настъпването на съставомерни имуществени вреди, както и няма данни да са налице отрицателните предпоставки по чл.