Решение № 1489 от 18.11.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………….2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 28.10.2021 г., в състав:

Председател: Красимир

Кипров

Членове: Мария Даскалова

Марияна Бахчеван при секретаря Галина

Владимирова с участието на прокурора Силвиян И. като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 2122 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение № 260753/10.08.2021 г., постановено по НАХД № 729/2020 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление /НП/ № 03-010909/06.03.2019 година. С изложени в жалбата доводи за допуснато от ВРС нарушение на материалния закон се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на издаденото НП. Жалбата се поддържа с депозирана от юрисконсулт О.писмена молба с.д. 15793/27.10.2021 година.

Ответникът – „К.Е. “ ЕООД, в съдебно заседание и в депозиран чрез процесуален представител отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП, на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, на „К.Е. “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1900 лева за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ, а именно: за това, че в качеството си на посредник съгласно Удостоверение № 2110/16.09.2016 г. е извършило посредническа дейност по наемане на работа, свързана с насочване и подпомагане за започване на работа в хотел Auffacherhof, гр.

Вилдшонау, Австрия, без да е сключен посреднически договор с търсещото работа лице Н. Г. Ф. . Посочено е, че нарушението е извършено на 26.12.2018 г. в гр. ** – офис, в който ден на лицето е представен индивидуален трудов договор.

За да отмени оспореното пред него НП, районният съд е приел наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в посочване на дата на извършване на нарушението, която не е относима към конкретния случай, довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Посочено е, че посредническа дейност е извършена в периода до сключване на трудовия договор между работодателя и работника на 21.12.2018 г., поради което е обективно невъзможно нарушението да е извършено на посочената в НП дата 26.12.2018 година.

Релевираните с касационната жалба възражения обективират касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на материалния закон, по отношение на което касационната инстанция намира, че такова не е допуснато от страна на въззивния съд. В съответствие със събраните по делото доказателства и приложимите материално-правни норми решаващият състав на ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на датата на извършване на административното нарушение, представляваща съществен реквизит на НП съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН.

В разглеждания казус административно-наказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана за извършено нарушение на чл.

28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ, според която правна норма лицата извършващи посредническа дейност по наемане на работа в България или в други държави, следва да сключат посреднически договор с лицата търсещи работа. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, посредническата дейност включва предоставяне в съвкупност или поотделно на следните услуги: информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите, психологическо подпомагане на търсещите работа лица, насочване към обучение на възрастни, насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или друга държава. Посредническата дейност се изразява в оказване на съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа /чл.

2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа/.

От анализа на цитираната правна регламентация се налага извод, че посредническата дейност предхожда сключването на договора за наемане на работа, поради което и задължението за сключване на посреднически договор с търсещото работа лице следва да е изпълнено преди този момент. Видно от приложения по делото трудов договор между Б.Щ. , Хотел Ауффахерхоф – работодател и Н. Г. Ф. – служител, същият е сключен на 21.12.2018 година. Тоест, на тази дата е изпълнена визираната в чл. 2, ал 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа цел – сключване на договор за наемане на работа. Оттук следва, че посредническата дейност от страна на „К.Е. “ ЕООД е извършена преди тази дата. При тези фактически установявания правилна се явява констатацията на районния съд за липса на осъществен състав на административното нарушение по чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ на посочената в НП дата 26.12.2018 година.

Не се подкрепя от събраните по делото доказателства посоченото в НП, че на 26.12.2018 г. в офиса на санкционираното дружество в гр.

Варна, на Н.Ф. е предоставен индивидуален трудов договор. Липсват информационни източници за установяването на този правнорелевантен факт. Напротив, от събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства /показанията на свид. С./, се установява, че Фотев изобщо не е посещавал офиса на „К.Е. “ ЕООД, поради което повдигнатото на касационния ответник обвинение не е недоказано от страна на административно-наказващия орган, на когото принадлежи доказателствената тежест в процеса.

Съобразно тези обстоятелства, правилни са правните изводи на ВРС за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, поради неотносимост към деянието на посочената в НП дата 26.12.2018 г. При нарушения от такъв вид, правилното приложение на материалния закон винаги налага отмяна на незаконосъобразното НП.

Съответно, достигайки до идентични правни изводи ВРС е постановил решенето си при правилно приложение на материалния закон.

Освен констатираната материална законосъобразност, при извършената от касационния съд служебна проверка не се установиха пороци относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Съобразно този изход на правния спор, основателна е заявената с писмения отговор на касационната жалба претенция на ответника по касация за присъждане на разноски. В хода на касационното съдебно производство „К.Е. “ ЕООД е процесуално представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност , съдът намира, че в полза на касационния ответник следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 80 лева.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 260753/10.08.2021 г., постановено по НАХД № 729/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати в полза на „К.Е. “ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.