Решение № 2877 от 19.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2877 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120102662 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „СМК Бургас“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, представлявано от А. И. Н., срещу „СМК Мото сървисис“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от Н. А. С. и Т. А. Щ., и Т. А.

Щ., ЕГН **********, адрес: гр. Б*** за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на общо 17778,96 лева по договор за наем от *** г. за периода м. август, септември и октомври 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2025 г., до окончателното плащане на главницата.

Сочи се, че между дружествата е сключен на *** г. договор за наем на имот с идентификатор ***, ведно със сгради, индивидуализирани в договора и приложение към него. По силата на договора наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 2000 евро без ДДС на месец, която подлежи на индексация, като за 2024 г. същата възлиза на сумата 2525,07 евро без ДДС или 5926,32 лева с ДДС. Срокът на договора е до 31.08.2031 г. Поради допусната забава в плащания с изявление от 11.10.2024 г. наемодателят е развалил едностранно сключения договор за наем. Със споразумение за признаване на задълженията като солидарен длъжник се е обвързал Т. Щ.. За дължимия месечен наем за август 2024 г. в размер на 5926,32 лева е издадена фактура № ** г., за септември 2024 г. - фактура № *** 1 г. и за октомври 2024 г. - фактура № ** г. Общият размер на дължимите и неплатени месечни наемни вноски е 17778,96 лева.

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът „СМК Мото сървисис“ ООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства.

Ответникът Т. Щ. чрез назначения му особен представител е оспорил претенцията. Посочено е, че от сключения между страните анекс към договора за наем не става ясно откъде произтичат задълженията, нито за какъв период са дължими. Освен това не става ясно кога е подписан той, от кога влиза в сила същият, нито кой член се изменя или допълва. Последващото споразумение, с което Щ. встъпва като съдлъжник, не е посочено към какъв договор се сключва, липсва посочване на фактури или период, за който сумата се дължи. Ето защо счита, че не може да се направи категоричен извод за действителната воля на страните.

На следващо място счита, че Щ. се е задължил по договора като поръчител, а не като съдлъжник. Шестмесечният срок, предвиден в чл. 147 ЗЗД, е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което предявеният иск в тази част е недопустим.

Изложени са доводи, че издаденият запис на заповед за задължението не съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, поради което не е валидна ценна книга. Освен това Щ. не е уведомен надлежно за издадените фактури.

Моли съда да отхвърли претенциите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Видно от приложения по делото договор за наем на недвижим имот „СМК Бургас“ АД и „СМК Мото сървисис“ ООД са в облигационна връзка от *** г. по повод наем на реално обособена част с площ 2161,59 кв. м., обозначена като сервиз на скица – приложение към договора, от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Б***, ведно със сгради, подробно индивидуализирани в чл. 1 от договора за наем и приемо-предавателен протокол към него. Страните са уговорили месечна наемна цена в размер на 2000 евро без ДДС. Съгласно чл. 5, ал. 2 наемната цена подлежи на годишна индексация, считано от първи януари на всяка календарна година, при първа индексация през 2023 г.

2

Според чл. 6, ал. 2 от договора месечните наемни вноски се заплащат до 5-то число на текущия месец по банкова сметка, посочена в ал. 3.

Съгласно чл. 7 за сметка на наемателя са всички консумативни разходи за обекта. Срокът на договора е уговорен в чл. 13, ал. 1 и е до 31.08.2031 г.

Предвидени са хипотези за прекратяване на договора.

С анекс към договора за наем от март 2024 г. страните са констатирали, че към датата на анекса е налице неизплатено задължение в размер на общо 48202,45 лева с ДДС, като не е платена и дължима наемна вноска за месец март 2024 г. в размер на 5926,32 лева. Договорили са разсрочване на дължимите суми с краен срок на погасяване 30.06.2024 г.

Страните са се споразумели Т. А. Щ. да встъпи като съдлъжник гарант в задълженията на „СМК Мото сървисис“ ООД по договора за наем.

Между страните е подписано допълнително споразумение от ** г..

Страните са констатирали, че наемателят дължи неплатени наемни вноски в размер на общо 46896,41 лева с ДДС, задължението е разсрочено до 30.08.2024 г. Страните са се съгласили Т. А. Щ. да встъпи като съдлъжник в задълженията на наемателя „СМК Мото сървисис“ ООД и да отговаря в качеството му на солидарен длъжник солидарно с наемателя за изпълнение на задълженията на наемателя за плащане на всички и всякакви суми, дължими на основание договора за наем, включително описаните в чл. 1 от анекса в общ размер 46896,41 лева, както и за дължимите месечни наемни вноски, консумативни разходи, неустойки, както и за плащане на всякакви суми дължими по договора, възникнали съгласно договора за наем след сключване на споразумението. Според чл. 3, ал. 2 наемодателят има право да иска изпълнение на задължението от когото и да е от длъжниците - от наемателя и/или от солидарния длъжник в цялост или частично по своя преценка.

