Решение № 39 от 07.02.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Перник, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500630 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение № 121/26.06.2024г., постановено по гражданско дело № 295/2023г., Районен съд гр. Радомир е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на ищцата А. Б. Й., с адрес: ***, ЕГН: **********, против ответника А. И. Ш., с адрес: *** ***, ЕГН **********, да се признае на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, за установено по отношение на ответника, че е допусната грешка в регулационния план на ***, одобрен със Заповед № РД-4-26 от 28.06.1984г. година и изменен със Заповед № 19 от 11.11.1991 година на Кмета на община-Радомир, изразяваща се в погрешно нанасяне на кадастралната граница между имот с планоснимачен номер *** /***/ и имот с планоснимачен номер *** /***/, като имот с площ от около 422 кв.м. е нанесен като имот с планоснимачен номер ***, вместо към имот с планоснимачен номер ***, в квартал *** по регулационния план на с. ***, община ***, област ***. Със същото решение, Й. е осъдена да заплати на А. И. Ш., *** ***, ЕГН **********, сумата от 5 330 лв. /пет хиляди триста и тридесет лева/- направени разноски по делото.

Недоволна от решението, ищцата го обжалва като неправилно. Моли да бъде отменено и да се постанови ново, с което иска да бъде уважен. Претендира разноски.

Въззиваемия Ш. оспорва въззивната жалба, моли да бъде отхвърлена , като се потвърди решението на първоинстанционния съд .

Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :

Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК , при 1 внесена такса, пред компетентен съд и от лица, имащи интерес от обжалването страни по делото. Постановеното решение е валидно и допустимо, постановено от надлежен съд в рамките на компетентността му и в изискуемата форма. По отношение на правилността му, въззивния съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба,

Пред РС Радомир е бил предявен иск с правно основание чл. 54 ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Ищецът Й. е твърдяла , че е собственик на УПИ *** по плана на село*** и парцел *** по плана на същото село, че ответника Ш. е собственика на съседен имот, представляващ УПИ ***, и част от УПИ ***, с площ от около 440 км . метра неправилно е нанесена като част от имота УПИ *** на Ш.. Искът е оспорен от ответника и конституираните да помагат като трети лица негови праводатели, с мотив , че грешка няма , а процесния терен винаги е бил част от имот УПИ *** . Районният съд в Радомир, като изслушал част то свидетелите и изследвал чрез експертиза регулационния статус на спорната част от имот, приел, че не е налице грешно нанасяне на границите на имотите и отхвърлил иска.

По делото не се спори, че ищецът Й. е собственик на УПИ *** по плана на село *** и че ответника Ш. е собственик на съседен имот, представляващ УПИ *** по плана на същото село. Спори се обаче дали частта от 440 квадратни метра , иначе записана в кадастралната карта като част от имота на Ш., е нейна собственост. В тежест на ищеца е да докаже правата си на собственост върху тази част от терена. Това не е направено.

Не се доказа твърдението на ищеца , че е придобила по какъвто и да било способ имотите – парцели ***, *** и *** , пл. номер *** в кв. *** по плана на *** от 1951г.

Приложените за доказването на тези факти договори не са годни доказателства за вещнопрехвърлително действие, доколкото не са съставени в изискуемата форма , а в договора от дата 18.05.1966г липсва и предмет – няма индивидуализация на продаваното пространство на терен. Това обстоятелство в крайна сметка е обаче без значение за изхода на спора , тъй като процесната част не е съставлявала никога част от тези имоти, тя според вещото лице е бил преди изменението на регулационния план през 1984г част от имота с планоснимачен номер ***, от който впоследствие са образувани УПИ *** ш УПИ ***. Съдът кредитира това заключение като обективно и компетентно изготвено. На следващо място, при изменението на регулационния и кадастралния план на с. *** през 1984г., в района на процесните имоти са обособени имоти планоснимачни номера ***и ***, за които са отредени УПИ ( парцели ) : урегулиран поземлен имот ***, ***( съсобствен), отреден за имоти №№ ***и ***, *** ( отреден за имот планосн. номер ***в кв. ***и ***, отреден за имот пл. № ***в кв.

***по плана. Със заповед № 41 от дата 09.12.1991г. е одобрено изменение дворищната регулация на селото , като от парцел *** се образуват два нови парцела – *** и *** и частта от парцел ***, ***( съсобствен) се отрежда за имот ***и се образува придобитият впоследствие от ищеца УПИ ***; другата част от този имот се придава към имот ***. Отделената за имота *** част от съсобствения имот е записана не като самостоятелен имот , а като част от УПИ ***, впоследствие придобито от праводателите на ответника , третите лица - помагачи. Със същата заповед се образува улица – тупик, която да обслужва имот пл. ***, защото новообразувания УПИ *** не би имал иначе достъп до улична регулация , макар и тя да не се изменя .

Така , както е индивидуализирана обаче, спорната част има сама по себе си достъп до улица , различна от този тупик , тоест , тя не е била никога част от новообразувания УПИ ***. За пълнота , извършеното по надлежен ред изменение на картата не съставлява грешка по смисъла на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР , след като в кадастъра границите са нанесени съобразно същото.

Или , не е налице несъответствие с данните на процесните недвижими имоти в 2 кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние към момента на одобряването им, съобразно правата на страните грешка не може да бъде установена и иска е неоснователен. В този смисъл са не само свидетелските показания , но и заключението на вещото лице , което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Оплакването във въззивната жалба е било за обща неправилност на постановеното първоинстанционно решение, тъй като РС Радомир не изслушал допуснатите на ответната страна свидетели. Районният съд в Радомир четири пъти не е дал ход делото , като при три случая причините за това му действие са у ищеца – болнични листове, смяна на адвокат и др. под.; допуснатите свидетели са били заличени, тъй като не е бил внесен своевременно определения за призоваването депозит. С оглед казаното, не се установява допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуални правила, което да е довело до необоснованост на решението му; решаващата дейност на въззивния съд се базира не на пороци на първоинстанционното решение , а на това дали иска е основателен или не, и резултата от инстанционния контрол е вторична последица на тази преценка. При оскъдно изложените в исковата молба факти , никой от тях не е подлежал на доказване чрез гласни доказателствени средства, макари такива да са били допуснати.

Така , не е твърдян придобивен способ, който да може да бъде доказан чрез свидетели ( изтекла придобивна давност), Затова липсата им не е от значение за изхода на този спор, дори да бяха опровергани показанията на свидетелите , доведени от ответника .

Доводите за изтекла в полза на ищеца придобивна давност са наведени едва пред втората инстанция , което е недопустимо - във въззивното производство не могат да се твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, които страната е могла да посочи и представят в срок в първоинстанционното производство / чл.266, ал.1 от ГПК/. Пак поради липса на твърдения за изтекла придобивна давност, е без значение и това , кой фактически ползва вещта.

В резюме, доколкото ОС Перник стига до собствен извод за неоснователност на предявения иск, то постановеното първоинстационно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на производството по жалбата, право на разноски има въззиваемия Ш..

Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 121/26.06.2024г., постановено по гражданско дело № 295/2023г., Районен съд гр. Радомир.

ОСЪЖДА А. Б. Й., с адрес: ***, ЕГН: **********, да заплати на А. И. Ш., с адрес: *** ***, ЕГН **********, сумата от 4000 лева разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен касационен съд , в срок от един месец от датата на връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4