Решение № 3476 от 29.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3476 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100112485 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „Ю. Б.“ АД, с която са предявени срещу Л. Л. Б. и К. А. Б., при условията на пасивна солидарна отговорност, искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за сумата от 273644,84 лв., представляваща вземане за заета сума (главница) по допълнително споразумение към договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г.;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 28920,83 лв., представляваща вземане за възнаградителна лихва за ползвания кредит (лихва за редовен дълг) за периода 30.10.2018 г. – 15.10.2021 г. по допълнително споразумение към договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г.;

- иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 8365,16 лв., представляваща вземане за обезщетение за забава (неустойка) за периода 30.10.2018 г. – 15.10.2021 г. по допълнително споразумение към договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г.;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 126 лв., представляваща вземане за такси за управление на кредита за периода 14.10.2018 г. – 15.10.2021 г. по допълнително споразумение към договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г.;

1

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 878,15 лв., представляваща вземане за застраховки по допълнително споразумение към договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г.

Ищецът претендира още законна лихва от 15.10.2021 г. (датата на исковата молба) върху главницата и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот HL29992/20.12.2007 г. е представил на кредитополучателя банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 132500 EUR за покупка на недвижим имот със срок на погасяване 408 месеца (чл. 5 от договора). Договорено е кредитът да се усвои по сметка на кредитополучателя Л. Л. Б. в банката. Твърди, че с допълнително споразумение от 14.12.2017 г. е договорено превалутиране на задълженията по договора за кредит като банката е следвало да отпусне сума, равна на равностойността в лева на общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове за погасяване на задълженията по договора за кредит; банката е предоставила сумата съгласно споразумението като на 31.01.2008 г. сумата е усвоена от кредитополучателя Л. Б. и е погасено задължението във франкове по договора за кредит. С приложение към допълнителното споразумение страните са договoрили размерът на предоставения кредит в лева. Твърди, че със споразумението е договорено, че за предоставения кредит кредитополучателят ще дължи на банката следната лихва: за първите двадесет и четири месеца – фиксирана годишна лихва в размер на 4,9 %, от двадесет и петия месец до изтичане на крайния срок на издължаване на кредита – лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,237 % процентни пункта. За референтен лихвен процент се ползва лихвеният индекс 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период за начисляване на лихвата по методика, определена съгласно чл. 3, ал. 2 от споразумението (чл. 3, ал. 1 от споразумението); годишният процент на разходите е 3,85%. (чл. 5 от споразумението). Твърди също, че е договорено кредитополучателите да заплащат на банката такси, комисионни и разноски, свързани с кредита, както следва: месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3,5 лв. (чл. 6, ал. 1 от споразумението). Договорено е да се дължат месечни вноски, както следва: от първата до двадесет и четвъртата вноска – в размер 2 на 1608,26 лв.; от двадесет и петата вноска – в размер на 1409,94 лв. плюс една последна изравнителна вноска (чл. 9 от споразумението). При непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем (чл. 18 от споразумението). Твърди, че кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си по договора за погасяване на месечните вноски в срок.

Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.01.2018 г. твърди да е обявил цялото задължение на кредитополучателите за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора.

Ответниците оспорват искат. Твърдят неравноправност и поради това – нищожност на клаузата на чл. 23, ал. 1 на договора за кредит и, че, поради приложението на тази клауза, правата им са били увредени. Претендират сторените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 273644,84 лв., представляваща вземане за заета сума (главница) по допълнително споразумение към договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г.:

Прието е за безспорно между страните, че на 20.12.2007 г. са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29992 от 20.12.2007 г., на основание на който, банката се е задължила да предостави на ответниците заемна сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 132500 EUR за покупка на недвижим имот, описан в исковата молба (чл. 1, ал. 1 от договора за кредит). От чл. 1, ал. 1 от договора за кредит се установява, че конкретният размер на заетата сума в швейцарски франкове се определя от курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за кредит в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Прието е за безспорно между страните, че договорената заемна сума е предоставена на кредитополучателите, които са я усвоили.

Следователно, банката е изпълнила задължението си за предоставяне на 3 договорената заемна сума, постигнато с договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г. и за кредитополучателите е възникнало задължението да я върнат, съгласно уговореното в договора, с изключение на уговореното съгласно клаузи, които са нищожни.

Прието е за безспорно между страните, че на 14.12.2017 г. са сключили допълнително споразумение към договора за кредит, с което са се договорили банката да предостави сума, равна на равностойността в лева на общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове, определена съгласно споразумението, за погасяване на задълженията на ответниците в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 5 от допълнителното споразумение страните изрично са уговорили, че договорената с допълнителното споразумение сума в лева се предоставя за пълно предсрочно погасяване на задълженията в швейцарски франкове по договора за кредит.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за кредит разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Л. Л. Б. с конкретно посочен IBAN, при условията на ал. 3 и ал. 4. В чл. 2, ал.

2 от договора е предвидено разрешеният кредит да се усвоява по сметката по ал. 1 след представяне в банката на определени документи, между които е писмено искане от клиента за усвояване на суми по кредит и молба за превалутиране. Съгласно чл. 2, ал. 3 на договора за кредит усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката е евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро с конкретно посочен в договора IBAN. С подписване на настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно чл. 2, ал. 4 на договора за превалутирането по ал. 3 кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си (Тарифата), такси и комисионни.

Ответниците са физически лица, на които по силата на сключения с банката договор за кредит е предоставен банков кредит за покупка на дворно място и жилищна сграда. Не се твърди, а и от събраните по делото 4 доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ответниците, поради което, същите имат качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответниците са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от договора за кредит курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.

От клаузите на договора за кредит следва, че ответниците са поели общо задължение за връщане на заемна сума. Тъй като договорът за кредит е търговска сделка, се прилага правилото на чл. 304 ТЗ, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Освен това, изрично в договора за кредит е уговорена солидарна отговорност на ответниците за връщането на кредита и задълженията по договора за кредит.

Настоящият състав споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019г. по т. дело № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която, е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За формиране на този извод съдебният състав се е позовал на задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от

22.02.2018 г. по дело

С119/17, EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, 5

EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU:C:2015:262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о./.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката. С чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора (в договора за кредит е посочена клаузата на чл. 20, но предвид съдържанието й, съдът счита, че е допусната техническа грешка и клаузата следва да се чете като чл.

21), може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл.