Присъда № 61 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД1068/26.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.

Обвинението е против К. В. А., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик за това, че :

1.на 07.12.2025г. в гр.Пазарджик е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол Р. К. Я. от същия град, принуждавайки я към това със сила- бутане на пода и дърпане и събличане на дрехите й, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини- появата на свидетелите Р. и Я.

Д., които се отзовали на виковете за помощ на пострадалата- престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и

2. на 07.12.2025г. в гр.Пазарджик е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол Е. Ц. А. от същия град, принуждавайки я към това със сила- бутане на пода, ритане, извиване на ръцете и дърпане и събличане на дрехите й и заплашване, обективирано с думите: „Сега ще умреш…“, като на пострадалата е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник в резултат на счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини- появата на свидетеля С.Б., който се отзовал на виковете за помощ на пострадалатапрестъпление по чл.152 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2, вр. чл.18 ал.1 от НК.

Като частен обвинител по делото бе конституирана всяка от пострадалите.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 НПК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик, който пледира за налагане на предвиденото по вид наказание за всяко от престъпленията, отмерено при превес на отегчаващи обстоятелства и с редукцията по ал.1 на чл. 58а от НК, определяне на общо най-тежко по смисъла на чл. 23, ал.1 от НК и постановяване на ефективното му изтърпяване.

Всеки от частните обвинители иска подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията и получи наказание.

Защитникът на подсъдимия пледира при постановяване на осъдителната присъда да се наложи наказание за всяко престъпление лишаване от свобода, определено в съответната хипотеза на чл. 55 от НК, след което се определи общо по чл. 23, ал.1 от НК.

Подсъдимият не отрича вината си и депозира обяснения, с които признава фактите по ОА и изразява съгласие да не се събират доказателства, а се ползват тези от ДСП. Иска „по-леко наказание“.

Районният съд, след като се запозна с материалите по делото, прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, при условията на чл. 301 от НПК, ръководейки се от закона, по вътрешно 1 убеждение, установи:

69- годишната св.Р. Я. живеела заедно с болната си дъщеря- А. Я. в къща с двор в гр.Пазарджик. На 07.12.2025г. , след обяд, била в дома си, когато там проникнал подсъдимият. При появата на непознатия за нея мъж пострадалата скочила от леглото и го приканила веднага да напусне жилището й.

Подсъдимият не само отказал, но заявил намеренията си да осъществи сексуален контакт с нея. След категоричния отказ на пострадалата да удовлетвори желанието му, А. се насочил към нея и я бутнал силно с ръце, при което св.Я. паднала на земята. Той се надвесил над нея и издърпал панталона, с който тя била облечена и долното й бельо. Свалил и своя панталон и долно бельо, демонстрирайки така намерението си да се съвкупи с пострадалата, която се съпротивлявала, нанасяйки му удари с ръце. Я. опитала да натисне паник-бутона,монтиран на стената в стаята, но не успяла.

Междувременно болната й дъщеря чула виковете на майка си и излязла на улицата, за да търси помощ. Там минавали свидетелите Р. Д. и Я. Д., които веднага се отзовали, влезли в двора на къщата и видели през прозореца на една от стаите пострадалата да лежи на пода в стаята, а подсъдимият – надвесен над нея със свален панталон и бельо. Свидетелите Д., които познавали подсъдимия, се развикали, предупреждавайки го, че ако не остави жената, ще счупят стъклото на прозореца. Подсъдимият А. чул, облякъл се и избягал.

Я. се обадила по телефона на племенника си- св.М. К., на когото разказала за случилото се. Той веднага пристигнал в дома на леля си и подал сигнал на ЕЕН тел.112.

Половин час по-късно същия ден, подс.А. минал покрай дома на другата пострадалата- 70-годишната св.Е. А., която живеела сама в жилището си, също в гр.Пазарджик. Тя била седнала на стол на терасата .Видяла подсъдимия, когото познавала, тъй като той бил син на нейна племенница. Той й поискал пари, но тя отказала, след което заявил намеренията си да осъществи сексуален контакт с нея. След категоричния отказ на пострадалата да удовлетвори желанието му, подсъдимият я хванал за яката на жилетката и я бутнал на земята, като при падането тя получила закрито счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница. Казал й „Сега ще умреш“ и започнал да й нанася ритници, като ударите попадали в различни части на тялото й. Извил двете й ръце зад гърба и започнал да дърпа панталона и бельото й, които успял да отстрани. След като свалил и своя панталон, подсъдимият демонстрирал ясно намерението си да осъществи полов контакт с пострадалата, изваждайки еректиралия си половия си член.Пострадалата продължила да се съпротивлява, удряйки с ръце тялото му и викайки за помощ. Виковете й били чути от нейния съсед св.С.Б., който влязъл в жилището на св.А.. Виждайки го, подсъдимият веднага станал от пода, облякъл се, а свидетелят го издърпал навън за ръката.

2

Малко след това А. се обадила по телефона на своя познат св.М. Ф. и му разказала какво се е случило, а той веднага пристигнал в дома й и подал сигнал на ЕЕНСП 112. След това откарал

А., която изпитвала силна болка в областта на ръката, до МБАЛ „Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик, където тя била прегледана и установено: счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница, закрито и оток в дясната гривнена става, причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, съставляващо средна по смисъла на чл.129 от НК телесна повреда. Останалите,констатирани при прегледа на пострадалата травматични увреждания, й причинили болка и страдание.

