Определение № 1113 от 23.12.2019, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. София, 23.12.2019 год.

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

БОРЯНА ГАЩАРОВА като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. ч. гр. дело № 849 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, буква „б“ от ГПК (отм.), във вр. с чл. 193 от ГПК (отм.).

Образувано е по частна жалба с вх. № 1498/2019 г., депозирана от Д.И.П. и М.

И.Д. против определение от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС – Самоков, с което е допълнено определение № 1037/20.12.2018 г. по посоченото дело в частта за разноските. С обжалвания съдебен акт Д.И.П., Н.И.Т. и М. И.Д. са осъдени да заплатят на Б.С.К., ответник по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС – Самоков, сумата от 600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е обжалваното от Д.И.П. и М. И.Д. с оплакванията, че е неправилно и незаконосъобразно, като излагат доводи, че те са насочили искането си срещу С. Б. К., а не срещу Б.С.К., че първоинстанционният съд служебно го е конституирал като страна, поради което считат, че не следва да му бъдат присъждани разноски.

Молят, обжалваното определение от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС – Самоков, с което е допълнено определение № 1037/20.12.2018 г. по посоченото дело в частта за разноските, да бъде отменено.

Ответната по частната жалба страна не е изразила становище.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.

Производството пред районния съд е образувано по молба за обезсилване на решение за възлагане на имот, с правно основание чл. 288, ал. 7 от ГПК (отм.), с вх. № 2838/13.11.2017 г. от Д.И.П., Н.И.Т. и М. И.Д. против Р. С. С., която по силата на съдебно решение от 20.10.1993 г. е била осъдена да заплати на молителите парични суми за уравняване на дяловете им.

Съдът е констатирал, че Р. С. С. е починала, поради което е конституирал с определение от 09.02.2018 г. като страна по делото Б.С.К. и Б.С.К. (л. 22 от гр.д).

С определение от 09.02.2018 г. на първоинстанионният съд е указано връчване на молбата на ответниците.

Ответникът Б.С.К. е получил препис от молба с вх. № 2838/13.11.2017 г. по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС – Самоков, на 18.06.2018 г., видно от приложено по делото съобщение (л. 29 от гр.д.).

На 18.07.2018 г. е входиран отговор на молба от ответника Б.С.К., чрез адв. Иванка Стефанова. Към молбата е приложено писмено пълномощно с дата 06.07.2018 г. и други документи (л. 44 от гр.д.).

С молба, входирана на 17.12.2018 г., от Д.И.П., Н.И.Т. и М. И.Д. е направено изявление за оттегляне на предявеното искане за обезсилване на решението по гражданско дело № 138/1991 г.(л. 57 от гр.д.)

С определение на районния съд с № 1037/20.12.2018 г. производството по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС – Самоков е прекратено. Това определение е връчено на ответника Б.С.К. на 04.01.2019 г.

На 11.01.2019 г., е депозирана молба от ответника Б.С.К., чрез процесуалния му представител адв. Иванка Стефанова, с която е отправено искане да му бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Приложен към молбата е списък по чл. 80 от ГПК.

Преписи от молбата, с която е поискано от ответната страна присъждане на направени по делото разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение, всеки един от молителите е получил, както следва: на дата 14.01.2019г., 07.02.2019 г. и 20.02.2019 г. (л.

71, л. 73 и л. 74 от гр.д.).

На 11.02.2019 г. е изразено писмено становище от Н.Т., в което е изложена тезата, че искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

С определение от 08.07.2019 г., е допълнено определение № 1037/20.12.2018 г. в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Б.С.К. сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е връчено на молителите на 31.07.2019 г. и на 18.07.2019, а на ответника Б.С.К. на 15.07.2019 г.

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Производството по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС

– Самоков е прекратено с определение с № 1037/20.12.2018 г. поради оттегляне на искането. Искането за прекратяване на производството е направено от молителите преди провеждане на първото заседание по делото, поради което препис от молбата не е връчван на ответника, доколкото съгласието му за прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо. За приключване на производството по делото ответникът, Б.С.К., е узнал с получаването на препис от определението, което му е връчено на 04.01.2019 г. На 11.01.2019 г., в едноседмичния срок, е направил искане за присъждане на разноски с молбата, към която са приложени списък по чл. 80 от ГПК Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е представил договор за правна защита и съдействие с дата 06.07.2018 г. още с отговора на молбата.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че искането им е предявено срещу лице, посочено в частната жалба с имената С. Б. К.. Молба за обезсилване на решение за възлагане на имот, с правно основание чл. 288, ал.

7 от ГПК (отм.), с вх. № 2838/13.11.2017 г. от Д.И.П., Н.И.Т. и М. И.Д. е против Р. С. С., която по силата на съдебно решение от 20.10.1993 г. е била осъдена да заплати на молителите парични суми за уравняване на дяловете им. Съдът е задължен служебно да извърши необходимите процесуални действия по движение на делото, в това число и да конституира надлежна страна.

В приложения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че доверителят е заплатил на довереника адвокатско възнаграждение за първа съдебна инстанция в размер на 1200 лева. Плащането на адвокатското възнаграждение е извършено на 06.07.2018 г., преди връчване на препис от определението за прекратяване на производството.

Като се има предвид, че ответникът е получил препис от молба и е извършил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски.

Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 64, ал. 3 от ГПК (отм.) е разходите да са извършени след получаване на преписа от молбата с указанията по чл. 102 от ГПК (отм.) и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е разгледал молбата на ответника за присъждане на разноски

Поради изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ с вх. № 1498/2019 г., депозирана от Д.И.П. и М. И.Д. против определение от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС – Самоков, с което е допълнено определение №

1037/20.12.2018 г. по посоченото дело в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.