Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3144 от 25.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1420/2026
Вид
Определение № 3144
Подписан
25.02.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3144 гр. Варна, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20263110101420 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В.С.П. АД срещу Е. П. К. обективно съединени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 274.66 лева/140.43 евро с ДДС – такси за управление и поддръжка на общи части за периода м.07-м.09.2025 г., дължими по Договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип В.С.П. от 31.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23.50 лева/12.02 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 14.07.2025 г. до 24.02.2026 г.

Следователно исковите претенции произтичат от сключен между страните договор за управление и поддръжка на общи части на жилищен комплекс. Съгласно задължителното тълкуване, възприето от СЕС с решението по дело C‑485/21, физическото лице, собственик на апартамент в сграда — етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, когато сключва договор с управител за цЕ.те на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че не използва апартамента за цЕ., които са свързани изключително с търговската или професионалната му дейност. В случая липсват данни да е налице посоченото изключение.

Поради изложеното местната подсъдност по делото следва да се опредЕ. съобразно правилото на чл. 113 ГПК, а именно: „исковете на и срещу потребитЕ. се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.“ За спазване на посочената специална местна подсъдност съдът следи служебно съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК.

От служебно извършената справка в Национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника е в гр. Добрич, т.е. местно компетентен да разгледа спорът е РС1 Добрич.

Поради така изложените съображения настоящото производство следва да бъде прекратено и делото – изпратено по подсъдност на местно компетентния съд, а именно РС- Добрич, на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл.

113 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕ.:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1420 по описа за 2026 година на Варненски районен съд, 18 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Добрич, на основание чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 113 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението до ищеца.

Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца чрез процесуалния му представител.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2