Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 25.09.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 375/2020
Вид
Решение № 206
Подписан
25.09.2020
Състав
Камелия Пламенова Колева, Мирослав Данаилов Досов, Надя Георгиева Пеловска-Дилкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 206

24.09.2020 г.

Град Враца

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Враца

I-ви въззивен граждански състав

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мирослав Д. Досов

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия П. Колева

Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Камелия П. Колева Въззивно гражданско дело № 20201400500375 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. М. от гр. ***, с ЕГН **********, чрез адв. С. Г., срещу решение № 90/12.02.2020 г. по гр. дело № 4850/2020 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.

225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за присъждане на обезщетение в размер на 1924,36 лева за това, че поради незаконното си уволнение е останал без работа за периода от 30.01.2020 г. до 15.04.2020 г.

Според жалбоподателя атакуваното решение в тази му част е неправилно.

Като довод за това посочва, че поради незаконното уволнение е останал без работа и до настоящия момент, поради което неправилно е присъдено обезщетение само до 29.01.2020 г. Счита за правилни изводите на съда относно незаконността на уволнението. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да му бъде присъдено обезщетение за оставяне без работа и за периода от 30.01.2020 г. до 15.04.2020 г. в размер на 1924,36 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска - 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждането и на направените пред двете съдебни 1 инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - Общинско предприятие „Социални дейности“ гр. Враца, редовно уведомено, не депозира писмен отговор по въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се явява, но се представлява от своя процесуален представител, който поддържа въззивната жалба с доводите, изложени в нея, и моли решение в обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск - уважен до пълния му размер.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представляват в откритото съдебно заседание по делото.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно съединени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което работникът или служителят е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл.

225, ал. 1 КТ.

В исковата молба въззивникът подържа, че е работил по трудово правоотношение при въззиваемата страна Общинско предприятие „Социални дейности“ при Община Враца на длъжност ***. Посочва се, че със заповед на директора на предприятието № 91/14.10.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.

2, предл. 2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 15.10.2019 г. Въззивникът счита, че извършеното с посочената заповед прекратяване на трудовото му правоотношение е незаконно, а самата заповед - незаконосъобразна, тъй като не е налице действително съкращение на заеманата от него длъжност ***. Като порок на уволнението сочи и липсата на извършен при спазване на условията на чл. 329 КТ подбор, тъй като останалите двама *** имат по-ниска квалификация. Счита, че спрямо него е налице закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ, тъй като е трудоустроен с 60% ТНР съгласно решение на ТЕЛК - Враца; страда от заболяване, което е определено в Наредба № 5/20.02.2019 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, а именно „захарен диабет“ и към момента на връчването на уволнителната заповед е бил в разрешен отпуск по болест. Позовавайки се на тази закрила, посочва, че не е взето предвид от въззиваемата страна мнението на ТЕЛК - Враца, както и че липсва 2 предварително разрешение на Д „ИТ“ Враца. Моли съда, след доказване на гореизложеното, да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № 91/14.10.2019 г. на директора на Общинско предприятие „Социални дейности“ при Община Враца, и го отмени, заедно с отмяната на самата заповед като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата от преди уволнението му длъжност *** и да осъди Общинско предприятие „Социални дейности“ при Община Враца да му заплати обезщетение в размер 4536,00 лева, за времето, през което е останал без работа, в резултат на незаконното му уволнение, а именно от 15.10.2019 г. до 15.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Ответникът - Общинско предприятие „Социални дейности“ при Община Враца, в писмения отговор по делото и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че са били налице предпоставките за съкращение на длъжността, заемана от ищеца, и процедурата по провеждане на подбор е спазена. При тези съображения счита, че доколкото уволнението не е незаконно, то не се следва възстановяването на ищеца на работа и заплащането на претендираното от него обезщетение. При условията на евентуалност, в случай на признаване на уволнението за незаконно, прави възражение за прихващане на дължимото обезщетение по чл. 225,, ал. 1 КТ с изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ.

С решението си първоинстанционният съд е признал за незаконно уволнението на въззивника, отменил е заповедта за уволнение, възстановил е въззивника на заеманата от него длъжност от преди уволнението и на основание чл. 344, ал. 1 във връзка чл. 225, ал. 1 КТ е присъдил обезщетение за времето, през което е останал без работа, в размер на 1165,37 лева за периода 15.10.2019 г. - 29.01.2020 г. - датата на приключване на устните състезания, като е отхвърлил иска до размера от 2611,64 лева като погасен чрез прихващане, а за над тази сума до пълния предявен размер от 4536,00 лева и за периода 30.01.2020 г. - 15.04.2020 г. е отхвърлил иска за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ като неоснователен.

