Решение № 1260 от 29.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Варна, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110203076 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Уко България“ ЕООД, с ЕИК: 201772868, със седалище и адрес на управление: с. Враниловци, обл. Габрово, ул. „Митко Палаузов“ № 22, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С. Л. от АК – Габрово срещу Наказателно постановление № КХ – 14 от 16.06.2023 г., издадено от Директора на ОДБХ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател са наложени следните административни наказания: на основание разпоредбата на чл. 442, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за това, че на 14.03.2023 г. в 10:40 часа при извършена проверка в обект за съхранение на странични животински продукти категория 3 (отработени растителни и животински мазнини) с адрес: гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“ № 19, сграда № 4, стопанисван от „Уко България“ ЕООД е установено, че дружеството „Уко България“ ЕООД съхранява странични животински продукти (отработени мазнини) в пластмасови зелени бидони с използвано готварско олио от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни в склад, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“ № 19, сграда № 4, без да е регистрирано в ОДБХ гр. Варна – 1 нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с параграф 1, т. 90 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. на основание разпоредбата на чл. 443, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за това, че на 14.03.2023 г. в 10:40 часа при извършена проверка е установено, че дружеството „Уко България“ ЕООД транспортира странични животински продукти категория 3 (отработени растителни и животински мазнини) с транспортно средство с рег. № ЕВ 2736 ВА, без да е подало заявление за регистрация на моторното превозно средство по чл. 246, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – нарушение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 246, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Дружеството „Уко България“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място, според дружеството е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото според дружеството няма фактическо описание в обстоятелствената част на наказателното постановление на извършените нарушения. Оспорва се също така материалната компетентност на административно – наказващия орган, в случая Директора на ОДБХ гр. Варна да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на разпоредби на

Закона за ветеринарномедицинската дейност. Според дружеството в случая е приложим Закона за управление на отпадъците, както и Регламенти на Европейската общност, доколкото откритите отработени мазнини в ПВЦ бидони не се използват за консумация от хора, а се използват след преработка като биологично гориво. Според дружеството, самото то няма никаква нужда от регистрация по реда на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като посочва, че на общностно ниво здравните правила относно страничните животински продукти и производни продукти, получени от тях, непредназначени за консумация от човека, са уредени в Регламент (ЕО) № 1069/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 142/ 2

2011 на Комисията. Също така счита наказателното постановление за незаконосъобразно и поради обстоятелството, че административно – наказващия орган не е изложил мотиви защо не приема за маловажни констатираните нарушения по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество моли за отмяна на наказателното постановление и претендира също така да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

В проведеното на 03.07.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3076 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Уко България“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. И. И. от АК – Габрово, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправя молба за цялостна отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария, че липсват доказателства, че обекта, стопанисван от въззивното дружество на територията на гр. Варна се е използвал за съхраняване на преработени животински мазнини.

В проведеното на 03.07.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3076 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на ОДБХ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Г.Г. който моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е категорично установено и не са допуснати някакви съществени нарушения на производствените правила. Гл. юрисконсулт Г. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В сутрешните часове на 14.03.2023 г. св. д-р. Р. С. Г. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ към ОДБХ гр. Варна извършила проверка в обект за съхранение на странични животински продукти категория 3 (отработени растителни и животински мазнини) с адрес: гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“ № 19, сграда № 4, стопанисван от „Уко България“ ЕООД, като констатирала, че дружеството „Уко България“ ЕООД съхранява в този конкретен обект странични животински продукти (отработени мазнини) в пластмасови зелени бидони с използвано готварско олио от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни в склад, без да е регистрирано в ОДБХ гр. Варна.

3

Също така в хода на проверката св. д-р. Г. установила, че дружеството „Уко България“ ЕООД транспортира странични животински продукти категория 3 (отработени растителни и животински мазнини) с транспортно средство с рег.

№ ЕВ 2736 ВА, без да е подало заявление за регистрация на моторното превозно средство по чл. 246, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Приемайки, че с това свое поведение дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с параграф 1, т. 90 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и съответно на разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 246, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на 24.03.2024 г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала въззивното дружество за нарушение на посочените правни норми.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 16.06.2023 г.

Директорът на ОДБХ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 442, ал.

2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с параграф 1, т. 90 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание разпоредбата на чл. 443, ал.

2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 246, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

4

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

В случая основния спорен въпрос по делото е следва ли и необходимо ли е дружеството „Уко България“ ЕООД да има регистрация по чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за процесния обект за съхранение на странични животински продукти категория 3 (отработени растителни и животински мазнини) с адрес: гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“ № 19, сграда № 4.

От показанията на св. д-р. Р. С. Г., които съдът напълно кредитира като последователни и логични, и от приложените приемно – предавателни протоколи, се установява, че дружеството е съхранявало отработени растителни мазнини (използвано готварско олио) в процесния склад, като използваното олио за готвене представлява „кухненски отпадък“, съгласно разпоредбата на т. 22 на Приложение I от Регламент (ЕС) № 142/ 2011 г, съгласно която норма „кухненски отпадъци“ са цялата отпадъчна храна, вкл. използвано олио за готвене от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни.

По смисъла на чл. 10, б. „п“ от Регламент (ЕО) № 1069/ 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/ 2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8, буква „е“ се категоризират като странични животински продукти – материал от категория 3.

Ето защо се налага обоснован извод, че по смисъла на Регламент (ЕО) № 1069/ 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент (ЕС) № 142/ 2011 г. попада и използваното олио за готвене се квалифицират като странични животински продукти, поради което и доколкото е установено, че в обекта дружеството е съхранявало растителна мазнина, която по смисъла на посочените разпоредби представлява продукт, получен от странични животински продукти, то процесния обект в гр. Варна е подлежал на регистрация в ОДБХ гр. Варна, на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

5

Обстоятелството, че обекта е регистриран по реда на Закона за управление на отпадъците не освобождава дружеството от задължението да регистрира обекта и по реда на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и също така да регистрира транспортното средство, с което транспортира странични животински продукти категория 3 (отработени растителни и животински мазнини), в случая моторно превозно средство с рег.

№ ЕВ 2736 ВА в съответната ОДБХ.

В случая със своето бездействие, дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с параграф 1, т. 90 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и съответно на разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 246, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

По отношение останалите възражения на въззивното дружество срещу законосъобразността на наказателното постановление, съдът ги счита за неоснователни, поради следните съображения:

Изключително подробно и детайлно са описани фактическите констатации на проверяващите инспектори от ОДБХ гр. Варна по време на проведената от тях проверка в сутрешните часове на 14.03.2023 г. в обекта, находящ се на ул.

„Уста Кольо Фичето“ № 19, сграда № 4, поради което и съдът не може да приеме, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Императивната разпоредба на чл. 472, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предоставя материална компетентност на Директора на ОДБХ гр. Варна да издава наказателни постановления за установени нарушения на закона, поради което и това конкретно наведено възражение се явява неоснователно.

Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b44693b-7ffc-42ba-a62f-0f157b287b50