Решение № 149 от 16.04.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Несебър, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Гражданско дело №

20252150100914 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК и чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.99 и чл.79 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, твърди в исковата молба, че на 07.03.2020г. между ***, от една страна като кредитор, и ответника В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: ***, е сключен Договор за потребителски кредит № ***. В изпълнение на договора кредиторът по него е предоставил на ответника сумата в размер на 270 лева, като В. П. П. е поел задължение да върне сумата чрез заплащане на една погасителна вноска в срок до 06.04.2020г. Уговореният лихвен процент е фиксиран на 36%, а годишният процент на разходите е 42,58%. Договорът е сключен по електронен път като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, като при сключването му на ответника е предоставена цялата информация съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди, че договорът е действителен, включително и отговаря на императивните изисквания на чл.10, чл.11 и чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит. На 22.03.2024г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който *** е прехвърлил вземанията си към длъжника в полза на цесионера ***, като длъжникът е уведомен за цесията, включително и чрез изпращане на уведомленията на е-мейл адрес. Евентуално заявява, че уведомлението да се счита връчено с връчването на исковата молба. Ищецът твърди също, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за сумите, дължими от длъжника по 1 процесния договор за кредит, въз основа на който е образувано ч.гр.д.№ 389/2025г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, а именно: сумата в размер на 245,55 лева, представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение, сумата в размер на 155,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2020г. до 27.02.2025г. Претендира разноски, направени в заповедното производство, както и тези по настоящото исково производство.

В отговора на исковата молба от името на ответника В. П. П. се изразява становище за допустимост, но за неоснователност на иска. Липсват доказателства потребителят да е изразил по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика на услугата предложение, което в случая, с оглед сключването между страните на договора по електронен път, е следвало да бъде сторено чрез подписване от страна на ответника на документите, от които ищецът черпи правата си, посредством електронен подпис. В тази връзка се позовава на чл.184 от ГПК като посочва, че никои от представените с исковата молба документи не са заверени от страната. Няма доказателства и ответникът да е получил сумата по заема предвид, че няма отбелязване върху разписката той да е получил сумата. Оспорва и акцесорната претенция за мораторни лихви, включително и поради погасяване на това вземане поради изтекла погасителна давност. Също счита договорът за кредит, сключен от ответника, за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗПК, евентуално недействителна се явява клаузата в Общите условия, предвиждаща потребителят за заплаща неустойка. Относно твърдението на ищеца, че е страна по спорното материално правоотношение, позовавайки се на договор за цесия от 22.03.2024г., отбелязва, че не се установява ответникът – потребителят, да е уведомен надлежно за извършената цесия от предишния си кредитор или от упълномощено от него лице. Липсват данни уведомлението дори да е изпратено на е-мейл адреса на ответника. Уведомяването не може да стане и чрез връчване на исковата молба, тъй като в случая тя се връчва на особения представител на ответника. Моли за отхвърляне на исковете.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител. С писмена молба, подадена от юрисконсулт, последният заявява, че поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Прилага доказателства за извършено от него плащане на 15.01.2026г., когато е заплатил на ищцовото дружество, като му е превел сумата в размер на 144 евро, която е левовата равностойност на 281,64 лева.

В проведеното по делото съдебно заседание не се явява и особеният представител на ответника. Същият е подал писмена молба, с която заявява, че поддържа отговора на исковата молба, както и че й е известно за извършеното от ответника плащане в хода на производството. Поддържа искането си за отхвърляне на исковете като неоснователни.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.03.2020г. в *** между ***, от една страна в качеството му на заемодател, и В. П. П. е сключен Договор за потребителски кредит – кредитна линия № ***, по силата на който заемодателят се е задължил за предостави на заемателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 270 лева със срок на ползване 1 година от сключването на договора, като е предвидено след изтичането на този срок договорът автоматично да се подновява с една година за общо три години, ако в 30-дневен срок преди изтичане на първоначалния или всеки последващ едногодишен период, нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Сумата по кредита е била предоставена на заемателя като му е била преведена от заемодателя в деня на сключване на договора – 07.03.2020г., по който начин последният е изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника уговорената сума по кредита. Потребителят от своя страна се е задължил да върне главницата по кредита ведно с договорната лихва, или общо сумата в размер на 278,10 лева в срок до 06.04.2020г. Уговореният годишен лихвен процент по кредита е 36%, а ГПР е 42,58%. В чл.17 от договора за кредит е въведено задължение за заемателя в срок до 3 дни от получаването на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на *** всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на *** за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. С чл.19 от договора за въведени следните изисквания, на които трябва за отговаря третото лице-поръчител в кумулативна наличност, а именно: навършена възраст 21 години; минимален осигурителен брутен доход – 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 шест месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и други; да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в ***; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Съгласно чл.20 от договора за кредит, в случая, че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9% от стойността на всеки усвоен транш, а съгласно чл.22, ал.1 от договора, страните са изразили съгласие, че ако неустойката стане дължима от страна на кредитополучателя, същият следва да я заплати заедно с всяко лихвено плащане по кредита на падежа на лихвено плащане. Така в погасителния план освен сумата по главницата и договорната лихва, които следва да бъдат погасени чрез вноската, или общо сумата в размер на 278,10 лева, в погасителната вноска е включена и неустойката за неосигуряване на поръчител по кредита в размер на 72,90 лева, по който начин сумата, която ответникът- 3 потребител е предвидено да заплати на кредитора по договора за кредит, възлиза общо в размер на 321 лева.

На 22.03.2024г. между ***, като цедент, и ***, като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, с който цедентът продава на цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приложение 1 към договора за цесия, които към датата на сключването му са в размер на 6 379 819,96 лева, които вземания са възникнали от договори за кредит, сключени между цедента, в качеството му на кредитор, и физически лица. Вземанията се прехвърлят от цедента на цесионера в цялост, ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително с изтеклите лихви и направените разноски за събиране на вземанията. Цедентът е упълномощил изрично цесионера, който се е задължил от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД. Страните изрично са посочили, че цедентът няма задължение да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99 от ЗЗД, като тази дейност ще бъде извършена от и за сметка на цесионера.

Ответникът В. П. П. фигурира в списъка на прехвърлените вземания в Приложение № 1, който е неразделна част от договора за цесия, със задължение в размер на 245,55 лева главница по сключения на 07.03.2020г. договора за кредит, като въпреки, че не е отбелязано той да дължи договорна лихва и неустойка, като общо дължима сума по кредита е посочена 659,45 лева.

В Уведомление за цесия, адресирано до ответника В. П. П., ищецът, действайки като пълномощник на ***, е направил изявление, че въз основа на Договор за цесия от 22.03.2024г., сключен между цедента *** и цесионера ***, на ***, е прехвърлено вземането, произтичащо от Договор за кредит № *** от 07.03.2020г. със ***.

На 24.03.2025г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 389/2025г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил част от искането и е издал Заповед № 166 от 24.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът В. П. П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ***, следва да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата в размер на 245,55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 07.03.2020г., сключен между *** и длъжника, вземането по който е прехвърлено на *** с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 24.03.2025г., до окончателното й изплащане, сумата в размер на 155,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.04.2020г. до 27.02.2025г., както и сумата в размер на 75 лева, представляваща направени по делото разноски, включваща 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане на заповедния съд е отхвърлено заявлението на *** в частта, с която е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение срещу В. П. П. за сумата в размер на 292,10 лева, представляваща неустойка по чл.17 от договора за кредит, както за разноски 4 над уважения размер от 75 лева до пълния претендиран такъв от 125 лева.