Решение № 60 от 09.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 09.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20211110213172 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №21-4332-015617/27.07.2021 г. на началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, на В. Г. Б., с ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от Б., с която моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно, тъй като служителят, който е съставил акт на същата не е приложил към него разпечатка от паметта на радара, не е вписана цифровата квалификация на нарушението, налице е разминаване между описанието на нарушението и отразената санкционна разпоредба, липсват доказателства, че изготвените снимки от радара са направени с техническо средство, което е преминало първоначална и последваща проверка. Редовно призована, жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 07.01.2021 г. в 19:54 часа в гр.САДРЕС с посока на движение от бул.”Константин Величков” към бул.”Цар Борис III”, жалбоподателката е управлявала личния си лек автомобил БМВ Х5 3.0 Д с рег. №РК 5624 ВН, след бензиностанция OMV се движи с наказуема скорост 108 км/ч, измерена 112 км/ч с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при ограничение 50 км/ч за населено място - наказуемо превишение от 58 км/ч.

Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC CORDON M2 №MD1192, заснемащо и записващо точен час, дата скорост и рег.№ на МПС, като същата е вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на нарушението – 07.01.2021 г. е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните изисквания и стандарти.

Жалбоподателката попълнила декларация по реда на чл.188 ЗДвП, в която отразил, че на процесната дата именно той е управлявал автомобила.

С оглед на изложеното свидетелят АНТ. СТ. СТ. на длъжност мл.автоконтрольор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР съставил АУАН №АА665874/ 08.07.2021 г.

При съставяне на АУАН, Б. била запозната със снимковия материал и е уведомена за прилагане на ПАМ №1729/08.07.2021 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било връчено лично на жалбоподателката и тя в законоустановения 7-дневен срок подала жалба срещу него.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля С., декларация по чл. 188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и технически характеристики на същия; протокол от последваща проверка на системата за видеоконтрол и Заповед на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система и др.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, 2 приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел АНТ.

СТ. СТ. на длъжност мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от които се установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, като е нямало физическа възможност жалбоподателката да бъде спряна на място и АУАН е съставен едва след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и настояща жалбоподателка.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 07.01.2021 г., стационарната видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към административнонаказателното производство като годно веществено доказателствено средство.

От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 108 км/ч, /след приспаднат толеранс от 112 км/ч/, при ограничение от 50 км/ч за населено място. В наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС - 108 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 112 км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от Български институт по метрология – протокол от последваща проверка се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч.

В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 112 км/ч. Т.е., след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 108 км/ч като толеранс в полза 3 на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. свидетеля Неделчев, заемащ длъжността "полицейски инспектор", има компетентност да съставя АУАН, а НП е издадено също от компетентен орган –началник група към СДВР отдел Пътна полиция-СДВР – Даниела Димитрова Дескова, видно от заповед №8121К-13312/23.10.2019 г.

АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП, като АУАН е съставен на същата дата, поради което са спазени давностните срокове посочени по-горе.

При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП. Спазени изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са описани всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение. Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е целяла настъпването им, а именно съзнавала е и е искала да управлява автомобила със скорост от 108 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.

Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно нарушение.

Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Наказващият орган е пропуснал да отнеме 12 контролни точки на основание чл.

6 ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539 в атакуваното НП, но съдът няма да влошава положението на жалбоподателката.

4

В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане живота и здравето на останалите участници в движението.

С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-015617/27.07.2021 г. на началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което на В. Г. Б., с ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-015617/27.07.2021 г. на началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което на В. Г. Б., с ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6