Решение № 764 от 13.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Благоевград, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас И.ов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20231210101266 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835 против И. А. Ч., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че 14.02.2023 г. ищеца е депозирал пред P C - гр.

БЛАГОЕВГРАД заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. А. Ч., ЕГН ********** и Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД с ЕИК:

204569830 с Адрес (седалище/адрес управление): гр. София, ул. „Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, район Лозенец, п.к. 1407, с искане същите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС’ КОРП” ЕАД, с ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, вх.А, ет.6, представлявано от изпълнителните директори Ил. Л. П. и Б. Як. Як., сумата от 97,50 лв. – главница.

Твърди се, че на основание подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 20231210100283 по описа на P C - гр. БЛАГОЕВГРАД, като в законоустановения едномесечен срок само длъжникът И. А. Ч. е депозирал възражение на основание чл. 414 от ГПК. По отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да е влязла в законна сила, предвид че не е депозирал възражение по чл. 410 ал. 2 от ГПК.

Поддържа се, че в депозираното Заявление е допусната техническа грешка в изписване на датата, на която заявителят е платил дълга на длъжника на ”А1 България” ЕАД, като моли „ 01.11.2021 г. да се чете 03.11.2021г.“.

Поддържа се, че е са налице договорни отношения между страните, като на 1

01.08.2020 г. между „Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ ЕИК 131468980 (Продавач) и И. А. Ч. е сключен Договор за продажба на изплащане № 502060214, като на основание т.

1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът -И. А. Ч.е закупил и е станал собственик на Handset Huawei Y6p Bla+PB TTEC със сериен номер: **********. Навежда се, че съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на “Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Твърди се, че поради неплащане в срок, договора между „А1 България“ ЕАД и ответника И. А. Ч. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане №502060214.

Твърди се, че непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 97,50 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.

Твърди се, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК 203037835, е сключен Договор за поръчителство, като на основание т. 3 от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане.

Твърди се, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД заплатил на „А1 България“ ЕАД на 03.11.2021 г. сумата от 97.50 лева, представляваща дължимата сума от И. А. Ч.. с ЕГН:********** по Договора за продажба на изплащане от 01.08.2020 г.

Твърди се, че плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т. 2.2.3 от Договора за поръчителство, като съгласно Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка, а именно Приемо - предавателен протокол № 362/ 13.12.2021 г., представляващ справка по т. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Навежда се, че протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца, като ответникът присъствал на стр. 3 от горепосочения Протокол № 362.

Поддържа се, че съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/ който съдържа списък с абонатите, за които на 03.11.2021 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България” ЕАД произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство.

Твърди се, че в случая е състававен Приемо-предавателен протокол № 370/16.11.2021 г., като ответникът присъства на стр. 2 от горепосочения Протокол № 370.

Твърди се, че до И. А. Ч. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от 2

ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано от 03.11.2021 г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор за продажба на изплащане № 502060214 са прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД.

Навежда се, че на 28.07.2022 г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК 203037835 и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК 203037835 приело поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД с ЕИК 203037835.

Твърди се, че поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК 203037835, включително и на длъжника И. А. Ч. под № 797 в Приложение № 1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.

Твърди се, че към настоящия момент поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника И. А. Ч., поради което Заявленението за издаване на заповед за изпълнение е с искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума.

Предвид, че само И. А. Ч. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, то съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да е влязла в законна сила спрямо “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“.

В този смисъл се прави довод, че „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към И. А. Ч., ЕГН ********** в размер на 97,50 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №502060214.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането, както следва: - 97.50 лв., представляваща непогасена главница по Договор за продажба на изплащане №502060214 от 01.08.2020г„ която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК - 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че се оспорва твърдението в исковата молба, че ищеца е заплатил дълга на ответника към „А1 България“ ЕАД на 03.11.2021 г. Сочи се, че други 3 доказателства, освен посочения Приемо-предавателен протокол, удостоверяващи направеното плащане ищеца не представя. Освен това ищеца не е изпълнил задължението си по т.2.2.4 от Договора за поръчителство, а именно - писмено да уведоми абоната, че в качеството на поръчител ще изпълни вместо него задължението към Мобилтел. Навежда се, че ако се твърди, че е платил задължението на ответника на 03.11.2021 г., то е следвало ищеца преди тази дата да го е уведомил, че ще плати вместо него задължението му.

