Решение № 17253 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17253 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110142990 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „А Б“ ЕАД, ЕИК *****, спрямо К. Г. Д., с ЕГН:

**********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в общ размер на 271,42 лв., по Договор за електронни съобщителни услуги с № 500590959 от 21.01.2019 г. и партиден номер М5501494, от която: 213,90 лева - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 10.02.2021 г. до 29.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума са издадени следните фактури: № 425351155/ 10.02.2021г., № 426889974/10.03.2021 г., № 428593577/09.04.2021 г., № 430129979/10.05.2021 г., № 431662825/09.06.2021 г., сумата в размер на 57,52 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата, за период от 03.03.2021 г. до 08.02.2024г. Излага се, че сумите са предмет на издадена и оспорена по реда на чл.410 от ГПК заповед от 29.03.2024г. по ч.гр.дело № 7537 по описа за 2024г., с оглед на което се предявяват и настоящите искове. Претендира се решение за установяване дължимостта на сумите по заповедта и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът К. Г. Д. оспорва предявените искове, при твърдения, че процесният договор с № 500590959 бил едностранно прекратен от ответника с подадено от негова страна писмено заявление, считано от 16.02.2021 г. Ето защо счита, че не дължи такси по вече прекратен договор. Поради недължимостта на главницата, счита за недължима и начислената върху нея лихва за забава. При изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че между страните по делото е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 500590959 от 21.01.2019 г. и партиден номер М5501494. Към горепосочения договор е сключено Приложение № 1 от 21.01.2019 г. за пакет от услуги фиксирана телевизия с номер 201000584349 и фиксиран интернет с номер 101000584350 с план A1 Разширен 75 със стандартна месечна такса 27,99 лв. и преференциална месечна абонаментна 1 такса в размер на 22,99 лв., сключено за срок от 24 месеца.

Видно от съдържанието на процесния договор - т.4.5. по отношение на срока на действие на договора, условията за прекратяване, както и дължимите неустойки, се препраща към съответното приложение по т.3.2. - в настоящата хипотеза Приложение № 1 към договора.

Видно от съдържанието на последното - т.8.2. от Приложение №1, срокът на ползване на услугите по договора е 24 месеца, с начална дата 21.01.2019г. и крайна дата 21.01.2021г.

Съгласно т.8.9 от Приложение 1, абонатът може да прекрати договора с едномесечно предизвестие подадено до ищеца. Предвидено е още, че при липсата на такова едностранно предизвестие и с изтичане на срока, за който е сключен договора, действието му продължава за неопределен срок при същите условия.

Видно от представените от ответника с отговора на исковата молба, писмени доказателства, същият на 17.01.2021г., е подал лично на място в офис на ищеца, заявление за едностранно прекратяване на договора /по образец/, в което бил посочил, че считано от 16.02.2021г., /с изтичане на срока на предизвестието/ процесният договор се считал прекратен, което едностранно предизвестие било регистрирано в системата на ищеца със съответен входящ номер.

С оглед на установените факти и обстоятелства, се налага правният извод, че ответникът е упражнил редовно правото си едностранно да прекрати сключения на 21.01.2019г., с ищеца договор за услуги, като е сторил това преди изтичане на срока на неговото действие 21.01.2021г., поради което неоснователни са твърденията на ищеца, че договорът е бил трансформиран в безсрочен такъв.