Постигнали са съгласие за обезпечаване на задължението за плащане на дължимите по споразумението суми „СМК Мото сървисис" ООД да издаде запис на заповед за пълния размер на дължимата сума с падеж 30.08.2024 г. и авалист солидарният длъжник Т. Щ..

В изпълнение на уговорката е издаден на ** г. запис на заповед с падеж 30.08.2024 г. за сумата 46896,41 лева, авалиран от Т. Щ..

Представени по делото са фактура № ** г., дебитно известие № ** г., фактура № ** г., фактура № ** г., както и процесните фактура № ** г. за дължим месечен наем за месец август 2024 г. на стойност 5926,32 лева, фактура № *** г. за дължим месечен наем за месец септември 2024 г. в размер на 5926,32 лева, фактура № ** г. за дължим месечен наем за месец октомври 2024 г. в размер на 5926,32 лева.

Приложена е разпечатка от електронна кореспонденция между 3 страните, касаеща индексацията на наемните цени, както и изпращане на издадените фактури.

С уведомление, получено от Н. А. С. на 11.10.2024 г., е прекратен от страна на „СМК Бургас“ АД сключеният между страните договор.

Приета по делото е съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е посочило, че размерът на наема за м. 12.2023 г., видно от фактура № ** г., е 4510,14 лева без ДДС, като на основание договореното в анекс към договора за наем този размер се умножава по индекса на потребителските цени за 2023 година по данни на НСИ (9,5%) и стойността на наема за 2024 година се изчислява на 4938,60 лева наем за 2024 година (без ДДС). Вещото лице е отбелязала, че процесните фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на ищеца и са включени в дневниците по ЗДДС.

Относно направени по договора за наем от страна на наемателя плащания вещото лице е направило анализ, че са платени задълженията по фактури, издадени през 2023 г. и от м. януари до м. юли 2024 година. По процесните фактури № ** г., № *** г. № ** г в размер 4938,60 лева данъчна основа и 987,72 лева ДДС, общо 5926,32 лева за всяка от тях, няма извършени плащания.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Видно от представените по делото писмени доказателства „СМК Бургас“ АД и „СМК Мото сървисис“ ООД са били обвързани от валидно облигационно отношение по повод наем на недвижим имот в гр. Б***.

В настоящото производство се претендира заплащане на наемна цена за м. 08, 09 и 10.2024 г. В договора за наем е предвидена месечна наемна цена в размер на 2000 евро, подлежаща на индексация. Съгласно заключението на вещото лице месечната наемна цена през 2024 г. след извършена индексация е в размер на 4938,60 лева (2525,07 евро без ДДС) или с ДДС в размер на 3030,08 евро - с равностойност в лева 5926,32 лева с ДДС.

Следователно е установен размерът на дължимата наемна цена за претендирания период.

На следващо място относно отговорността на ответника Т. Щ. за дълга на наемателя „СМК Мото сървисис“ ООД и като съобрази направените от процесуалния му представител възражения в отговора на исковата молба съдът намира следното:

Съдът намира, че в случая ответникът Т. Щ. валидно се е задължил, като се е подписал под процесното допълнително споразумение към 4 договор за наем от *** г. и е дал съгласие за встъпване в задълженията на наемателя по договора, включително за плащане на суми, възникнали след сключване на споразумението.

Следва да се изясни фигурата на солидарния длъжник Щ. – дали се е задължил като поръчител или встъпил в задълженията на първоначалния длъжник. Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Тя може да възникне при много договори – включително при встъпване в дълг и поръчителство, като правата и задълженията на страните по тези договори са различни, възникват при различни фактически състави, предвидена е и различна форма за действителност. Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.

Квалификациите на правоотношението, посочени от страните, не са определящи за неговата същност, а са важни съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел (Решение № 60119 от 23.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1024/2020 г., I т. о.).

При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен длъжник – било по договор между третото лице и кредитора, било по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната съзадълженост, не е акцесорна на главното задължение (в този смисъл е напр. Решение № 213 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о.). Според Решение № 378 от 30.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2014 г., ІV г. о. съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Задължението може да бъде и бъдещо, като действието му в този случай се проявява, след като главната сделка породи правни последици, и няма пречка да се встъпи и в задължение, което все още не е изискуемо.

Ето защо и съдът намира, че Т. Щ. се е задължил по договора не като поръчител, а по реда на чл. 101 ЗЗД – чрез встъпване в дълг. Встъпването в дълг води до поемането от страна на встъпващия на задължение, идентично, доколкото не е уговорено друго, по своето естество, съдържание и обем с това 5 на първоначалния длъжник, при това в условията на солидарна отговорност.

Това следва изрично от правилото на чл. 101, изр. 3 ЗЗД. Ето защо и направеното от процесуален представител на ответника Щ. възражение по чл.

147, ал. 1 ЗЗД не следва да се разглежда.

Направените възражения относно редовността на приложения към исковата молба запис на заповед са неотносими към предмета на спора, тъй като ценната книга не обективира задължения, предмет на настоящия спор.