Протокол № 320 от 14.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 320 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Ж.а Каличкова

Членове:

Славейка Ат. К.а

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000281 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя О. ЕООД, редовно призован, се явява адв. Л. П., с пълномощно по делото.

Ответникът по въззивната жалба Т. Ж. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът П. ООД, редовно призован с приложение на чл. 50 ал.

2 ГПК, не изпраща представител.

Адв. П. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва същото.

Образувано по въззивна жалба на О. ЕООД срещу решение № 8/06.01.2023 г., постановено по т.д. № 1488/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора. С жалбата се атакува частично посоченото решение, като е заявено, че обжалването касае частта на решението, с което са отхвърлени исковите претенциите на О. ЕООД против земеделски производител Т. Ж. К. и П. ООД, за приемане за установено, че посочените лица дължат солидарно на дружеството ищец претендираната сума по запис на заповед от 01.12.2017 г., ведно със ЗЛ върху главницата за периода от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Посочено е в жалбата точно кои суми, за които е отхвърлена претенцията, са предмет на обжалване. Заявено е, че в обжалваната част решението е необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като са изложени 1 конкретни съображения за това. Изложен е довод за неправилност на решението в частта, с която е прието, че всички претендирани от лизинговото дружество суми за неустойка за забава и неустойка за прекратяване на договора са недължими, доколкото неустоечната клауза в процесния договор, формирана от клаузите по чл. 8 ал. 1 и чл. 8 ал. 3, е недействителна. Според жалбоподателя никоя от неустойките не е недействителна на основание чл. 26 ал.1 предл. 3 ЗЗД, поради прекомерност. Изложени са конкретни аргументи за обосноваване на това становище. Освен това се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 309 ТЗ не може да бъде намалявана поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, като излага аргументи в тази връзка, че процесната сделка е търговска.

В жалбата се съдържат аргументи и относно разгледаните възражения за прихващане със сума, представляваща платени неустойки по процесния договор. Според жалбоподателя същото възражение е недопустимо и неоснователно.

В заключение моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да се постанови решение, с което да се признае по отношение на ответниците, че същите солидарно дължат на дружеството ищец сумата в размер на 23 656.69 евро, с левова равностойност от 46 268.46 лв., представляваща част от вземане по Запис на заповед от 01.12.2017 г., ведно със ЗЛ, считано от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да се присъдят в полза на дружеството направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. Ж. К., с който същият заявява, че жалбата е допустима, но е неоснователна, като излага конкретни аргументи за обосноваване на това становище. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се присъдят в негова полза направените разноски по въззивното производство.

От въззиваемото дружество П. ООД не е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба и не е изразено становище по същата.

Няма заявени от страните доказателствени искания.

Адв. П. – Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски, ведно с доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към делото представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноски по чл. 80 ГПК, ведно с приложените към него доказателства за извършени разноски.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. П. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената от страна на О. ЕООД въззивна жалба по подробно изложените в 2 нея съображения.

На първо място считам, че противно на изложеното от Окръжен съд Стара Загора, двете неустойки, които се коментират, по чл. 8 ал. 1 и по чл.

8 ал. 3 от договора не се припокриват една с друга. Те имат различни функции и касаят различен период и различно поведение на лизингополучателя по договора, а именно тази по ал. 1 касае забава на парично плащане от негова страна по договора за лизинг, тя е в размер на 0.1% върху дължимата сума и тя има за идея да санкционира лизингополучателя именно за тази забава и за това, че лизингодателят не може да се ползва от паричните средства заради тази забава.

От друга страна неустойката по ал. 3 от договор се дължи само в хипотезата, в която договорът е прекратен, поради виновно поведение на лизингополучателя. Тя е в размер на 10% от цената на придобиване на лизинговата вещ и идеята е с нея се компенсира това, че от виновното поведение на лизингополучателя, в крайна сметка лизингодателят не е постигнал първоначалната цел, поради която е сключен договорът, а именно, че той, купувайки лизингова вещ, за да я предостави за ползване на своя клиент, той няма желанието да го купи този актив, желанието е лизингополучателят да придобие актива. Интересът на лизингодателя е да реализира печалба от това, а не да получи един амортизиран актив, който евентуално да продаде на някаква стойност, незнайно каква, и паралелно с това да има други разноски по съхранението му, по поддръжката му, докато го продаде, и т.н.

Относно твърдяната прекомерност на тези неустойки считам, че не е налице такава. Подробно съм изложил съображения в тази насока във въззивната жалба.

Относно възражението за прихващане – това, което се случи пред първата инстанция, беше, че когато се направи това възражение, първоначално съдът обяви делото за решаване, като каза, че не допуска това възражение. След което върна обратно делото и прие, че възражението е допустимо. Подробно сме изложили защо считаме, че е недопустимо, също така и защо е неоснователно. Няма как, без да има поставени изрични задачи на вещото лице в тази насока, просто да се приеме, че едни неустойки, които назад във времето са били начислявани, изведнъж с тях да се прави прихващане, без да има изрично поставен въпрос как би изглеждал дългът, ако се приеме, че тези неустойки са недействителни. Дългът би изглеждал по абсолютно различен начин. Много повърхностно е решено делото в тази част, с уважаване на възражението.

Моля да ни бъдат присъдени разноски, съобразно представения в днешното съдебно заседание списък.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

3

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 09.50 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4