Решение № 523 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500668 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Д. М. - ищец по гр.д. № 4908 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №

444/04.03.2025 год. ,с което е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу „Медиатор 2015“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и засягане на личното и професионалното му реноме, настъпили в резултат на публикувана на 23.07.2019 г. на интернет страницата на ответника статия със заглавие “До МВР и прокуратурата :Действащ служител на КАТ-Бургас основен играч в схемите на д-р Д. М. „“ и за това, че не е положил дължимата грижа да заличи коментарите под нея с № № 40, 39 37 35, 34, 30, 28, 26, 25, 20, 18, 17, 16, 11, 10, 8, 6, 5 и 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено в противоречие 1 с материалния закон .

На първо място се сочи ,че съдът не е взел становище по нито един правен аргумент ,както и по приложението на цитираната от ищцовата страна практика по приложение на материалното право .

По делото не е представено нито едно доказателство относно възпроизведените данни на третото лице –а именно проведено интурвю с лицето А.К. –дали „флагман.бг“ са провели интервю с лицето ,което предоставя данните и дали са провели някакви действия по проверката на достоверността на данните .Именно защото медията не е извършила никаква проверка по достоверността на данните преди публикуването на статията , се заключва ,че са нарушени правилата на добросъвестната журналистическа етика .Не са представени и доказателства за проведено интервю с лицето ,от които да е видно как е протекъл процесът по събиране и оценяване на дадената информация.Още повече ,че ищецът е направил анализ на статията и е посочил ,че според него част от нея представлява лични възприятия на журналиста ,част са голословни и недоказани твърдения на К. и изразено от него недоволство ,че е санкциониран за извършеното от него нарушение по ЗДвПСочи се ,че не е доказано твърдението на ответника ,че данните в процесната статия са истина ,като се излагат подробни доводи в тази връзка .Излага се и тезата ,че съществува несъответствие със заглавието на статията и съдържанието й-при анализа й е налице логическо несъответствие .В случая това ,че на ищеца е приписано ,че извършва някакво престъпление , е инсинуация и не е сигурно дали това действие е умишлено или от небрежност от страна на медията/от позицията на ответника става ясно ,според въззивната страна , че става дума за умишлено побликуване на статията ,с която на ищеца се приписва извършването на престъпление и целта е да се опетни доброто име на ищеца /

Сочи се ,че по отношение на отговорността на медията за коментари на трети лица действат специални норми ,които уреждат правоотношението – относно отговорността на медия ,която извършва дейност по електронен начин и какво включва тази отговорност .Основен източник според въззивника първоначално е Директива 2000/31/ЕО относно електронната търговия ,като ищецът е приложил и практика по приложението на тези норми .Правото на добро име ,което е накърнено на ищеца , е уредено в 2

Конституцията ,Конвенцията за защита правата на човека и договора за ЕС ,а ЗЗД е приложим единствено по отношение на основанието на иска ,но конкретната хипотеза изисква прилагането на конкртни правни норми

,обуславящи задълженията и отговорността на онлайн медия във връзка с непозволеното увреждане .

Цитират се текстове от решението по делото „Делфи срещу Естония пред ЕСПЧ,решение № 267 от 25.11.2010 г. по преписка № 224/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация и решение № 433/21.07.2023 г. по в.гр.д. № 25/2023 г. на Софийски Апелативен съд ,реш. 7269/15.05.2019 г. по ад № 11803/2017 г. на ВАС,опр. От 17.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1718/2022 г. на ВКС ,първо г.о.Сочи се ,че това са

Пет случая ,по които се дават отговори на всички въпроси относно отговорността на медията за коментар от трети лица в нейните статии ,като в крайна сметка се подчертава ,че медията носи отговорност за цялото съдържание ,което се намира на страницата й ,което включва публикуваната статия ,коментари и други .Щом в нормативните актове са изброени хипотезите,в които медията не носи отговорност , тогава във всички останали случаи-носи .Прави се анализ на цитираната съдебна практика в подкрепа на извод ,че медията е длъжна да следи съдържанието на нейната страница и да предприема действия по отстраняване на забрането съдържание,което в настоящия случай не е било сторено.Имайки предвид очевидно незаконния характер на въпросните коментари,както и факта,че са останали на новинарския портал шест седмици преди да бъдат премахнати,въззивникът не намира за непропорционално да се намери медията отговорна като не е успяла да премахне коментариите –незаконното съдържание ,за което е следвало да знае –от портала по своя собствена инициатива .

