Решение № 3652 от 19.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3652 гр. Пловдив, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330115424 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на * в ***, в посока ** в участъка с гугъл координати ***, при управление на лек автомобил марка ** с рег. ***, водачът П. И. П. реализирал ПТП в необозначена и необезопасена неравност на пътното платно – дупка, пълна с вода. По автомобила били нанесени щети, а именно: увреждане на предния десен вътрешен накрайник на кормилната щанга.

Към датата на събитието автомобилът е бил застрахован в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД с имуществена застраховка „Каско Стандарт“, с полица ***, със срок на застрахователно покритие, считано от *** Предвид застрахователното събитие пред застрахователя било постъпило заявление от собственика на автомобила за изплащане на обезщетение.

След получаване на заявлението в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД бил извършен оглед на лек автомобил ** с рег. ***, вследствие на което на основание възлагателно писмо автомобилът постъпил за ремонт в автосервиз ***, като стойността на отстраняването на причинените вреди възлизала на 5698 лева, от която 5373 лева - за нова рейка и 325 лева - за труд.

С доклад по щета *, ищцовото дружество определило обезщетение в пълен размер от 5698 лева, като същото било изплатено, с преводно нареждане по сметка на автосервиз *** на *

Ищецът счита, че отговорност за вредите носи ответникът – Община Пловдив, тъй като съгласно Закон за пътищата, Общината следва да поддържа пътищата, съобразно транспортното им значение, изискванията за движението и опазването на околната среда, а 1 изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума от 5698 лева, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 04.09.2024 г. до окончателното погасяване. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба със становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Счита, че в случая Община Пловдив не носи отговорност за твърдяното и описано в исковата молба ПТП, доколкото обстоятелствата, на които се основава същата, не отговаряли на действителното положение, не били посочени доказателства, обосноваващи отговорността на ответника и липсвала причинно-следствена връзка между вредите по автомобила и твърдяното произшествие.

Навежда твърдения за възможно проявено невнимание от страна на водача на МПС, предвид записаните обстоятелства в представената от ищеца декларация за настъпване на застрахователно събитие, а именно, че било вечерно време, валял дъжд и дупката не се виждала. Счита за неизяснено обстоятелството с каква скорост се е движел водачът, както и дали същата е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство и другите участници в движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, съгласно чл. 20 от ЗДвП.

Въвежда възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС на вредоносния резултат, тъй като последният не бил съобразил скоростта си с условията и състоянието на пътя и другите участници в движението, което представлявало нарушение на чл. 20, ал. 2, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗдВП.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № *** от ** г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ /л. 10/, валидна за периода от ***, от която е видно, че същата е сключена между ищеца и „Карат Перфект“ ЕООД, за процесния автомобил – лек автомобил ** с рег. ***, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на вноски, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски, както следва: първата вноска – 1037.80 лева – съвпадаща с датата на сключване на договора; втората вноска – 1037.80 лева, дължима на 02.02.2024 г.; трета вноска – 1037.80 лева, дължима на 02.05.2024 г. и четвърта вноска – 1037.80 лева, дължима на 02.08.2024 г.

По делото като писмени доказателства са приети: декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, депозирана от П. И. П., за настъпилото на * ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от „Карат Перфект“ ЕООД, шофьорска книжка и контролен талон на водачът на процесния автомобил, удостоверение за техническа изправност на ППС, доклад по щета № * от *, опис на претенция от 29.11.2023 г., фактура ** от *, издадена от **“ на обща стойност 5698 лева, банково нареждане за заплатено застрахователно обезщетение на * в размер на 5698 лева на **“ ЕООД, извършил ремонта.

В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, е декларирано, че на *, при движение, в **, в посока ул. **, процесният автомобил, при преминаване през дупка с предно дясно колело на колата, като са декларирани настъпили материални щети: десен вътрешен накрайник (л.9).

2

В опис на претенция ** са описани претенциите –накрайник корм. щанга пр.д. вътрешен – за подмяна.

Установява се от доклада по щета № * от *, че стойността на признатото обезщетение е в размер на 5698 лева и Преводно нареждане за кредитен превод от * от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, че ищецът е изплатил по банковата сметка на **“ ЕООД, сумата от 5698 лева за ремонта на автомобил ***, с рег. ***, по щета № *.

Установява се от електронна кореспонденция, осъществена между водача П. И. П. и „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, относно по-точно местоположение на въпросната дупка в ***, че същата е с гугъл координати ***.

От заключението на вещото лице инж. В. С. по назначената автотехническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила: кормилна рейка в степен за подмяна, има пряка причинно – следствена връзка когато при движение по платното за движение по * в посока от запад на изток, в зоната с координати ***, лек автомобил ** е преминал през дупка. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на причинените вреди, е в размер на 5698 лева с ДДС. Вещото лице установява, че в изследвания случай, водещият фактор за настъпване на увредата не е скоростта, а приложената сила на тежестта. Вещото лице сочи, още, че съгласно данните по делото, настъпилото ПТП е в населено място, а скоростта на автомобила е около 30 км./ч.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П. И. П. /по искане на ищеца/. Свидетелят П. - водачът на процесния автомобил - установява, че докато карал лек автомобил „**“, който е собственост на „Карат Перфект“ ЕООД, на което дружество водачът е *, било вечерта – тъмно, имало лапавица и дъжд, при движение от посока кръстовището на „**“ към посока село К., където живее, на свързващия път, който е между ул. „*“ и **, на около 100 метра от кръстовището на „*“, едното колело на автомобила попаднал в дупка. Чуло се нещо като трясък и веднага спрял. Излязъл да види какво е станало, имало яма в дясната страна на самия път, която била пълна с вода. Видял, че колелото му било вътре в дупката, около 25-30 см. била потънала гумата в дупката. Вътре в дупката по средата имало камък. Дупката била дълга около метър и нещо и около 70-80 см. широка. Свидетелят твърди още, че е карал бавно, движел се в порядъка на 30 км./ч. – макс.

40 км./ч. На следващия ден като минал оттам, установил, че някой е сложил в дупката и автомобилна гума вътре, която на предишния ден я е нямало. Свидетелят твърди още, че не е имало обезопасителна лента, нито табела, които да обозначават дупката, не е имало никакви сигнализации, въпреки, че по целия път от „**“ до ** бил целият в дупки. Гумата не била спукана, на самоход се прибрал, но колата му бягала вдясно. Предположил, че нещо е станало с изкривяване на ходовата част отпред от дясната страна на колата. На другия ден веднага отишъл при застрахователя, за да заведе щета и да види какъв е проблемът. Подал на застрахователите информация и къде се намира дупката, защото те искали да видят къде се намира тя. Сочи, че на следващия ден лично той направил снимки, които са приложени по делото, тъй като в деня на ПТП било лапавица и дъжд. Потвърждава написаното в декларацията, която е депозирал пред застрахователя. Сочи още, че след ПТП, колата му била отремонтирана в оторизиран сервиз на **, който бил представил на марката автомобили, която свидетелят управлявал, към който бил насочен от застрахователя, защото колата имала пълно Каско. Когато свършил ремонтът, му се обадили от сервиза и той отишъл да си я вземе. Твърди още, че застрахователят е платил за ремонта на сервиза, но не знае колко и какво, тъй като той не е плащал на сервиза.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено 3 наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

Застрахователното правоотношение се установява и от представената по делото полица № *** „Каско Стандарт”, със срок на покритие ***, която е действала към момента на твърдения инцидент и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на застрахователната премия по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

По другите спорни по делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на пътното платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; отчетено ли е поведението на водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е механизмът на произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата* е настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетеля П., които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е имало дупка.