Решение № 8099 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8099 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110125308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „**********“АД срещу ************ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3955,57 лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.06.2024 г., в т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2025 г., до окончателното плащане, както и иск за заплащане на мораторна лихва за забава, на осн. чл. 86,ЗЗД в размер на 264,94лева за периода 01.11.24г.- 01.05.25г.

Ищецът твърди, че на 10.06.2024 г. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско” при уговорено покритие на рисковете „Пълно каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил марка „********“ , с рег. № ********* , в размер на сумата от 3940,57 лв., чиято стойност ищецът изплатил като застрахователно обезщетение, за определянето на което сторил ликвидационни разноски , които претендира в размер на 15 лв. Твърди, че според съставения двустранен констативен протокол за ПТП причина за настъпване на застрахователното събитие е поведението на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите товарен автомобил марка „**********“ с рег. № ********* . По повод настъпилото произшествие при ищеца била образувана щета № **********, извършен бил 1 оглед на увредения автомобил и след експертна оценка било изплатено застрахователно обезщетение. Ответникът бил поканен да заплати търсеното обезщетение , като бил постановен отказ за заплащане. Ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ************АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на товарен автомобил марка „**********“ с рег. № ********* . Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва претенциите и по размер. Поддържа, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не съответства на средните пазарни цени. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Следователно, за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са причинени имуществени вреди, за което застрахователно събитие застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования по имуществената застраховка или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение в претендирания размер, съответстващо на стойността на действителните вреди. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания фактически състав.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да установи положителния факт на плащане на обезщетението и възраженията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч., 2 възражението за съпричиняване. В тежест на ответника е в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С приетия за окончателен проект за доклад, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие автомобил марка „**********“ с рег. № ********* , е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; че ответникът е бил поканен извънсъдебно да заплати обезщетение по процесната щета, като е последвал отказ. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано по делото.

Не е налице спор, а и от приетата като писмено доказателство по делото Застрахователна полица № ********** се установява наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и собственика на процесния товарен автомобил марка „*****“ , с рег. № *********, в качеството на застрахован с период на покритие от 00:00 ч. на 22.11.2023 г. до 23:59 ч. на 21.11.2024 г. при покрит риск „Пълно Каско“.

Спорен между страните по делото се явява механизмът на процесното ПТП, който се установява еднопосочно от приетия Двустранен констативен протокол за ПТП от 10.06.2024 г., останалите приобщени по делото писмени доказателства /уведомление за щета, опис на щета/, събраните гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи на застрахованите леки автомобили и заключението на вещото лице по съдебната автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като достатъчно обосновано, обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област. Представеният двустранен констативен протокол за ПТП е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е и конкретният случай, с оглед на което протоколът съставлява годно доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на пътнотранспортното произшествие. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на ответника. По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се изяснява, 3 че на 10.06.2024 г. около 10:45 ч. т.а. „**********“ с рег. № ********* се движи по ул. „***********“ и в района на магазин „Фантастико“ водачът спира превозното средство и предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с преминаващия отдясно т.а.“********“ с рег. № ********* . Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на т.а.

„**********“с рег. №********* , който е предприел маневра за движение на заден ход без да се убеди, че зоната зад превозното средство е свободна , вследствие на което реализира ПТП с преминаващия отдясно т.а. „********“ с рег. № ***********. Според експертизата всички увреждания по товарния автомобил „********“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на събитието. Стойността на ремонта по центи на официалния представител , съгласно представена по делото фактура, възлизал на 3940,57лв. с ДДС. А стойността за възстановяване на товарния автомобил „********“, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП , възлиза според вещото лице на 3461,68лева. Вещото лице посочва още в заключението си , че не са налице данни относно гаранционните условия на товарния автомобил „*****“ , но когато един автомобил е в гаранционен период, обичайно се отремонтира в сервиза на официален представител.. Посочва се още, че водачът на т.а.

„*****“ не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като ударът е бил с внезапен характер за него.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа на събраните по делото и преценени в съвкупност доказателства съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на товарен автомобил „**********“ , застрахован при ответното дружество. С поведението си водачът е нарушил разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане , регламентиращи основните изисквания към водачите за осигуряване на максимална безопасност, тъй като видимостта при тази маневра е ограничена , като водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, като преди и по време на движение назад водачът трябва да се убеди , че не създава опасност или пречки за движението . От гореизложеното следва извод, че презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД не е оборена от страна на ответника при условията на обратно доказване, поради което съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на товарен автомобил „**********“ , застрахован при ответника, по отношение на причинените от процесното пътнотранспортно произшествие вреди.

Неоснователно е своевременно наведеното в отговора на исковата молба възражение, че процесното застрахователно събитие е настъпило при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил „*****“ , доколкото от заключението на вещото лице се установява, че същият не е имал техническа възможност да 4 предотврати произшествието , тъй като за него ударът е бил с внезапен характер. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не ангажира доказателства, от които да следва категоричен извод, че към момента на настъпване на процесното произшествие водачът на увредения лек автомобил е предприел неправилно заобикаляне . Горното се опровергава от свидетелските показания на двамата , разпитани по делото водачи на процесните превозни средства.

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите, като е създало условия или е улеснило тяхното настъпване /така Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о./. Приносът на увреденото лице трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.