Определение № 337 от 11.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. София, 11.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Частно касационно търговско дело № 20238003900570 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на пълномощника на Д. В. Д. и В. И. Д. и К. И. Д. срещу определение, постановено в открито заседание на 22.02.2023 г. от състав на Пловдивския апелативен съд по в.т.д. № 720/22 по описа на същия, с което е спряно производството по обжалване решението на първата инстанция, по исковете на тримата жалбоподатели, конституирани за ищци в качеството им н-ци на поч. на 20.11.2020 г. И. И. Д. срещу „Гаранционен фонд“ -гр.София за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП , виновно причинено от Д. Г. К..

Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.5 ГПК .

Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл.

275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т.

1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна:

За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по обжалване решението на първата инстанция, въззивният съд е отчел наличието на висящо ДП №61/ 2020 по описа на РУ-МВРСвиленград срещу Д. К. за същото деяние, за вредите от което се претендира 1 обезщетение срещу ГФ , доколкото последната е във функционална зависимост от тази на обвиняемия-делинквент . С оглед на това, съдът е счел, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор, поради което е спрял производството по въззивната жалба на основание чл.229 ал.1,т.5 ГПК.

Съгласно становището в практиката на ВКС: Р №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV гр.о, Опр. по гр.д. 5301/13 на ІV гр.о., Опр.по гр.д. № 7165/13 на ІV гр.о., Опр. №273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на Първо т.о., Опр. по ч.т.д. №852/19 на Първо т.о. и др., гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство.

Така приетото се споделя и от настоящия състав на ВКС, още повече, че в случая е налице образувано досъдебно производство срещу делинквента и същият е привлечен като обвиняем за престъпление, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната- предмет на настоящия граждански спор. Това е така и доколкото от една страна: гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК, а от друга: произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца-чл.300 ГПК.

В контекста на изложеното, не следва да бъдат споделени доводите в настоящата ЧЖ, че в при отговорността за вредите от непозволено увреждане, съотв. от функционалната отговорност на застрахователя респ. на ГФ , вината се предполагала до доказване на противното/ за разлика в наказателното производство/ , поради което спирането на последното на основание чл.229, т.5 ГПК е неоснователно. Следва да се вземе в предвид, че фактическият състав на ГО по чл.45 ЗЗД включва, освен извършването на самото деяние от конкретния деец, още и противоправност и вина на дееца, по които, при налично престъпно деяние, се произнася наказателният съд с обвързващо за гражданския съд значение.

От изложеното следва, че е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК , поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение постановено в открито заседание на 22.02.2023 г. от състав на Пловдивския апелативен съд по в.т.д. № 720/22 по описа на същия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на `обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3