Решение № 104 от 08.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр.****, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20262300500109 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД чрез законни представители Д.Ш. и П.Д., със седалище в гр. София и ЕИК 000694749, подадена от адв. М. Ц., САК, против Решение № 3 от 05.01.2026 г., постановено по гр. д. № 2238/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол в частта, с която е уважен частично предявеният от въззиваемата Т. К. от гр.**** иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В предмета на делото е и въззивна жалба на Т. К. от гр.****, подадена от адв. К., против същото решение в частите, с които са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 45 във вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 2 656,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и за сумата от 425,05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2024 г. до 10.07.2025 г.; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата между 2 000 лв. до 5 000 лв.

Следователно цялото първоинстанционно съдебно решение е предмет на въззивното производство.

Ответникът по първоинстанционното производство в своята жалба твърди, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага подробни фактически съображения за хода на развилите се между страните съдебни производства. Намира, че районният съд неправилно е преценил, че е налице причинно-следствена връзка между действията на ответника и 1 причинените на ищцата неимуществени вреди. Прави подробен доказателствен анализ на изложеното от тримата свидетели, разпитани в първоинстанционното производство, поради което извежда, че достойнството и доброто имена на ищцата не са били накърнени, както и че са били опровергани твърденията от исковата молба за действително настъпили неимуществени вреди. По-конкретно сочи, че ищцата е разполагала с парични средства в несеквестируем размер в сочения от нея период, както и че обстоятелството по налагане на запор върху нейните сметки не е станало достояние на широк кръг от лица. В тази връзка ответникът излага още, че решението в обжалваната част е необосновано и постановено в нарушение на изискванията за мотивираност. Сочи и допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно посочване на правната квалификация по чл.

49 ЗЗД. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се посочва обстоятелството, че районният съд се е позовал и приел за установено по настоящото дело обстоятелства от проведено (и приложено по настоящото) дело между ответника и св. К., тъй като настоящата ищца не е била страна по същото. Предвид изложеното моли съдебното решение да бъде отменено в тази част. Претендира разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от Т. К. от гр.****, подадена от адв. К.. В нея ищцата по първоинстанционното производство излага подробно защо правилно е прието наличието на причинно-следствена връзка между действията на ответника и причинените й неимуществени вреди. Намира, че правилно са анализирани гласните доказателствени средства по делото. Сочи, че правилно е било взето предвид постановеното съдебно решение между ответника и св. К., доколкото със същото се установява недължимост на вземането от главен длъжник, от което произтича недължимостта и на вземането от солидарния длъжник. Ищцата излага, че предмет на производството е не нейното обедняване, а неоснователното обогатяване на ответника, по силата на чл. 55 ЗЗД. Поради това намира въззивната жалба на ответника за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Ищцата от първоинстанционното производство в своята въззивна жалба твърди, че решението в обжалваните от нея части е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че от мотивите на съдебното решение не става ясно защо съдът е посочил правна квалификация на исковете по чл. 49 ЗЗД. Намира за неправилно това, че е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като заплатената фактически от св. К. сума е била заплатена от нейно име, при което тъкмо тя е активно легитимирана да поиска връщане на същата от ответника (в настоящото производство). Сочи, че това е било прието в мотивите на съдебния акт, с който е приключило производството между ответника и св. К.. Ищцата излага, че доколкото в две отделни производства (настоящото и приключилото) е безспорно прието, че процесната сума е била недължимо платена, ответникът следва да бъде осъден да я върне като такава независимо на кого от двамата солидарни длъжници, при което се сочи, че в случая са налице две налице противоположни произнасяния на районния съд. Относно отхвърлената част по предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди сочи, че неправилно съдът е присъдил обезщетение в по-малък от претендирания размер от 5 000 лв. Поради всичко това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните от нея части и да уважи всички нейни искови претенции. Претендира разноски.

2

В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от „Юробанк България“ АД чрез законни представители Д.Ш. и П.Д., подадена от адв. М. Ц., САК. С нея се оспорва искането на ищцата искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в по-голям от присъдения размер.

Относно иска за обезщетение за причинени имуществени вреди се сочи отново допуснато от районния съд нарушение поради това, че правните изводи са базирани на приключилото дело между ответника и св. К., доколкото субективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат единствено страните по него. Сочи, че поради това в настоящото дело не може да бъде прието, че действията на ответника са били противоправни. Поради това моли въззивния съд да приеме тази въззивна жалба за неоснователна.

