Решение № 1323 от 10.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100502177 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 73391/26.08.2025г. от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 3079/14.08.2025год. по гражданско дело № 20243110106696 по описа за 2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 14-ти състав, в частта, с която съдът:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ж.к. „****“ № ****, съдебен адрес ****, чрез адв.И. З. на осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД сумата в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди, получени от 18.01.2018 г. – датата на която й е повдигнато обвинението до 01.06.2019 г. – датата на влизане в сила на решението по АНД № 1096/2018 г. на РС Варна, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление за което ищцата М. Д. С., ЕГН ********** е оправдана с решение № 336/21.02.2019г. по АНД № 1096/2018г. на PC - Варна, НО, 29 състав, влязло в сила на 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1500.00 лева, считано от 07.05.2021 г. до окончателното изплащане 1 на сумата.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно e приел за доказано влошаването на психичното състояние на ищцата с оглед неправилното тълкуване на заключението на съдебно психиатричната експертиза, както и че разтрогването на брака й се дължи на воденото срещу нея наказателно производство. Сочи се, че към настоящия момент липсват доказателства за увреждане на психиката на ищцата, освен показанията на заинтересования по делото свидетел - нейна майка, а от приложеното по делото решение за развод се установява, че то е по взаимно съгласие на страните.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск или да бъде намален неговият размер до справедлив такъв.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Поддържа се, че съдебно-психиатричната експертиза не е единственото допустимо доказателствено средство за доказване на неимуществени вреди, а показанията на свидетеля не могат да бъдат изключени, на основание чл. 172 от ГПК. Фактът, че бракът е прекратен по взаимно съгласие, не изключва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а то се дължи на противоправните действия на Прокуратурата. Счита, че присъденият размер на неимуществените вреди съответства на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред ВРС е било образувано по предявени осъдителни искове от М. Д. С. срещу Прокуратурата на Република България, с пр.осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3000 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение по 2

Договор за правна защита и съдействие от 19.02.2019 г., сключен с Адвокатско дружество „Томов и сие" - гр. Варна, за защита срещу незаконно обвинение, по което е оправдана с решение № 336/21.02.2019г. по АНД № 1096/2018г. на PC - Варна, НО, 29 състав, влязла в сила на 01.06.2019 г./, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2019 г. до окончателното изплащане; и с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 18.01.2018 г., когато е повдигнато обвинението до 01.06.2019 г., когато е влязло в сила решението по АНД № 1096/2018 г. на ВРС, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което М. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр.

К., ж.к. „****" № **** е оправдана с решение № 336/21.02.2019г. по АНД № 1096/2018г. на PC - Варна, НО, 29 състав, влязла в сила на 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2019 г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че М. Д. П. /С./ на 15.01.2018г. е била привлечена в качеството на обвиняем по пр.преписка № 2374/2015г. на Районна прокуратура Варна за извършени престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК. Била и е взета мярка за неотклонение „подписка" .

Обвинителният акт срещу нея бил внесен в съда на 08.03.2018г. и по него е образувано АНД № 1096/2018г. на PC Варна, НО, 29 състав, завършило с решение № 336/21.02.2019г. по АНД № 1096/2018г. на PC Варна, НО, 29 състав, с което М. Д. П. /С./ е призната за невиновна за престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал. 1 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, ВРС я ОПРАВДАВА по така повдигнатото й обвинение. Срещу решение № 336/21.02.2019г. по АНД № 1096/2018г. на PC - Варна, НО, 29 състав, ВРП е депозирала протест. Въз основа на него е образувано ВНАХД № 444/2019 г. на ОС - Варна. С определение № 391/10.05.2019 г. по ВНАХД № 444/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна, производството е прекратено, предвид оттегляне на дадения протест, влязло в закона сила на 01.06. 2019г.

В периодът от 18.01.2018г., когато и е повдигнато обвинението до 01.06.2019г. когато решение № 336/21.02.2019г. по АНД № 1096/2018г. на PC Варна, НО, 29 състав е влязло в сила, ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, а именно: Накърнени били името и авторитета й в обществото, загубила уважението на колеги, бизнес партньори, близки и познати, поставена била в условията на дискомфорт във връзка с 3 ограниченията, свързани с наложената й мярка „подписка“, почувствала се унизена. След образуването на наказателното производство С. променила поведението си - станала по-затворена, нямала доверие в хората, ограничила контактите си, дистанцирала се дори от приятели. Наказателният процес се отразил негативно на отношенията й с тогавашния и съпруг, вследствие на което бракът им прекратен с развод. Здравословното състояние на ищцата се е влошило на 18.01.2018 г., започнало с „Остра стресова реакция", преминала в „Посттравматично стресово разстройство“. Отделно от това е направила разходи за заплащане на адвокатско възнаграждения във връзка с незаконно повдигнатото и обвинение в размер на общо 3000 лева.

