Решение № 378 от 28.11.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. ХАСКОВО, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г.Т. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500415 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 256 от 09.05.2022 год., постановено по гр.д. № 2077 / 2021 година, Районен съд - Хасково е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – София да заплати на Н. С. Г. и Х.

Р. Х., в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Е. Х. Х., сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от увреждане на здравето, настъпило на 28.05.2018 год. при ПТП в землището на с.***, общ.***, причинено от Ж.И.И. /застрахован в „Бул Инс“ АД/, при управление на л.а. „Субару Импреза“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска - 10.09.2021 год. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част – за разликата до предявения размер от 25 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Районният съд е отхвърлил предявения от Н. С. Г. и Х. Р. Х., в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Е. Х. Х. против ЗД „Бул Инс” АД, иск за заплащане на мораторна лихва върху застрахователното обезщетение в размер на 1 472.22 лева - за периода от 11.02.2021 год. до 10.09.2021 год., като неоснователен.

Недоволни от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 10 000 лева до 1 пълния предявен размер от 25 000 лева, както и в частта за разноските са останали ищците в първоинстанционното производство - Н. С. Г. и Х. Р. Х., в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Е.

Х. Х.. Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Въззивниците считат, че неправилно районният съд е намалил размера на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с приетия размер на съпричиняване от 50 %. Правят оплакване за неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, несъобразяване на продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, както и неблагоприятната прогноза за в бъдеще и свързаните с това негативни промени в живота на пострадалото дете. Правят искане за отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Претендират деловодни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК процесуалният представител на въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД – София подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият счита, че първоинстанционния съд е постановил правилно – законосъобразно и обосновано решение, поради което моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Излага аргументи, идентични с тези, въведени с отговора на исковата молба. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, съобразявайки доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически констатации, а след това до правилен – законосъобразен и обоснован извод за основателност на предявения иск. От фактическа страна по делото е установено следното:

2

С определение, постановено в съдебно заседание на 14.07.2020 г. по НОХД №1419/2019 г. по описа на PC - Хасково, е одобрено постигнатото между РП - Хасково и подсъдимия Ж.И.И. споразумение, като последният е признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. в землището на с.***, общ.***, при управление на л.а. „Субару Импреза“, с рег.№ ***, нарушил правилата за движение - чл.6, т.1 от ЗДвП, движейки се с превишена скорост, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на три лица, в това число на малолетната Е. Х. Х., изразяваща се в счупване на лявата мишнична кост и на лявата лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК - престъпление по чл.343, ал.З, предл.2-ро, б.“а“, предл.1-во, вр.ал.1 б.“б“, предл.2-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК.

При извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се констатира наличие на активна такава към дата 28.05.2018 г. за МПС с ДКН*** в ЗД „Бул Инс“ АД. Ищците в качеството им на законни представители на малолетното дете са отправили покана до застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева /без номер и дата/, в отговор на която застрахователят е изпратил писмо от 02.02.2021 год., уведомявайки ищците, че след разглеждане на щетата, с цел своевременно обезщетяване на претърпените от пострадалото лице болки и страдания, вследствие настъпило на 28.05.2018 год. ПТП, експертния съвет определя застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, представляващи 50 % от общия размер на вредите – 14 000 лева. В писмото се сочи, че за изплащане на определеното застрахователно обезщетение е необходимо представяне на лична актуална банкова сметка на пострадалото лице или нотариално заверено пълномощно - оригинал, в полза на когото пострадалото лице желае да бъде изплатена сумата /чл.338 ал.1 от КЗ/.

Представени и приети като доказателства са медицински документи за извършените прегледи, изследвания и предприето лечение на пострадалата след произшествието, които са послужили за изготвяне на медицинската част от комплексната експертиза.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелката В.Я.М., която установява, че в резултат на пътния инцидент лявата ръка на пострадалото дете била счупена. Поради това, че зараствала накриво, се наложило наново ръката да бъде изцяло гипсирана. Това затруднявало обслужването на детето, което изпитвало силни болки и било неспокойно. Плачело на сън. Ръката била гипсирана в продължение на един месец, а след това детето я държало прибрана и не я използвало, което продължило около половин година. В тази насока са и показанията на свидетелката М., от които се установява още, че дясната страна от лицето на детето било цялото в рани и синини. Било стресирано – пищяло и плачело.

