Решение № 4220 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4220 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ВАСКА Т. И. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело № 20211110159249 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена на 15.10.2021 г. от малолетната И. И. Б., ЕГН: ********** (ищец), действаща чрез своята майка и законен представител Р. Г. Ч., ЕГН:

**********, срещу И. Б. Б., ЕГН: ********** (ответник). Предявени са два обективно съединени иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс (СК).

Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК за законна лихва.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Поддържа, че баща ѝ не ѝ осигурява издръжка, която да задоволява изцяло нуждите ѝ. С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба -15.10.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане, както и за една година назад от датата на подаване на исковата молба в общ размер на 3600,00 лева, за периода от 15.10.2020 г. до 15.10.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.

В преклузивния едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

Видно от представения заверен препис от удостоверение за раждане, малолетната И.

И. Б. е родена на 05.03.2018 г. и е дете на ответника (л. 7 от делото).

От представената по делото справка от ТД НАП – София се установява, че за периода 1 от 01.04.2021 г. до 31.05.2022 г. майката Р. Ч. е осигурявана от „Съдърланд Глобал Сървисиз България“ ЕООД при осемчасов работен ден, като за посочения период средния и осигурителен доход е в размер на 2717,95 лева (л. 71 от делото).

От представените по делото справки от ТД НАП – София се установява, че за периода от 01.04.2021 г. до 31.05.2022 г. за ответника има регистрирани трудови договори от 17.05.2021 г., сключен с „АЙГЕР ИК“ ЕООД, при непълно работно време, действащ и към момента, и от 13.10.2021 г., сключен с „КРАСИСТРОЙ 1022“ ЕООД, прекратен на 05.11.2021 г. За м.05 и м.06. 2021 г. осигурителят „АЙГЕР ИК“ ООД е декларирал осигурителен доход в размер на 86,29 лева, респ. 163 лева, а за м.10 и м.11.2021 г. осигурителят „КРАСИСТРОЙ 1022“ ЕООД е декларирал осигурителен доход в размер на 228,57 лева, респ. 72,73 лева (л. 78 – л. 79 и л. 82 от делото).

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален доклад от ДСП – Красно село, от който се установява, че от раждането на детето до момента непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му се полагат от неговата майка, като детето не общува с баща си. Детето живее заедно с майка си в жилище, собственост на бащата на майката (дядо на детето), като същото е приветливо и с доста лични вещи на детето. Между майката и детето има изградена емоционална връзка. Посочено е, че детето посещава детска градина № 110 „Слънчева мечта“ (л. 75 – л. 76 от делото).

Други относими към делото доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице – чл.

142 СК. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и квалификация.

В настоящия случай се касае за дете на възраст четири години и десет месеца към датата на приключване на съдебното дирене и има характерните за възрастта ѝ потребности.

Общоизвестно е обстоятелството, че дете на възрастта на ищцата има потребност от разнообразна храна, почивка, посещение на места за игри и забавления. Неминуемо, за задоволяването на тези потребности, родителят, който полага грижи за детето, следва да разполага със средства, за да задоволи нуждите му. При изясняване на спорните въпроси по настоящото дело, съдът не изхожда само от твърденията и представените от страните доказателства, а преценява своето решение въз основа на най-добрия интерес на детето, като в този смисъл взима предвид и общоизвестните обстоятелства.

Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно 2 развитие.

За да определи размера на месечната издръжка за малолетната И., съдът прецени потребностите ѝ съобразно нейната възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното ѝ отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето И. в размер на 300,00 лева, от която бащата следва да заплаща 200,00 лева, като разликата от 100,00 лева следва да се поеме от майката.

Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните жилищно-битови потребности.

Отделно от това бащата е в трудоспособна възраст, липсват представени данни за наличие на обективни причини, възпрепятстващи го да полага труд на пълно работно време, поради което ответникът може да реализира поне минималната за страната работна заплата.

Не се установи бащата да е участвал активно през процесния период в отглеждането и възпитанието на детето, нито да му е заплащал ежемесечна издръжка. Следва да се има предвид и че ответникът не участва в грижите за детето, каквото участие има неговата майка.

По изложените съображения исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК са основателни за сумата от 200,00 лева, като в останалата им част до пълния предявен размер от 300,00 лева следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 146 СК за законна лихва.

Издръжката се дължи, считано една година назад от датата на предявяване на исковата молба, а именно от 15.10.2020 г., платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 200,00 лева.

Относно направените разноски по делото.

Претенция за присъждане на разноски има от ищцата. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лева с ДДС (л. 97 – л. 99 от делото). С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 480,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, каквито са исковете с правно основание чл. 143 от СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сбора на платежите за три години.

В процесния случай искове са два и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, общо сумата от 384,00 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, И. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Белово, ул. „Марица“ № 2, да заплаща на малолетната И. И. Б., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Р. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 57 Б, вх. А, ет. 8, ап. 32, месечна издръжка в размер на 200,00 (двеста) лева, считано от 15.10.2021 г., платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, по следната банкова сметка: IBAN: BG83UBBS80021092141940, BIC: UBBSBGSF, банка: „Обединена българска банка“ АД, титуляр на сметката: Р. Г. Ч., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за разликата над 200,00 лева до пълния предявен размер от 300,00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК и чл. 146 СК, И. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Белово, ул. „Марица“ № 2, да заплати на малолетната И. И. Б., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Р. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 57 Б, вх. А, ет. 8, ап. 32, сумата в общ размер на 2400,00 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща дължимата на детето издръжка за минало време за периода от 15.10.2020 г. до 15.10.2021 г., ведно със законната лихва от 15.10.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.

149 СК за разликата над 2400,00 лева до пълния предявен размер от 3600,00 лева, като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на И. И. Б., ЕГН: **********, издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Белово, ул. „Марица“ № 2, да заплати на малолетната И. И. Б., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Р. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„Хаджи Димитър“, бл. 57 Б, вх. А, ет. 8, ап. 32, разноски в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, И. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Белово, ул. „Марица“ № 2, да заплати по сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 384,00 (триста осемдесет и четири) лева, представляващи държавна такса върху присъдената издръжка.