До произвеждане на прекратителния ефект на едностранното предизвестие, откогато договорът между страните се счита за прекратен - 16.02.2021г., са издадени 2 бр. фактури, а именно № 425351155, която обхваща периода 07.01.2021 - 06.02.2021г., както и № 426889974, която обхваща периода 07.02.2021 - 06.03.2021г., т.е. според настоящия съдебен състав за периода от 07.01.2021г. до 16.02.2021г., договорът е действал между страните, поради което за този период ответникът дължи съответния размер на месечните такси. Тъй като от съдържанието на посочените фактури е определена цена за абонаментните такси за всяка отделна услуга, като в периода 07.01.2021 - 06.02.2021г., дължимата сума възлиза на 40,78 лв. без ДДС и 48,94 лв. с ДДС. За периода от 07.02.2021г. до 16.02.2021г. сумата следва да бъде изчислена пропорционално, съгласно посоченото в т.3.2. от Приложение 1 и чл.15.2 от ОУ, а именно това са общо 9 дни, като начислената обща сума за целия отчетен период 07.02.2021 - 06.03.2021г. е определена в размер на 40,78 лв. без ДДС и 48,94 лв. с ДДС, разделена подневно /28 дни/, е сума в размер на 1,74 лв. с ДДС, умножена по 9 дни, се получава сума в размер на 15,73 лв. с ДДС, дължима за периода 07.02.2021 - 16.02.2021г., към която следва да се прибави сумата дължима за периода 07.01.2021 - 06.02.2021г. по фактура № 425351155 в размер на 48,94 лв. с ДДС, или общ размер на главницата, определен по реда на чл.162 от ГПК, сумата от 64,67 лв., дължима от ответника до настъпване на прекратяването на договора, считано от 16.02.2021г., като за горницата от 64,67 лв. до пълния предявен размер от 271,42 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид извода за частична основателност на претенцията за главница, частично основателна се явява и претенцията за мораторна лихва. За отчетния период 07.01.2021 06.02.2021г., е издадена фактура № 425351155 от 10.02.2021г., платима в не по-малко от 15 дневен срок от издаването й, без значение дали длъжникът /ответникът/ я е получил - т.21.5 от ОУ. Видно от съдържанието на издадената фактура, посоченият падеж е 02.03.2021г., поради което длъжникът е изпаднал в забава още на следващия ден - 03.03.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /08.02.2024г./, или мораторна лихва върху главницата се дължи в размер на 21,05 лв. като искът за горницата от 21,05 лв. до пълния предявен размер от 57,52 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, правото да получат разноски възниква и за двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в 2 общ размер на 46,63 евро, за заповедното и за исковото производство, съобразно с уважената част от исковете.

Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производства, действително се явява прекомерен, с оглед материалния интерес по делото, който е в размер на 168,18 евро, относително ниската му фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че същото е решено на практика с провеждането на едно о.с.з. в което процесуалният представител на ответника се е явил, а процесуалната дейност по заповедното производство се състои единствено в подаване на възражение по чл.414 от ГПК, съдът намира за справедливо възнаграждение в размер на 25,56 евро за заповедното производство и възнаграждение в размер на 150 евро за исковото производство, или общо 175,56 евро. Присъждането на разноските в размерите посочени в списъка по чл.80 ГПК, би надхвърлило почти двойно материалния интерес по настоящото производство, което би нарушило принципа за равнопоставеност на страните и на справедливост при определяне на разноските.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 129,80 евро, за заповедното и за исковото производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А Б“ ЕАД, ЕИК *****, срещу К. Г. Д., с ЕГН: **********, обективно съединени искове с правно основание чл.422, във вр.чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че К. Г. Д., с ЕГН: **********, дължи на „А Б“ ЕАД, ЕИК *****, сумата в размер на 33,07 евро/64,67 лв. с ДДС, представляваща неплатена сума за предоставени съобщителни услуги по договор за електронни съобщителни услуги с № 500590959 от 21.01.2019 г. и партиден номер М5501494, за периода от 10.02.2021 г. до 29.06.2021 г. /период на фактуриране/, ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, КАКТО И сумата в размер на 10,76 евро/21,05 лева мораторна лихва върху главницата, за период от 03.03.2021 г. до 08.02.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата от 33,07 евро/64,67 лв. до пълния предявен размер от 138,77 евро/271,42 лв., и за мораторна лихва за горницата от 10,76 евро/21,05 лв. до пълния предявен размер от 29,41 евро/57,52 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, К. Г. Д., с ЕГН: **********, да заплати на „А Б“ ЕАД, ЕИК *****, разноски в общ размер на 46,63 евро, за заповедното и за исковото производство, съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „А Б“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на К. Г. Д., с ЕГН: **********, разноски в общ размер на 129,80 евро, за заповедното и за исковото производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3