От заключението на комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза следва, че в резултат на ПТП, пострадалото дете получило следните увреждания – контузия на главата и тялото;

3 охлузване с кръвонасядане по лява лицева половина; сътресение на мозъка; счупване на лява раменна кост; счупване на лявата лъчева кост. Охлузването и кръвонасядането в лявата половина на лицето причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Сътресението на мозъка протекло със степенно помрачение на съзнанието и е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК.

Счупването на кости на лявата ръка, раменна и лъчева кост причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на кости на лявата ръка е в било в резултат на удар и притискане на ръката, получавайки се през ръката на бабата, която държала детето в ръцете си. При удара тя е политнала напред и в ляво, ударила се е в таблото и е притиснала детето между ръката и тялото си, като по този начин е допринесла за счупването на ръката. Охлузванията и кръвонасядането в областта на лицето били в резултат на контакт с елементи от вътрешността на купето, или от контакт с отворилата се въздушна възглавница. Уврежданията, установени при пострадалото дете били в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Относно продължителността на възстановителния процес съдебномедицинската експертиза сочи, че счупванията не надвишават четири месеца. В резултат на мозъчното сътресение, детето е изпитвало пристъпи от главоболие в продължение от два до четири месеца. Охлузванията и кръвонасяданията в областта на лицето отзвучавали за не повече от двадесет дни. По време на ПТП детето не било поставено в обезопасителна система. Експертите посочват, че поставянето на детето в обезопасителна система би предотвратило с голяма вероятност настъпването на описаните травми.

В устния си доклад вещото лице Е., участвал в състава на допуснатата от първоинстанционния съд комплексна съдебно медицинска и съдебно автотехническа експертиза, депозиран в съдебно заседание, проведено на 07.04.2022 год., посочва, че пострадалото дете, макар и да не е било поставено в столче, се е намирало в скута на баба си, която по този начин го държала и предпазвала. Наред с това експертът сочи, че позицията на детето, намиращо се в скута на баба си, возеща се на предната дясна седалка, е благоприятствало възникването на травмата. Бабата е държала детето така, че то да стигне до таблото и да си счупи ръката. Тялото се задвижва и удря детето в таблото. Така масата на бабата се добавя към масата на детето, увеличавайки травмиращата сила, която понася детето. В случай, че детето не е било държано в скута на баба си, би се стигнало и до фатален край -разбиване на главата в прозореца или счупване на гръбнака. По този начин бабата е минимизирала настъпването на травматичните увреждания. При свободно движение на детето в купето на автомобила, уврежданията биха могли да бъдат и по-големи.

Според автотехническата част на експертизата, водачът на л.а. „Субару Импреза“ с рег.№ *** е нямал техническа възможност да предотврати произшествието, поради загубата на контрол върху управлението на автомобила вследствие на навлизане и движение на автомобила в зоната на десния завой със скорост от 93,2 км./ч., по-голяма от 4 критичната за преодоляването му без странично плъзгане /без загуба на напречна устойчивост/, при която скорост автомобилът занася и навлиза безконтролно в лентата за насрещно движение. Вещото лице сочи, че употребата на спирачната система на автомобила при тази ситуация увеличава напречното плъзгане. В заключението на автотехническата експертиза се твърди, че водачът на другия л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, управляван от майката на пострадалото дете, също е нямал техническа възможност да предотврати произшествието. При така създалата се ситуация - насрещно движещи се автомобили с препокриващи се динамични коридори и разстояние на взаимна пряка видимост около 50 м., в зоната на завоя, условието за предотвратяване на произшествието не е изпълнено, т.е. за предотвратяването му било необходимо своевременна реакция за аварийно спиране от страна на двамата водачи и сборът от размерите на опасните зони за спиране при съответните скорости на движение на автомобилите да е помалък от разстоянието на пряка взаимна видимост между водачите им.

Така представените експертни заключения са пълни, обективни и компетентни, поради което съдът ги възприема изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установен и доказан фактът на извършване на престъпно деяние, неговата противоправност и виновността на водача Ж.И., като в тази насока е налице презумпцията по чл. 300 от ГПК, произтичаща от постановен и влязъл в законна сила акт на наказателен съд. Доказана е и функционалната връзка между отговорността на застрахователя и деликтната отговорност на застрахования при него извършител на противоправното деяние, увредило малолетното дете. Въззиваемото дружество, с отговора на исковата молба, оспорва тези обстоятелства. Но доколкото от застрахователя няма въззивна жалба, а и по тези въпроси е формирана сила на присъдено нещо (с влизане в законна сила на решението в частта за обезщетението в размер на сумата 10 000 лева), то въззивният съд не следва да обсъжда тези доводи.