Решение № 260045 от 02.04.2021, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 02.04.2021 година гр. Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав на …………....първи март……….……две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря…………Димитрийка Христова….……….……..….

И прокурора ……………………………………………………………..…...…… като разгледа докладваното от съдия Петкова……………….……………….. търговско дело ……….№

10 по описа за 2020 година……....…………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от М.Х.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, с която се предявява срещу ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ****, със седалище в град София и адрес на управление – район Лозенец, бул. Джеймс Баучер“ № 87 иск с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал.

1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Ищецът претендира сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.12.2017 година, ведно със законните лихви върху тази главница от 22.06.2018 година до окончателното разплащане. Претендират се и направените в съдебното производство разноски, както и присъждане на адвокатското възнаграждение.

Ищецът твърди, че пострадал при ПТП, реализирано на 04.12.2017 година при следната фактическа обстановка: На процесната дата пътувал като пътник в лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“, с per. № ****, управляван от М.Д.Д.. Около 15.40 часа на път Ш-503, на км. 22+200 м„ община Опан, водачът на автомобила Д., нарушавайки правилата за движение по пътищата и управлявайки МПС с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над автомобила си, излязъл от пътното платно и реализирал ПТП, като самокатастрофирал.

В резултат на ПТП ищецът М.М. пострадал тежко. Бил транспортиран до МБАЛ - Хасково АД от пристигналия на мястото на инцидента екип на спешната медицинска помощ. Бил приет за лечение в отделението по Неврохирургия на болницата с оплаквания за болки в областта на десен раменен пояс, ограничение на възможността да извършва движения, кръвонасядане и оток, болки в главата и дясната ребрена област, както и степенно помрачение на съзнанието. Не помнил отделни моменти от настъпилото ПТП поради пълна загуба на съзнанието. След извършване на прегледи, консултации и изследвания на пострадалия М. била поставена диагнозата: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, Контузио капитис ет корпорис; Фрактура скапуле декстри и Фрактура косте 5-6 декстри. Поради получените множество травматични увреждания се наложило провеждането и на консултативен преглед от лекар специалист - травматолог. Поставена му била фиксираща ортеза за горните крайници и назначена терапия с обезболяващи, кръвоспиращи и водно-солеви разтвори.

Пътният инцидент бил причинил на М.М. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. След инцидента имал нужда в ежедневието си от грижите на своите близки поради болезнените усещания от увредите. Те му помагали при преобличане, при хранене и обуване, защото била засегната по-активната му дясна страна. Движенията му били ограничени поради поставената фиксираща ортеза на горните крайници. Предимно лежал и сериозно ограничил социалните си контакти от силните болки, които имал. От получените травми в главата ищецът страдал от тежест и болки, замайване и отпадналост.

Оплаквал се от омаляване и болки при заемането на определено положение на тялото поради счупванията. Все още изпитвал болки в областта на травмите при натоварване и физическа активност. Множеството фрактури значително затруднили обичайните дейности на ищеца и към настоящия момент периодично се оплаквал от дискомфорт и болки.

Изпитвал неразположение и болки в раменния пояс при натоварване, носене на тежко, работа, както и при заемането на определено положение на тялото. Пътният инцидент повлиял отрицателно и върху общото душевно и психическо състояние на ищеца. Станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Срамувал се от отока и синините, които получил. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Към настоящия момент ищецът още се чувствал напрегнат и тревожен, със затруднена концентрация, емоционално лабилен, сънувал кошмари и не можел да спи спокойно.

Периодично продължавал да изпитва силно главоболие, замайване и тежест. Задъхвал се лесно и се оплаквал от бодежи и дискомфорт в дясната ребрена област.

В първото по делото с.з. процесуалният представител на ищеца уточнява твърденията за конкретните увреждания, причинени на ищеца при процесното ПТП, както и периода, през който е търпял болките и страданията от тях, а именно: мозъчно сътресение, съпроводено с пълна загуба на съзнание, подкожни кръвни колекции на главата вдясно, счупване на дясна лопатка, счупване на 3,4,5,6 и 9 – десни ребра. Ищецът търпял болки, страдания и психически стрес в резултат на претърпените травматични увреждания, като същите били с най-интензивен характер непосредствено след настъпване на произшествието. Счупването на дясната лопатка затруднило трайно движенията на десния горен крайник за период повече от два месеца и половина.

