Решение № 143 от 10.12.2019, Районен съд - Гълъбово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер………………………10.12.2019 година……….………..Град

Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………...……..…Гражданско отделение На………единадесети ноември...….………..…...…….……..……..Година 2019 В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Белослава К...………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 454…по описа за…………….….…………2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7231,67 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009 г., за сумата от 5488,58 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 07.03.2014 г. – 25.04.2019 г., за сумата от 1114,87 лв. лихвена надбавка за забава за периода 07.04.2014 г. – 25.04.2019 г., сумата от 186,70 лв. обезщетение за забава за периода 25.04.2019 г. – 27.06.2019 г. и 160,00 лв. такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.07.2019 г.

Ищецът твърди, че на 01.07.2019 г. подал до Гълъбовски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Й.Н. и поръчителя М.Т.Г., като било образувано ч.гр.д. № 360/2019 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 222/02.07.2019 г. Срещу така издадената заповед постъпило възражение от длъжника М.Г. и поради това били предявени настоящите установителни искове. По отношение на другия длъжник – В. К. заповедта влязла в сила.

Ищецът изяснява, че на 01.12.2009 г. е сключил договор за кредит за текущо потребление с кредитополучателката за сума в размер на 10 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен на 02.12.2009 г. чрез разплащателна сметка на кредитополучателката Д.В.Н.№ *** и се отчитал по кредитна сметка № 17906158. За предоставения кредит кредитополучателката се задължила да заплаща лихва в размер на 12,95% съгласно чл. 8 от договора. За обезпечаване на вземанията на банката от кредитополучателката по договора за кредит бил сключен договор за поръчителство между ищеца и ответника М.Т.Г. - поръчител.

Ищецът сочи, че кредитополучателката Д.В.Н.починала на

19.12.2010 г. и е оставила за наследници Й.К.Н.-съпруг и В.Й.Н. – син, като на 01.01.2014 г. починал съпругът Й.К.Н., като същият е оставил за единствен наследник В.Й.Н. - син. По този начин длъжник по договора за кредит бил В.Й.Н..

Кредитът бил погасяван редовно от наследниците на починалата кредитополучателка до 07.04.2014г., когато била допусната първата забава в изплащането на месечна вноска по кредита. Длъжникът В.Й.Н. допуснал забава в погасяването на задълженията си по кредита, като не е погасил следните месечни вноски по лихва и/или главница до датата на отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост от ищеца, както следва: на 07.04.2014г. - 115,87лв и за периода 07.05.2014г. - 07.04.2019г.

– 60 месечни вноски по 158,37лв. След 07.04.2019г. също не били извършени плащания.

Ищецът с покана - уведомление с изх.№2230/21.09.2018г. отправена до длъжника В.Й.Н. и получена лично от него на 02.10.2018г. го уведомил за размера на дължимата сума по кредита и за допусната забава, като е отправил покана към лицето да погаси задължението в 7-дневен срок. След изтичане на 7-дневния срок, без постъпили плащания по кредита, и поради допусната забава от В.Й.Н. в следващите 90 дни от поканата, и на основание чл.19.2 от Общите условия по договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009г. - „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие“, ищецът е изпратил до длъжника В.Й.Н. уведомление за обявяване на кредита в предсрочно изискуем с изх.№0141/18.01.2019г., получено лично от длъжника на 22.01.2019 г.

Поради акцесорния характер на отговорността на поръчителя отвентник М.Т.Г., с настъпване на предсрочната изискуемост на задължението на кредитополучателя, настъпвала изискуемост на задълженията и на поръчителя М.Т.Г..

За да обоснове отговорността на ответника, ищецът се позовава на договора за поръчителство от 01.12.2009 г., съгласно който М.Т.Г. се е задължил да отговаря за неизпълнение на задълженията на кредитополучателката Д.В.Н.по договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009г. солидарно с нея. Поръчителството било поето за пълния размер на задължението, за същия срок и при същите условия, при които се е задължила кредитополучателката по договора за кредит. Предметът на договорът за поръчителство бил в достатъчна степен определен и се покривал с предмета на главното задължение на кредитополучателката по размер, срок, договорна лихва на главното задължение, посочен бил източникът на главното задължение - договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.В.Н..

Ищецът сочи още, че правоприемниците на починалата кредитополучателка Д.В.Н., са знаели за наличието на задължение по сключения договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009г., за месечните падежни дати и размерът на вноските, поради което са изпълнявали доброволно в пълен размер задълженията си към „Банка ДСК“ ЕАД по договора до 07.04.2014г.