Съдът намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Окръжен Съд – Ямбол, с оглед предмета на въззивното производство, очертан във въззивните жалби, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение обаче е частично неправилно, поради което въззивният съд следва да изложи своите фактически изводи за това.

Тук следва да се посочи, че районният съд неправилно е квалифицирал първия иск по чл. 45 ЗЗД на база твърденията в исковата молба въпреки наличието вкл. на изрично словесно посочване в исковата молба, че първата претендирана сума е недължимо платена. Независимо от това и доколкото по делото страните са изложили твърдения и са ангажирали доказателства по правилната правна квалификация на първия иск (чл. 55 ЗЗД), този порок на първоинстанционното съдебно решение е единствено неправилност, а не недопустимост (в този смисъл т. д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

По делото са предявени два обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни иска: с правна квалификация чл. 55 ЗЗД и с правна квалификация чл. 45 във вр. чл. 52 ЗЗД.

Ищцата твърди, че спрямо нея като съдлъжник е било образувано изпълнително дело, в рамките на което е бил наложен запор върху банковата й сметка. Твърди, че главният длъжник е заплатил задължението, за което е било образувано изпълнителното дело, след което е било проведено производство по чл. 422 ГПК. То приключило с влязъл в сила съдебен акт и било установено, че главният длъжник не дължи сумата. Твърди, че налагането на запор върху сметката й причинило неимуществени вреди, изразили се в стрес и безпокойство, ведно с това, че авторитетът й пред колегите й бил уронен.

Същевременно твърди, че поради болничен престой на дъщеря й, която е с 3 увреждания, в периода на запора допълнително се безпокояла за покриване на нуждите на семейството й.

Ответникът оспорва двата предявени иска. Твърди, че доколкото само главният длъжник е подал възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, издадената заповед за изпълнение е влязла в сила спрямо ищцата. Оспорва иска за неимуществени вреди като сочи, че ако има нарушение, то би било на разпоредбата на чл. 446 ГПК, която преценка е възложена на съдебния изпълнител.

От писмените доказателства по гр. д. № 440/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, приложено за послужване, се установява следното със значение за настоящото производство.

От Договор за кредит № 183-265/2009 г. се установява, че на 21.07.2009 г. праводател на ответника по делото е сключил този договор със страни С.К. като кредитополучател и ищцата като солидарен длъжник.

На 14.01.2021 г. между кредитополучателя и банката е бил одобрен погасителен план, който включва вноски с дати от 28.01.2021 г. до 06.02.2024 г.

На 18.02.2021 г. кредитополучателят е извършил плащане в размер на 1 630,40 евро в полза на банката.

На 26.02.2021 г. банката е изпратила уведомително писмо до кредитополучателя, че дължи такси в размер на 180,97 евро.

На 12.02.2024 г. банката е подала заявление по чл. 417 ГПК, с което претендира суми, дължими за периода от 28.05.2021 г. до 07.02.2024 г. в общ размер от 2 656,88 лв., а на следващия ден е издадена Заповед № 250 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.02.2024 г., ведно с Изпълнителен лист № 202 от 13.02.2024 г.

На 13.03.2024 г. е образувано и. д. № 285/2024 г. по описа на ЧСИ И.Х., копие от което също е приложено по настоящото дело. От него е видно, че на 13.05.2024 г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на кредитополучателя и на ищцата, както и че на същата дата е бил наложен запор на техните сметки. От изпълнителното дело се установява още, че на 16.05.2024 г. изпълнителното дело е било прекратено поради извършено плащане.

От приложеното по настоящото дело писмено доказателство на л. 3 от първоинст. дело се установява, че кредитополучателят (С.К.) на 15.05.2024 г. е извършил плащане в размер от 2 656,88 лв. в полза на ответника като посоченото основание за плащане е „плащ. по ИД № 285/2024 г. Т. В.“.

От приложеното заповедно производство (гр. д. № 440/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол) се установява още, че на 17.06.2024 г. кредитополучателят е подал възражение по чл. 414 ГПК, а след изпълнение на указанията на заповедния съд настоящият ответник е подал иск по чл. 422 ГПК, което исково производство е приключило с влязлото в сила Решение № 79 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 2478/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, приложено като писмено доказателство по делото на л. 7-11 от първоинст. дело. В него е посочено, че в случая не може да бъде издаден обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК, тъй като това исково производство е образувано между кредитополучателя и банката, а погасеното от първия задължение е задължението на ищцата, а не на 4 кредитополучателя.

По настоящото дело в рамките на първоинстанционното производство са събрани и следните гласни доказателствени средства.