В отговора на исковата молба се оспорват исковете и твърдените обстоятелства. Сочи се, че твърденията на ищцата не са подкрепени с доказателства. Не е доказано, че преди образуването на наказателното производство ищцата се е ползвала с добро име и авторитет в обществото.

Следва да се отбележи, че чистото съдебно минало не е равнозначно на добро име, авторитет и репутация. Прокуратурата по никакъв начин не е оповестявала факти, които касаят това производство и не ги е довеждала до знанието на посочените лица. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за влошаване на психичното здраве на ищцата, както и за това, че такива проблеми за нея са възникнали в пряка причинна връзка с воденото досъдебно производство и се дължат единствено на него. Липсват доказателства за каквато и да е връзка между разтрогването на брака и привличането на ищцата към наказателна отговорност. Бракът е прекратен по взаимно съгласие, а не поради дълбокото и непоправимото му разстройство.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен и не съответстващ на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.

Следва да се има предвид, че с оглед чистото съдебно минало на ищцата и вида и размера на предвиденото наказание за престъплението, за което е привлечена като обвиняема, още от момента на привличането й в това качество е било известно, че възможно най-тежката последица за нея би могла да бъде освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба" и че дори при такъв изход на наказателното производство, тя ще остане неосъждана на наказание по 4 смисъла на НК. Необходимо е да се вземе предвид и факта, че в хода на наказателното производство спрямо ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка", поради което правата и свободите й са били ограничени в най-малката възможна степен. Самото наказателно производство е протекло в разумни срокове. Периодът, в рамките на който ищцата евентуално е търпяла неимуществени вреди, възлиза на около 1 година и 5 месеца. Ищцата не е представила надлежни доказателства, че действително е заплатила възнаграждение на адвоката си, респ. и за неговия размер.

Въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При съобразяване на наведените във въззивната жалба съображения, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от ВРС, поради което не е необходимо да преповтаря същата.

Съставът на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.

По възраженията във въззивната жалба:

От заключението на комплексната психологична и психиатрична експертиза, се установява, че няма медицинска документация, която да отразява обективно здравословното, и в частност психичното състояние на освидетелстваната, в периода от повдигане на обвинението до прекратяване на воденото срещу нея производство. Към момента на експертно изследване не се установяват трайни болестни последици за психиката на освидетелстваното лице М. С. в резултат на преживяното.

Психическото състояние на ищцата за релевантния период се установява единствено от показанията на разпитаните по делото свидетели. Св. Я. сочи, че М. била ядосана при повдигане на обвинението, а после станала много нервна, не говорела с мъжа си, променила се към приятелите си, вече не посрещала гости, рядко излизала на разходки, станала затворена. Съдът не кредитира показанията на св. Николова, която сочи, че С. била „изпаднала в 5 дълбока депресия и на моменти имала почти неадекватно поведение“.

Депресията е клинично състояние, което следва да бъде поставено като диагноза от психолог или психиатър и не може да бъде обект на оценка от свидетел. Изказването за „неадекватно поведение“ от една страна показва субективната оценка от страна на наблюдаващия, т.е. субективна оценка на факти, а от друга страна не са изложени по делото конкретните факти, от които би могло да се направи заключение за адекватност или неадекватност в поведението на лицето, което се оценява - М. С..

Както е приел и ВРС в мотивите на решението си, не се установява наличие на причинно-следствена връзка между воденото срещу М. С. наказателно производство и развода на ищцата. Причинно-следствената връзка, като част от предпоставките за възникване на отговорността на ответника, следва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Ищцата представя като доказателство по делото решение за развод по взаимно съгласие, т.е. постановено в производство, в което съдът не е изследвал въпроса на кой съпруг е вината за развода. В този смисъл не е налице доказателство за вина на единия съпруг, в конкретния случай М. С..

В настоящото производство не се доказа причинно-следствената връзка между воденото наказателно производство и развода. Съгласно дефиницията на причинно-следствена връзка, действието е условието, което по необходимост предизвиква резултата, т.е. то е condition sine qua non - това условие, без което не може да възникне резултата. В конкретния случай воденето на наказателно производство срещу съпругата не е условие без което не може, за да възникне развода и не го предизвиква по необходимост, т.е. дори и при наличие на наказателно производство, развод може и да не настъпи /и обичайно не настъпва при здрави бракове/. С оглед липсата на причинноследствена връзка, разводът като вреда не може да се понесе като отговорност от ответника.