Ищецът се позовава на съставения за пътния инцидент Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2017 г. и влязла в законна сила присъда по НОХд № 3279/2018 година на РС-Стара Загора и твърди, че виновният за процесното

ПТП и причинените му вреди бил водачът на л. а. „Ауди“ А4 М.Д.Д.. Причинени вследствие на ПТП, с процесния лек автомобил, вреди се покривали от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника ЗД „Бул Инс“ по застрахователна полица № BG/02/117002006476, с валидност от 19/07/2017 г. до 18/07/2018 година. Поради това ищецът предявил пред дружеството-ответник претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № ОК-407171/22.06.2018 година, но ответникът не му заплатил обезщетението по доброволен път.

Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник ЗД „Бул Инс“ АД. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за законните лихви с правно основание чл. 497 ал. 1 т.

1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира законни лихви върху главницата считано от 22.06.2018 година – датата на предявяване на претенцията пред застрахователя (искът в тази част е изменен с допълнителна ИМ). На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка ***.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва ги по основание и размер. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния автомобил, механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и телесните увреди у ищеца. Намира за недоказана вината на М.Д.Д. като елемент на фактическия състав на деликта. Причинната връзка и вредата, установени в наказателното производство не били задължителни за гражданския съд съгласно чл.

300 от ГПК и подлежали на самостоятелно доказване. Оспорва представения по делото констативен протокол с пострадали лица за ПТП от 04.12.2017г. в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП. Твърди, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него. Твърди, че протоколът не е съставен съобразно изискванията на чл.З ал.1 от НАРЕДБА № 1з - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи и поради това не се явява допустим писмен документ, въз основа на който съдът да изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищеца в исковата молба произшествие, както и не може да послужи за изготвяне на заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат от настъпването на пътно-транспортно произшествие за него са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, тяхната степен, продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че той не бил приключил към настоящия момент. При условията на евентуалност ответникът твърди, че ако са причинени твърдените уведи, то забавянето на оздравителния процес било в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания, предхождащи

ПТП-то заболявания и настъпили други случайни събития след момента на инцидента. С факта на бягството на М. от болничното заведение, той допринесъл за последващо усложнение на здравословното си състояние, с което съпричинил травматичните си увреди и последващите здравословни проблеми. Позовава се на статистически данни, според които обичайният период на нетрудоспособност за физически труд след подобни увреди е до 5 седмици. При условията на евентуалност, ответникът прави и възражение за съпричиняване.

Счита, че са налице основанията за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, предвид приноса на пострадалия, който се возил в превозно средство без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и наличието на причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.

Моли съда да намали размера на обезщетението при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Освен това, в условията на евентуалност, ответникът въвежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение и несъответствие на принципите по чл. 52 ЗЗД. Оспорва изцяло твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди под формата на психологични страдания. Било недоказано, че посочените от ищеца изменения в здравословното състояние, промените в социалния му живот и емоционалното състояние, са именно в резултат на процесното деяние. Освен това ответникът счита, че доколкото описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат неговата психо-емоционална сфера, то те не са покрит риск, съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.1 КЗ, по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С тези и останалите доводи, изложени в отговора, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск за обезщетение, както и този за законните лихви върху главницата. Ако все пак приеме иска за основателен, моли съда да приеме, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика.

Настоява, че застрахователното дружество е било сезирано с искане за заплащане на застрахователно обезщетение посредством писмена застрахователна претенция едва на 22.06.2018г, поради което застрахователят изпада в забава от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок по чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430. ал. 1 от КЗ от тази дата. Претендира сторените в това производство деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.

В срока по чл.

372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа всички въведени твърдения, доводи и възражения. Оспорва възраженията на ответника. Представя присъда от 30.01.2020 година, постановена по НОХд №

3279/2018 година по описа на РС-Стара Загора, влязла в законна сила и моли съда на основание чл. 300 ГПК да приеме за безспорни по делото обстоятелства – извършеното от М.Д.Д. деяние, неговата противоправност и вината на дееца, механизма на процесното ПТП, вредоносния резултат и причинната връзка между вредата и деянието. Оспорва доводите на ответника досежно нередовносста на констативния протокол за ПТП.

Оспорва въведеното възражение за съпричиняване на резултата поради непоставянето на обезопасителния колан и намира същото за недоказано. Настоява, че претендираният размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52 ЗЗД и константната съдебна практика по подобни дела.