Решение № 131 от 29.06.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Тутракан, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20203430100290 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулатИ.но обектИ.но съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 и 92 от ЗЗД от „А.

К. П. З.” ООД, представлявано от юрисконсулт И.. К. Т., за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 97/02.07.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 218/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. чл.

240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за кредит "Бяла карта" № 538562/23.03.2018 г., сключен между "А.Ф.с" ООД и ответника, в размер на 580,00 лв.;

2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 30.03.2018 г. – 06.10.2018 г., в размер на 133,46 лв.;

3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. чл. 20 от договора (за непредставяне на обезпечение), в размер на 193 лв.;

4. неустойки по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. чл. 21, ал. 4 и 5 от договора (разходи за събиране на вземането), възлизащи общо на 171,98 лв.;

5. мораторна лихва върху главницата за периода: 07.10.2018 г. – 16.06.2020 г., в размер на 67,75 лв.;

6. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.07.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението;

7. Твърди се, че на 23.03.2018 г., сключен между "А.Ф.с" ООД била сключила с Л.

1

С. М. Договор за кредит "Бяла карта" № 53856/23.03.2018 г., с който договор дружеството е предоставило стоков кредит в размер на 600,00 лв. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индИ.идуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индИ.идуалните условия по кредита.

8. Ответникът е усвоил сума в общ размер на 600 лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница била в размер на 580 лева.

9. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 21, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 30 март 2018 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 06 октомври 2018 г. датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 21, ал. 1 от Договора.

В настоящия случай дължимата договорна лихва била в размер на 133,46 лева.

10. В чл. 15 от Договора страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал.

3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 20 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 15 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора.

Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 193.00 лева.

11. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез 2 поръчителство (чл. 15), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му.

Съгласно чл. 21, ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 15, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 20 от Договора. Страните са се споразумели (чл. 21, ал. 5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора са начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за същите към настоящия момент Л. С. М. дължи сума в общ размер на 171.98 лева.

12. На 11.11.2016 г. „А.Ф.” ООД е подписал с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) в полза на „А. К. П. З." ЕООД и Приложение № 1 към него от 25.07.2019 г.

13. Ответникът Л. С. М., не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Съгласно Разписката към Съобщение от 23.09.2020 г., исковата молба е получена лично на 28.09.2020 г., което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

2. Н а 23.03.2018 г. е подписан Договор за кредит "Бяла карта" № 53856/23.03.2018 г., сключен между "А.Ф.с" ООД и ответника (л. 7). Съгл. чл. 2 кредитът се усвоява посредством международна кредитна карта.

3. Н а 11.11.2016 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения между „А.Ф.с” ООД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер (л. 19). Видно от Приложение № 1/25.07.2019 г. от договора (л. 124 - поз.

№ 386) процесното вземане е прехвърлено с договора на цесионера. Цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията (л. 24).

4. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза , която е установила размера на вземанията (л. 53).

От правна страна

3

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

1. По допустимостта

5. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

2. Основни положения

6. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „А.Ф.” ООД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. По делото не се спори факта, че кредитодателят е предоставил сумата по кредита. В тази връзка съдът приема, че е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

7. Относно извършената цесия

1. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди завеждането на делото.

2. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

3. На цесионерът (ищец по делото) е предоставено правото да уведоми длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). Поради тази причина следва да се приеме, че с връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства ответникът е могъл да се запознае с упълномощителната клауза в договора за цесия и изявлението на цедента за прехвърляне на вземането.

4. В този смисъл съдът счита, че с получаването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, от който момент същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

8. В резултат на сключените договори за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесният договор са преминали върху ищеца. Длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което същата има действие спрямо него на основание чл.

4

99, ал. 4 от ЗЗД.

3. Недействителност на неустойката по чл. 20 от договора 9. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

14. позоваващото лице да има качеството на потребител;

15. клаузата да не е уговорена индИ.идуално;

16. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

17. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

10. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

5. Ответникът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т.

1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

6. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

11. Клаузата да не е уговорена индИ.идуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индИ.идуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).