При тези факти по делото , възприети и в обвинителния документ, подсъдимият е предаден на съд за два опита за съвкупление – с всяка от пострадалите, по отношение на които употребил сила с цел преодоляване на несъгласието и съпротивлението им и постигане на намерението си за съвкупление , като само по отношение на А. принудата в тази й форма е довела до причиняване на средна телесна повреда, а е била е осъществена другата й форма – заплашване.

Всички релевантни по делото факти, признати и от подсъдимия по реда на чл. 371,т.2 от НПК, не са спорни. Направените самопризнания, както се констатира и за обосноваване определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, се подкрепят от събраните по ДСП доказателства.

Основно доказателствено средство в сформираната доказателствена съвкупност са показанията на пострадалите, които са достатъчно детайлни и ясни, въпреки ограничените им от установения социален и интелектуален статус възможности. Показанията на всяка от тях са достатъчно съдържателни, последователни и илюстративни, визират в достатъчна степен насилствените действията на подсъдимия спрямо всяка от тях. Съответни са на и подкрепени от показанията на свидетелите, притекли на помощ на всяка от тях – Д. и Б., както и тези, на които споделили за случилото се непосредствено след него - М. Ф. и М. К., подали сигналите до ЕЕНСП 112 (л.125и сл., вкл. протоколите за оглед на ВД).

Експертно изследвана и оценена е причинената от подсъдимия на пострадалата А. телесна повреда , съставляваща средна по смисъла на чл.129 от НК телесна повреда, доколкото е установено счупване на долния край на лъчевата кост на дясна предмишница, закрито и оток в дясната гривнена става, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, съставляващо. Останалите,констатирани при прегледа на пострадалата травматични увреждания, й причинили болка и страдание, които като резултат се поглъщат“ от по-тежкото увреждане. Съгласно установеното от ППВС 3/ 79г. - т. 18: Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно …. лице различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат без да е налице идеална съвкупност, тъй като обектът на 3 посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.

При тези взаимносвързани, непротиворечиви, доказателствени източници установени са всички елементи от състава на инкриминираните деяния.

Установен е начина на извършването им – и в двата случая, по отношение на всяка от пострадалите, на инкриминираните дати и места, подсъдимият е направил опит да се съвкупи с тях, за което е употребил сила, а спрямо А. - и заплашване , като всяко деяние е останало недовършено по независещи от волята на дееца. Всяка от пострадалите е била повалена на земята от подсъдимия, явно демонстрирал намерението си за съвкупление с отстраняване на техните и своите дрехи и бельо от долната част от тялото, като намерението му за съвкупление е останало неосъществено поради притеклите се на помощ свидетели Д. и Б.. Употребената от подсъдимия сила, насочена към сломяване на съпротивата на пострадалата А. е в пряка причинно-следствена връзка с причиняване на средната й телесна повреда, който механизъм, както и степента и вида на увреждането са експертно преценени (л.105,113)

Установените фактически действия на подсъдимия изпълват обективните и субективни елементи от състава на приписаните му престъпления.

По отношение на пострадалата Р. Я. е извършено престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място подсъдимият е направил опит да се съвкупи с това лице, чиято съпротива сломил с физическа сила.

Насилствените действия спрямо противопоставилата се на акта пострадала са се изразили в силно бутане, от което паднала на пода, където били дърпани и събличани дрехите й.

Следващите действия на подсъдимия в изпълнение на намерението му за съвкупление са били осуетени от причини извън неговата воля - появата на свидетелите Р. и Я. Д., отзовали се на виковете за помощ на пострадалата.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл като форма на вината. Искал е съвкупление с пострадалата и е съзнавал е, че тя не е съгласна да участва в тези действия и пряко е целял чрез упражненото насилие да въздейства върху физиката й така, че да сломи съпротивата и нежеланието й за съвкупление. Предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последиците, нереализирани по независещи от него причини.

По отношение на пострадалата А. е извършено престъпление по чл.152 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и място подсъдимият е направил опит да се съвкупи с това лице, с каквато цел е предприел действия за сломяване на съпротивата на несъгласната с акта пострадала чрез използване на физическа сила и заплашване. Насилствените действия са се изразили в бутане, в резултат на което пострадалата паднала на пода, в резултат на което получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница, 4 причинило й средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния горен крайник; на пода била и ритана, извивани ръцете й, дърпани и събличани - дрехите й. Заплашването било обективирано с думите: „сега ще умреш...“ Деянието и в този случай останало недовършено по независещи от подсъдимия причини- появата на св. С.Б., също отзовал се на виковете за помощ.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл като форма на вината, предвиждани и целени обществено-опасни последици, предотвратени по причини извън волята на дееца. Той е искал да извърши съвкупление с пострадалата, която съзнавал, че не е съгласна да участва в тези действия и пряко е целял чрез упражненото насилие и заплашване да въздейства върху психиката и физиката й така, че да сломи съпротивата.

Допускал е, че употребената спрямо А. сила може да я повали на земята, от което да настъпи и увреждане от степента на причинената й средната телесна повреда,с настъпването на каквато се е съгласявал.