Решение № 2916 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2916 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100512895 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6779/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 59338/2023 г. по описа на СРС, 125 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М. Г. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, сумата от 473,93 лв., представляваща главница за неплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот с адрес гр. Перник, улица „********, аб. № ********, за периода от 07.07.2020 г. до 12.01.2023 г. /с изключение на платените фактури: № 105155293/01.06.2020 г., № 1005230782/13.07.2020 г.,

№

1005249590/04.08.2020 г.,

№

**********/02.07.2021 г. и № **********/03.05.2022 г./, ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 67,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 03.04.2023 г. /с изключение на обезщетение за забава върху посочените по–горе фактури/, за които суми е издадена заповед за изпълнение 1 на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33722/2023 г. по описа на СРС, 125 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 75 лв. за заповедното производство и сумата от 475 лв. за исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 15.05.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – М. Д..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът посочва, че липсвал диспозитив за отхвърлената част от претендираните искове, което се е отразило на разпределените разноски. Липсвали доказателства кой е ползвател на процесния имот. Районният съд не посочил дали присъдената сума е за целия апартамент или само за 4/6 ид.ч. от него. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че между страните има облигационно отношение, както е приел първоинстанционният съд, тъй като ответникът бил собственик на имота. Правилно бил изчислен размерът на претендираните суми. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна 2 норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М. Г. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, сумата от 473,93 лв., представляваща главница за неплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот с адрес гр. Перник, улица „********, аб. № ********, за периода от 07.07.2020 г. до 12.01.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 67,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 03.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33722/2023 г. по описа на СРС, 125 състав.

За основателността на предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

1) наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя ВиК услуги на ответника срещу заплащане; 2) реално предоставяне на ВиК услуги от ищеца; 3) стойност на предоставените ВиК услуги; 4) изискуемост на задължението за заплащането 3 на предоставените ВиК услуги; 5) изпадане в забава на длъжника за заплащане на главното задължение; 6) размер и период на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

Съгласно чл. 193 ЗВ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.

Чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ предвижда, че ВиК услуги са такива по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

§ 1, ал. 1 т. 2 ДР ЗРВКУ посочва дефиниция на понятието „потребител“: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) също са посочени потребителите на ВиК услуги: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради в режим на етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен 4 имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник.

Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 ВиК услугите се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, а при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Чл. 32 от Наредба № 4 предвижда, че ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради в режим на етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.

Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.

От съвкупния анализ на посочените разпоредби може да се достигне до извода, че само по отношение на определена категория субекти възниква по силата на закона облигационно отношение с ищцовото дружество – това са титулярите на вещни права върху водоснабдения имот (собственици, носители на право на строеж или на вещно право на ползване).

Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги. Възможно е да бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на вещно право върху водоснабден имот, и ВиК оператор за сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги при спазване на общите условия на оператора. Тогава именно това лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане 5 на цената на предоставените ВиК услуги. Договорът подлежи на доказване по общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на ползвателя при оператора на ВиК услуги.

Следователно облигационно отношение между правен субект и оператор на ВиК услуги може да възникне по два начина – по силата на закона и по силата на договор между страните. Първата възможност е ограничена само до притежателите на вещни права върху водоснабдения имот, а втората е без ограничения, стига да бъде доказано съгласуването на насрещните волеизявления на двете страни. Въпросът за ползването на имота е ирелевантен.

В случая Общите условия на ВиК оператора се одобряват и публикуват по реда на чл. 11 ЗРВКУ. Налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. За процесния период действат Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на един месец след първото им публикуване. Влизането в сила на Общите условия не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите.

Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от ВиК операторите специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ.