Определение № 345 от 30.07.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 258/2023
- Вид
- Определение № 345
- Подписан
- 30.07.2023
- В сила
- 30.07.2023
- Състав
- Теодора Василева Василева, Десислава Георгиева Петрова, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345 гр. Силистра, 28.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодора В. Василева
Членове:
Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500258 по описа за 2023 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2921/14.07.2023 г. при РС – Тутракан от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ " ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано заедно от Светослав Николов и Наталия Лозанова против Разпореждане № 551/07.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 319/2023 г. по описа на РС - Тутракан, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 36.31 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 15.04.2019г. – 29.07.2019г., 18.88лв. - обезщетение за забава за периода 16.04.2019г. – 29.07.2019г. и 282.92лв. за периода 29.07.2019г. до 27.06.2023г., дължими по договор за потребителски кредит №30035671266 от 14.03.2019г.
В частната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Не е направен задълбочен анализ на критериите в разпоредбата на чл.143 от ЗЗД и същите не се съдържат в клаузите на договора. В договора ясно са посочени процент на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. В договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при претендираните условия.
Ето защо счита, че разходите за тях не влизат в ГПР. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
1
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
Производството по ч. гр. д. № 319/2023 г. по описа на РС - Тутракан е образувано по подадено от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ " ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София срещу Б. К Д., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата от 4 0 0 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 30035671266/14.03.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 36.31лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 15.04.2019г. – 29.07.2019г., 331.59лв. – възнаграждение за допълнителни услуги, 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода 30.04.2019г. до 29.07.2019г., 18.88лв. - обезщетение за забава за периода 16.04.2019г. – 29.07.2019г. и 282.92лв. за периода 29.07.2019г. – 27.06.2023г.
Районен съд - Тутракан е издал заповед за изпълнение единствено за сумата от 400 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 30035671266 от 14.03.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2023 г. до окончателното погасяване на сумата, като е отхвърлил заявлението за останалата част от претенциите. За да направи това заповедният съд е приел, че разходът по допълнителните услуги е трябвало да се включи в ГПР, който би станал 791.62%, вместо посоченият в договора – 37.07 %. С оглед заблуждаването за действителния размер на ГПР, съдът е приел, че договорът е недействителен, на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е приложил последиците на чл.23 от ЗПК.
Предмет на обжалване в настоящия случай са част от сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.
В процесния случай, потребителят е закупил допълнителни услуги, по силата на които получава право на приоритетно разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит, преди клиентите, без закупен пакет, както и за целия срок на договора му се предоставя право на промяна на 2 погасителния план на потребителския кредит.
Възнаграждението за допълнителна услуга не е включено в годишния процент на разходите, определен на 37.07% видно от договора за кредит.
Настоящият състав намира, че възнаграждението за допълнителни услуги следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за кредит, тъй като без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общия разход по кредита. Този извод се налага и от факта, че същото е включено в погасителния план към договора за кредит. При включването на възнаграждението като компонент от ГПР обаче се стига до резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и е различен от посочения в договора.
Настоящият състав споделя извода на РС - Тутракан, че на основание чл.
22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.
Като неоснователно съдът оценява възраженията на жалбоподателя, в това число, че заповедният съд няма правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
В заключение въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.
Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 551/07.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 319/2023 г. по описа на РС - Тутракан, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за 3 следните суми: 36.31 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 15.04.2019г. – 29.07.2019г., 18.88лв. - обезщетение за забава за периода 16.04.2019г. – 29.07.2019г. и 282.92лв. за периода 29.07.2019г. до 27.06.2023г., дължими по договор за потребителски кредит №30035671266 от 14.03.2019г.
Разпореждането не е обжалвано в останалата отхвърлителна част и е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4