Решение № 46 от 17.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пазарджик, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №

20235200900204 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано по искова молба вх.№10070/15.11.2023г. на С. С. и К. И.,чрез адв.П.К. против ЗАД“Дал Бог Живот и здраве“ гр.София с правно осн.чл.45 от ЗЗД ,във вр. с чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД заплащане на обезщетение от по 26 000лв. ,като частични искове от по 220 000лв. за всеки един от тях в размер на 150 000 лв.,за причинените и неимуществени вреди от смъртта на сина им Ц. И. ,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.05.2023г. до окончателното изплащане на сумите и присъждане на направени по делото съдебно-деловодни разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:

Ищците,чрез пълномощника им адв.П.К. от САК твърдят,че доверителите и С. С. и К. И. са родители на загиналия вследствие на ПТП Ц. К.И., на 29 г.На 18.05.2023 г., около 21:48 часа по гл. път 1-8, км. 175+645, в посока от с. Л. за гр. Б., се е движил л.а. „Ауди АЗ“ с per. № , управляван от И. Д. С., който нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управляваното МПС, отклонил се от посоката си на движение, навлезнал в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещото се МПС „Опел Зафира“ с per. № РА 2635 КТ. управляван от С. В. И. Вследствие на настъпилото ПТП е загинал пътникът в увредения автомобил - Ц. И..

Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано сл.д. № 68/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП Пазарджик, пр.пр. № 1400/2023 г. на ОП Пазарджик. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача И. С. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на И. С. и настъпилите общественоопасни последици - причинената смърт на Ц.К. И..

1

За увреждащия л.а. „Ауди АЗ“ с per. № управляван от И. Д. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/122003571304/ 08.12.2022 г., със срок на валидност една година, считано от 10.12.2022 г. до 09.12.2023 г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.

София. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди па трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС. съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка ‘’Гражданска отговорност” па автомобилистите за 2023 г.

В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ доверителите и са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като са представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. р. от 06.07.2023 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е заведена щета с № 0801004133/2023-06;07, по която застрахователят към настоящия момент не е изплатил обезщетения. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за причинените неимуществени вреди на доверителите ми.

Загиналият Ц. И. е бил в една изключително млада и активна възраст. Младежът е бил умен, амбициозен и работлив, изключително добронамерен, отговорен и грижовен към семейството си, бил е човек с ясни амбиции и планове. Бил е много отзивчив и всеотдаен, като не е отказвал помощ на никого и активно е помагал на своите родители. Ц. И. завършва Средното си образование през 2012 г., като през същата година взема и професионална квалификация към ПГТ „Никола Вапцаров“ гр. С. Започва работа през 2022 г. - развива се успешно, израства в йерархията.

Доверителите и С. и К. са родители на загиналия Ц. Починалият е бил опора за семейството си, всички са разчитали на неговата подкрепа. Смъртта му оставя силно болезнен отпечатък върху психологическото и емоционално състояние на доверителите и. Загиналият е дарявал родителите си с много обич, давал им е спокойствие, поводи за радост и гордост. С. и К. са се грижили и отгледали своето дете с много любов и внимание. Стараели са се да му осигуряват всичко, от което има нужда, да му помагат, подкрепят и напътстват. Ц. е живеел в едно домакинство със своите родители до смъртта си, като помежду им е съществувала истинска хармония, разбирателство и любов. Доверителите ми са успели да изградят в негово лице един достоен, отговорен, трудолюбив, честен и добър човек. Те са имали големи планове за неговото бъдеще в личен и професионален план, но за съжаление трагичният инцидент слага край на отношенията помежду им. Връзката помежду им е била изпълнена със силно чувство на обич и уважение, като винаги са си помагали и подкрепяли. В резултат на процесното ПТП те губят безрезервната обич, която са получавали от своя син, животът им е изпълнен с тъга, безнадеждност и безсилие пред огромната трагедия.

Доверителите и са съкрушени от мъка, не могат да приемат факта, че по такъв неочакван, насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето, което са обичали, обгрижвали и е изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции живота им. Неочакваната смърт предизвиква постоянни и тежки по обем и интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние. Моралните страдания, тяхната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Ц. И. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на доверителите ми.