Предсрочната изискуемост на остатъка от главницата по кредита била настъпила на 22.01.2019 г. - датата на получаване на уведомлението от В.Й.Н.. Заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК било подадено след настъпилата изискуемост. Отговорността на поръчителя не била погасена поради изтичане на преклузивния срок по 147, ал.1 ЗЗД, тъй като от настъпването на предсрочната изискуемост на 22.01.2019 г. до подаване на заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК на 01.07.2019 г. не бил изтекъл 6-месечния срок, поради което отговорността на поръчителя не била погасена.

Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7231,67 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009 г., за сумата от 5488,58 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 07.03.2014 г. – 25.04.2019 г., за сумата от 1114,87 лв. лихвена надбавка за забава за периода 07.04.2014 г. – 25.04.2019 г., сумата от 186,70 лв. обезщетение за забава за периода 25.04.2019 г. – 27.06.2019 г. и 160,00 лв. такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.07.2019 г. Претендира и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, като в него се признава, че действително е налице сключен между страните по делото договор за поръчителство за обезпечение на сключен между„Банка ДСК“ ЕАД и Д.В.Н.договор за потребителски кредит, както и настъпилите правоприемства по договора. Не се оспорват размерите на претендираните от ищеца суми, но се оспорва основанието за възникване на претенцията като се прави единствено възражение за неспазен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на предявяването на вземанията на ищеца към поръчителя-ответник. В тази връзка се излага, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 07.04.2014 г., тъй като след тази дата съгласно Общите условия на банката, на основание чл. 19.2 от същите по договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009 г. “При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие”. Към дата 07.07.2014 г., а именно 90 дни след 07.04.2014 г целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. Поканите от 2018 г. и 2019 г. до наследника на кредитополучателката била изпратена четири години след възникналата предсрочна изискуемост на кредита, както и заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 01.07.2019 г.

Ответникът сочи, че в конкретния казус намира приложение чл. 147, ал. 1 ЗЗД, тъй като поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В установения от закона срок от шест месеца от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно от 2014 г. до 2019 г., на която дата е подадено заявлението по чл. 410 ГПК, не бил предявен иск за неиздължената сума от страна на ищеца против длъжника. Неправилно било да се приеме, че кредитът ставал предсрочно изискуем на 22.01.2019 г., предсрочната изискуемост настъпила на 07.07.2014 г.

Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по договор за поръчителство, сключен за обезпечение на договор за кредит, предоставянето на сумата по кредита на кредитополучателката, обявената надлежно предсрочна изискуемост на кредита и спазването на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че между ищеца и Динка Нейкова е бил налице сключен договор за текущо потребление от 01.12.2009 г., като за обезпечение на посочения договор ищецът и ответникът сключили договор за поръчителство от същата дата така и договор за текущо потребление, общи условия към него и погасителен план/. Също, че по размер дължимите суми по договора за кредит отговарят на претендираните в исковата молба, както и че уведомлението за предсрочна изискуемост е било получено на 22.01.2019 г. от длъжника, а поръчителят не е бил канен изрично.

От становищата на страните по делото е ясно, че те не спорят и по отношение на настъпилите универсални правоприемства в задълженията по договора за потребителски кредит поради смъртта на Динка Нейкова, а впоследствие и на Йовчо Нейков,, че от 07.04.2014 г. плащания по кредита не са постъпили /така и платежните извлечения/, както и че на 22.01.2019 г. ищецът с писмо обявил предсрочната изискуемост на кредита /така покана уведомление/.

От приложеното ч.гр.д. № 360/2019 г. по описа на

Гълъбовски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу В. К. и М.Г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумите: 7231,67 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2009 г., за сумата от 5488,58 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 07.03.2014 г. – 25.04.2019 г., за сумата от 1114,87 лв. лихвена надбавка за забава за периода 07.04.2014 г. – 25.04.2019 г., сумата от 186,70 лв. обезщетение за забава за периода 25.04.2019 г. – 27.06.2019 г. и 160,00 лв. такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.07.2019 г. Тъй като поръчителят възразил по издадената заповед за изпълнение заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото се установи, че „Банка ДСК“ ЕАД и ответникът са били в договорни правоотношения възникнали от договор за поръчителство във връзка с договор за потребителски кредит от 01.12.2009 г., като кредитна заемната сума е била предоставена на кредитополучателката. Същата е починала на 19.12.2010 г. и длъжник по договора за кредит е нейният син В. К.

/първоначално с неговия баща Й. К. – също починал на 01.01.2014 г./. След датата 07.04.2014 г. плащания по договора за кредит не са били извършвани, а ищецът е обявил предсрочна изискуемост на задълженията по кредита на 22.01.2019 г. спрямо длъжника.

Спорът по настоящото дело е изцяло правен и се свежда до това от кой момент тече преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и дали същият е изтекъл към момента на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b44a6b9-6c6d-413c-9213-8ef13cf4db39