Поддържа се, че ако условно се приеме, че ищеца е платил задължение на ответника, то това той е направил преди да е получил от Мобилтел покана за плащане (в случая поканата за плащане, обективирана в Приемо-предавателен протокол № 362/13.12.2021 г.). По този начин дружеството е нарушил условието в т. 2.2.5 от Договора за поръчителство, изр. последно, че няма право да плаща да извършва плащане на задължения, за които е поръчител, ако не е получил покана за плащане от Мобилтел.

Поддържа се, че текстът на т. 2.2.6 от Договора за поръчителство не съдържа задължение за изпращане на уведомление, а задължение за Мобилтел след поискване от „СБС“ да му предостави заверено копие от съответните документи, които доказват вземането. Прави се довод, че „уведомлението“ не носи изходящ номер, съответно не е известно кога е изготвено, нито от кого е подписано (липсва автор на положения параф), както и липсват данни също и за това, че уведомлението е получено от ответника. Твърди се от ответника, че такова уведомление не е получавал. Ищецът не сочи доказателства в обратна насока, напр. че е изпратил уведомлението с препоръчано писмо с обратна разписка.

Прави се довод, че съгласно т.2.2.2 от представения към исковата молба Договор за поръчителство Мобилтел ще положи необходимите усилия да уведоми съответните абонати за настъпването на предсрочната изискуемост, като при всички случаи уведомлението ще се счита за направено, ако е надлежно изпратено на посочения от абоната адрес. Навежда се, че с анекс от 08.10.2015 г. това изречение от разпоредбата се заличава и се заменя със следния текст: с този договор Мобилтел упълномощава „СБС“ да изпраща от името на Мобилтел писмени уведомления на абонатите, с които ги информира относно разваляне на сключените с тях договори за продажба на изплащане и настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията им по тези договори, както и да ги покани да платят дължимите суми на Мобилтел. Съгласно изменението на договора с посочения анекс „СБС“ се задължава да изпраща уведомленията по одобрен от страните образец чрез препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин, който удостоверява, че съответното уведомление е надлежно изпратено/получено на посочения от абоната адрес. Навежда се, че приложеното към исковата молба Уведомление не отговаря на изискванията на договора за поръчителство, съответно с него не се изпълняват задълженията на „СБС“ (ищеца), защото не съдържа уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, поради това не може да се приеме, че е уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението му към Мобилтел, съответно не е поканен да плати задължението си.

Поддържа се, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ЗЗД, за да може да отговаря към поръчителя (ищеца), то е следвало той (поръчителя) да е уведомил ответника за направеното от него плащане към неговия кредитор. С представеното с исковата молба Уведомление такова 4 уведомяване не е направено, същото съдържа информация, че считано от 03.11.2021 г. задълженията му към „А1 България“ ЕАД са прехвърлени на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД. Липсва информация, че последното дружество е заплатило задължението на ответника. Освен това, за направеното плащане би следвало да бъде уведомен от изпълнилия поръчител, а не от кредитора му „А1 България“ ЕАД.

Навежда се, че съгласно Договора за продажба на изплащане № 502060214 от 01.08.2020 г. следвало ответника да заплати за Апарат Handset Huawei Y6p Bla+PB TTEC първоначална вноска в размер на 6,50 лв. и остатъка от цената да плати на 23 месечни вноски, всяка от които с различен размер. Поддържа се от ответника, че действително не е изпълнил договора изцяло, тъй като имал период от време, в който не можел да се справя с плащането на дължимите месечни плащания. Когато разполагал с пари, в началото на 2022 г., отишъл в офис на „А1 България“ и поискал да заплати всички задължения, включително и тези за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Служителят в офиса направил справка и се твърди, че ответника заплатил сума в размер на около 400 лв, която покривала всички негови задължения към „А1 България“, включително и задължението му (остатъка) по договора за продажба на изплащане. Тъй като считал, че случаят е приключен, не е съхранил платежния документ, поради което не може да го представя. Плащането направил, тъй като не бил уведомен по предвидения ред нито, че задължението му е станало предсрочно изискуемо, нито че ищеца е станал поръчител за това негово вземане, още повече че е го е погасил вместо него с плащане. Прави се довод, че е налице хипотезата на закона, при която длъжникът сам е изпълнил задължението, преди да е уведомен от поръчителя за направеното от него изпълнение, поради това, в хипотезата на чл. 143, ал.2 от ЗЗД не отговаря към ищеца, т.е. ищеца няма към ответника вземане в качеството му на поръчител в размер на 97,50 лв, ако условно се приеме, че същият е заплатил негово задължение към „А1 България“ ЕАД, тъй като сам е платил на „А1 България“ ЕАД задълженията по Договор за продажба на изплащане № 502060214 от 01.08.2020 г. в размер на 97,50 лв..