2

С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на С. и К. следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Вредите на доверителите и са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил И. С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за доверителите ми е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния син, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2023 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Формулирано е искане да се осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на всеки един от доверителите и С. В. С. и К. Ц. И. обезщетения от по 26 000 лв. като частични искове от по 220 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Ц. К. И.,ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38. ал. 1. т. 2 от ЗА. заедно с ДДС, тъй като съм регистрирана по ЗДДС.Сочи досказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,чрез пълномощник адв.Д.С. от САК. - изцяло оспорва исковете по основание и размер. Не оспорваме вината и противоправността на действията на водача на лекия автомобил „Ауди А 3“ Ц. И. предизвикал ПТП. тъй като застрахователят е счел застрахователната претенция за частично основателна и е извършил плащане в полза на ищците. Не оспорвам и наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил с който е извършено ПТП по силата на процесната полица „Гражданска отговорност".На 20.02.2024 г. доверителят и, чрез своите законни представители, а именно изпълнителните си директори, е сключил споразумения с двамата ищци и е заплатил обезщетения за неимуществени вреди за смъртта на техния син в размер по 80 000 лв. на всеки един от тях. Споразумението е сключено, чрез пълномощника на ищците адв. Ц.

С.. Прилага като доказателства освен сключените споразумения от 20.02.2024г. с всеки от ищците, също и пълномощни в полза на адв. Ц. С., който ги е представляват пред застрахователя за сключване (подписване) на споразуменията и получаване на договорените суми за обезщетения, както и декларации от ищците за оттегляне на пълномощията дадени в полза на адв. А. Б. Счита, че с плащането на обезщетенията в посочените размери двамата ищци са компенсирани в пълна степен за претърпените от тях болки и страдания, с оглед на което исковите им претенции са неоснователни и недоказани.Заявява възражение за съпричиняване на пострадалото лице поради неизползване на предпазен колан с който е бил оборудван лекия автомобил Ауди АЗ. След цялостен анализ на наличните данни и травматичните увреждания на участниците в пътнотранспортното произшествие може да се направи извод, че пострадалия Ц. И. не е ползвал предпазен колан, въпреки, че е могъл. Този извод се налага от морфологията и локализацията на травматичните увреждания. Счита, че травмите на пасажера се дължат на свободното движение на тялото му в 3 купето на автомобила поради неизползване на предпазен колан. Предвид това заявяваме на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възражение за съпричиняване във вредите от Ц.И. като твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение по пътищата не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван процесният автомобил, предвид което действията му са в пряка причинна връзка с настъпилите увреждания и последвалата смърт.

Неизползването на предпазен колан е виновно и противоправно поведение на пострадалите, което е в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат и основен фактор за уврежданията. Коланът със сигурност би предотвратил множеството тежки травми.. При всички случаи твърди, че уврежданията нямаше да бъдат смъртоносни при използване на колан.

Оспорва размера на претенциите на ищците за обезщетения за неимуществени вреди над заплатените суми от 80 000 лв. на всеки от тях като необосновано завишени и несъответстващи на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната към момента на причиняването на вредата.

Претенции за парични компенсации над сумите от 80 000 лв. са изключително завишени и не са съобразени със социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП. не кореспондират с икономически индикатори за стандарта на живот като минимална работна заплата, покупателна способност, среден доход на глава от населението или други обективни показатели, които биха могли да се ползват за измерители за стойността на обезщетението. По тази причина в много развити страни, където съществуват и лимити за обезщетенията, се прилага принципът за обективна оценка на размера на евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия. През последните години в България средният размер на обезщетенията се увеличава експоненциално, без да следва съразмерно темповете на увеличение на работната заплата, покупателна способност на населението, икономическата конюнктура в страната. Каквато и сума да бъде присъдена на ищците, колкото и голяма да бъде по размер, тя никога няма да бъде достатъчна да овъзмезди емоционалната загуба на семейството, тъй като по начало болката не подлежи на репариране, тъй като тя е негативно преживяване от личната, емоционална сфера на всеки индивид. От тази гледна точка правната система не може да предложи никога справедлив механизъм за компенсиране.