За да постанови този резултат решаващият състав, след анализ на събраните по делото доказателства, е заключил, че уволнението е незаконно по причина, че не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т.

3

2, 3 и 4 КТ. Уважавайки главния иск, съдът е стигнал до извода, че следва да бъдат уважени и предявените обусловени от него обективно съединени искове. По-конкретно за иска за заплащане на обезщетение за времето на принудителна безработица, следствие на незаконното уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ първоинстанционният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение въззивникът не е работил по друго такова от 15.10.2019 г. до датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция, поради което искът се явява основателен за този период. За да отхвърли искът за обезщетение за времето на принудителна безработица за сумата над 1165,37 лева до размера от 2611,64 лева като погасен чрез прихващане, решаващият състав е установил наличието на предпоставките за това с вземанията на въззиваемата страна по чл. 220 и чл. 222 КТ. Относно заплащането на обезщетението за периода 30.01.2020 г. до 15.04.2020 г. в размер на 1924,36 лева /или за разликата над 2611,64 лева до пълния предявен размер от 4536,00 лева/, съдът е приел, че искът е преждевременно предявен.

Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция се приеха, като отговарящи на изискванията на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, заверени фотокопия на съобщение до жалбоподателя Д. М. за възстановяването му на работа от РС - Враца, уведомление от жалбоподателя до ответника по въззивната жалба и работодател на същия, заповед на директора на Общинско предприятие „Социални дейности“ при Община Враца за възстановяване на работа на Д.

М. и разпореждане на НОИ ТП-Враца за прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица.

От посочените доказателства се установява, че въззивникът се е явил на работа в Общинско предприятие „Социални дейности“ при Община Враца на 26.05.2020 г., а работодателят му е издал заповед № 148/26.05.2020 г. за възстановяването му на работа. Поради възстановяването на въззивника на работа, НОИ ТД-Враца с разпореждане е прекратил изплащането на отпуснатото му обезщетение за безработица.

Като доказателство пред въззивния съд се прие и заверено фотокопие от 4 стр. 18 на трудовата книжка на жалбоподателя, след извършена от съда служебна констатация с представената в оригинал трудова книжка на жалбоподателя. При тази констатация се установи както идентичност на записванията в трудовата книжка и в представеното фотокопие, така и обстоятелството, че липсва вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на въззивника след периода на приключване на устните състезания пред първата инстанция, респ. установява се, че въззивникът не е работил по друго трудово правоотношение от 15.10.2019 г. до исковия период /15.04.2020 г./.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предмет на проверка пред въззивния съд е решение № 90/12.02.2020 г. по гр. дело № 4850/2020 г. по описа на Районен съд - Враца, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 1924,36 лева за това, че поради незаконното си уволнение е останал без работа за периода от 30.01.2020 г. до 15.04.2020 г.

В останалата част, а именно по отношение на първите два обективно съединени искове – за отмяна заповедта за уволнение и възстановяване въззивника на заеманата от него длъжност от преди уволнението, както и за присъденото обезщетение за времето през което е останал без работа на основание чл. 225, ал. 1 ГПК в размер на 1165,37 лева за периода 15.10.2019 г.

- 29.01.2020 г. - датата на приключване на устните състезания и отхвърляне на иска до размера от 2611,64 лева като погасен по направено възражение за прихващане, решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Жалбата, както се изтъкна по-горе, касае решението на първоинстанционния съд по третия иск в отхвърлената му част – за разликата от 2611,64 лева до пълния предявен размер на иска от 4536,00 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.

236 ГПК и е действително. Произнасянето на съда съответства на 5 предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са допуситими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решение в обжалваната част е неправилно, а въззивната жалба - основателна, по следните съображения:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен на първо място от незаконността на уволнението, а при доказана незаконност – от установените вреди в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа. С оглед изложеното по-горе, че уволнението на въззивника, извършено с оспорваната заповед, е незаконно, като решението в тази му част е влязло в законна сила, е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

По отношение на размера на обезщетението, настоящият съдебен състав съобрази, че първоинстанционното решение към датата на постановяването му е правилно, но въззивната инстанция, предвид събраните в хода на настоящото производство доказателства, имащи характер на такива по чл.