С оглед на това се счита ,че следва да бъде приложена практиката на ЕСПЧпо настоящото дело .Освен това – щом онлайн медия търпи административно наказателна отговорност за едно и също действие ,това обуславя неговата противоправност и възможността да бъде реализирана гражданската отговорност от пострадалия към тях.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите претенции .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана 3 страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответникът чрез процесуалния си представител я оспорват ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз основа на който е направил обосновани и правилни изводи,че отговорността за вреди от кометарии носят авторите на коментарите,а при конкретно препредаване на получена от източника инфомация и посочване на източника ,също няма основание да се ангажира отговорността на автора на статията .В случая е било установено ,че лицето А.К. е посетил лично редакцията на медията ,за да разкаже за случващото се и отношенията му с М.У. .К. е работил при ищеца /управител и едноличен собственик на „Хоспис М. „ЕООД/ като шофьор на линейка ,обслужваща хосписа в гр. Черноморец и гр. Поморие.Процесната статия в преобладаващата й част съдържа изявление на К. ,коректно препратено от журналистите за случая ,при който по указания на М.У. К. е изпратен да си получи наказателното постановление за глоба и за съставяне на нов АУАН/справката по производството е приложена по делото / Предоставянето на информация от К. в статията се потвърждава и от гласните показания на журналиста Р.Г. ,която е заявила ,че информация за статията е получила лично от К. ,както и от други източници и че в редакцията са постъпили оплаквания от близки на пациенти от хосписа в гр. Черноморец и че част от събраната информация е намерила отражение и в други статии за лечебното заведение Също се цитира съдебна практика ,включая решението от 23.09.1994 г. на ЕСПЧ по делото Йерсилд срещу Дания .

Счита се за неоснователен наведения т във въззивната жалба довод ,че не са представени доказателства за проведеното интервю с К.,както и за нарушаване правилата за добросъвестната журналистическа етика €Счита се за неоснователно твърдението ,че не е доказана инстинността на изнесените факти /анализират се подробно представените писмени и гласни доказателства ,установяващи отношенията между М.У. и Д.М.,участието на У. при предоставяне на услуги в хосписа в гр.Черноморец,допуснати от него дисциплинарни нарушения като служител на сектор ПП-Бургас при изпълнение на служебните му задължения ,в случая свързани с К. и т.н.

,включително приложените документи по прилагането на дисциплинарно 4 наказание на У. и проверката на специалната комисия в дисциплинарното производство и констатациите натази комисия/

Оспорва се анализа за несъответствието на заглавието на статията и съдържанието й ,като се сочи ,че става дума за субективна интерпретация на съдържанието на статията .

Подчертава се ,че в практиката на ЕСПЧ се приема за неправилно разбирането ,че единственият начин да се подкрепи твърдението ,ченякой е извършил престъпление ,е да се докаже ,че той е осъден за него /цитирасе делото Флукс срещу Молдова от 2008 г. ,Барил срещу Австрия от 2002 г.

Шарсах срещу Австрия от 2003 г. и др./Изразена е позиция ,не е от съществено значение дали конкретното лице е получило осъдителна присъда от съда ,за да изрази журналистът негативно мнение за него .В този смисъл се подчертава също ,че свободата на пресата и журналистите се ползва с възможно най-високата степен на защита и закрила ,като журналистите имат право да определят изразните си средства ,а националните съдилища нямат право на преценка на използваните изразни средства при предаване на информацията ,нито могат да налаган на журналисти и медии собствените си виждания ,дори се приема за допустима известна степен на преувеличение и дори провокация от страна на журналиста ,включително и заглавията на статиите и текса им да се съдържат изрази ,предназначени да привлекат вниманието на обществеността .

Допълва се ,че националното законодателство не е въвело критерии за преценка дали да бъде изтрит или не даден коментар ,няма изискване даден коментар да е анонимен или не.Затова допускането на коментари на читатели под статията и неизстриването им не е противоправно поведение .Медията е предоставила възможност на гражданите да изразят мнение ,да получат и обменят информация по засегнатата обществено значима тема ,което е характерно за всяко демократично общество .

Обсъжда се също подробно практика на ЕСПЧ ,включително цитирана от въззивника .Сочи се ,че директива 2000/31/ЕОна ЕП и на Съвета ,на която неоснователно се позовава въззивникът,,като постановява ,че държавитечленки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услуги да контролират информацията ,която пренасят или съхраняват .

Счита се ,че ЗЕТ не регулира дейността на отвеното дружество ,което не 5 осъществява електронна търговия,като се излагат аргументи ,включително и във връзка със закона .В случай ,че не успеят да докажат истинността на направения от тях коментар ,съдът всъщност е изложил разбирането си ,че не се носи отговорност от коментари,съдържащи верни факти .Въпросните коментари не съдържат клеветнически твърдения и имат своето фактическо основание /каквото е било становището на ответника пред първоинстанционния съд /.Не съществуват законово предвидени правила за осъществяване на контрол над коментарите и критерии за преценка дали подлежат на изтриване ,като възлагането на медиите на контролна функция и цензура ,които не са присъщи на журналистическата дейност , е в грубо противоречие с основната роля на медията и естеството на журналистическата дейност

На страницата на ответника изрично е посочено ,че редакцията не носи отговорност за коментари и че последните се въвеждат от читатели ,като е отправена покана към трети лица да изпращат сигнали до медията при установяване на обиден за тях характер.Освен това –по делото са събрани доказателства ,установяващи верността на изнесените от коментиращите лица факти ,а част от коментарите са изразили своя принципна гражданска позиция ,упражнили са свое основно право и е недопустимо да се очаква от една медия да упражнява цензура.