Решение № 1028 от 27.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. В., 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110106972 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ф. К. № * срещу Н. с. на Р. Б. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми представляващи обезщетение за вреди претърпени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз изразяващо се в приемането от НС на нормата на чл. 10, ал.1, изр. второ от ЗМ, както следва: 1) сумата от 24950,32 лв. (след допуснато увеличение в цената на исковете по реда на чл.

214 от ГПК), представляваща неполучено трудово възнаграждение поради уволнение със Заповед № * г. на директора на Агенция „М.“ за периода 03.10.2019 г. до 05.03.2021г., 2) сумата от 2108,93 лв. (след допуснато увеличение в цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху главницата за неполучено трудово възнаграждение за периода 01.11.2019 г. - до 17.05.2021 г., 3) сумата от 2298,00 лв. (след допуснато увеличение в цената на исковете по реда на чл.

214 от ГПК), представляваща неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от * г. до 05.03.2021 г., 4) сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във влошено здравословно състояние, ведно със законната лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2021 г. до датата на окончателното им изплащане, които искове са съединени в условията на евентуалност с предявени срещу Д., представлявана от министъра на финансите, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 7 от Конституцията на Р. Б. за осъждане на евентуалния ответник да заплати на ищеца следните суми 1 представляващи обезщетение за вреди претърпени от приета от НС противоконституционна норма на чл. 10, ал.1, изр. второ от ЗМ и от неизпълнение от НС на задължението по чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, както следва: 5) сумата от 24950,32 лв. (след допуснато увеличение в цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неполучено трудово възнаграждение поради уволнение със Заповед № * г. на директора на Агенция „М.“ за периода 03.10.2019 г. до 05.03.2021г., 6) сумата от 2108,93 лв. (след допуснато увеличение в цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху главницата за неполучено трудово възнаграждение за периода 01.11.2019 г. - до 17.05.2021 г., 7) сумата от 2298, 0 0 лв. (след допуснато увеличение в цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от * г. до 05.03.2021 г., 8) сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във влошено здравословно състояние, ведно със законната лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2021 г. до датата на окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът излага, че на 08.06.1987 г. започнал работа в Митница В., първоначално по ТПО, а впоследствие като държавен служител назначен със заповед, като неколкократното и ускорено бил повишаван в ранг. Поддържа, че с § 50, т.4, буква „а“ от ПЗР на ЗИДЗКПО, влязъл в сила на 01.01.2019 г. е изменен чл. 10, ал. 1 от Закона за М.те чрез добавяне на изречение второ, а именно, че „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.“. Излага, че специфичното изискване било прието на второ четене от Народното събрание на * г. Твърди, че изменението на ЗМ дало правно основание на директора на Агенция „М.“ да издаде Заповед № * г. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, поради привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по ДП № * г. по описа на ТСБОП - В., пр.пр. № * г. по описа на СП.

Административният орган приел, че промяната в чл.10, ал.1 от ЗМ съставлява обективна невъзможност ищецът да изпълнява служебните си задължения.

Поддържа, че така в резултат на приетата от Народното събрание промяна служебното му правоотношение е прекратено за длъжността „Главен инспектор в ТД на Агенция „М.””, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2, с ранг II младши, считано от * г. Сочи, че поради противоречието на чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ с правото на Европейския съюз и Конституцията на Р. Б. оспорил като незаконосъобразна Заповед № * г. на директора на Агенция „М.“, а с решението по адм.д. №* г. на Административен съд В., потвърдено с решение по адм.д. № * г. на ВАС, заповедта била отменена. Излага, че в впоследствие бил възстановен на длъжност „Главен инспектор в ТД на Агенция „М.““, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2, с ранг I младши със Заповед № * г. на директора на Агенция „М.“. Излага, че още в хода на делото нормата на чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ била обявена за противоконституционна с Решение № * г. по к.д. № * г. на Конституционния съд, (обн. ДВ., бр. 75 от 24.09.2019 г.), влязло в законна сила на 28.09.2019 г.

Поддържа, че съобразно мотивите на решението с промяната в чл.10, ал.1 от ЗМ, законодателят е ограничил правото на труд на обвиняемите и подсъдимите със същия интензитет, с който това е сторено за лицата, осъдени 2 с влязла в сила присъда. Прието е също, че разпоредбата създава предпоставки за ограничаване на правото на труд, без да е достигнат конституционно търпимият предел, отвъд който заемането на държавна служба в митническата администрация би било морално неприемливо.

Изложено е и че нормата не е съобразена и с изискването да се използва наймекото според обстоятелствата средство за ограничаване, като елемент от принципа за пропорционалност. Ищецът излага, че вследствие на приемането и прилагането на нормата е претърпял вреди, а съответствието на приетите от Народното събрание закони с Конституцията е негова отговорност.

Поддържа, че съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд Народното събрание е длъжно да уреди възникналите правни последици от противоконституционния закон, за да бъде възстановен нарушения конституционен ред, а бездействието на НС да стори това е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. На следващо място сочи, че нормата на чл.10, ал.1, изречение второ от ЗМ е приета и при съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в частност на чл.15, §1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която предвижда, че „всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“. Излага, че нормата е приета и в нарушение на чл. 48, и чл. 52 от Хартата, чл. 6, ал. 2 и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърди се, че е нарушена и Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, тъй като съгласно директивата държавите членки трябва да гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона. Наред с това държавите членки не следва да представят заподозрените и обвиняемите като виновни преди окончателното решение. Излага, че е нарушен и принципът на пропорционалността по чл.5, ал.1 и 4 от Договора за ЕС. Поддържа, че разпоредбата нарушава принципа на пропорционалността на въведените ограничения, който не допуска ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Излага се, че е нарушен и принципът за невиновност прогласен в чл. 6, § 2 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, както и този за правна сигурност и защита от произвол. Ищецът сочи, че народните представители са длъжни да знаят визираните норми на правото на Еропейския съюз, както и да зачитат в законотворческата си дейност тяхното предимство. Поддържа се, че задължението на държавите-членки да поправят вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване правото на Европейския съюз произтича от чл.4, §3, ал.2 от ДЕС като процесуалният ред за реализиране на това задължение е уреден в чл.2в на 3ОДОВ, обнародван в ДВ бр.94/2019 г. Излага, че в случая е налице противоправно поведение на длъжностните лица, съставляващи колективният държавен орган Народно събрание, което се изразява в приемането на процесната разпоредба при съществено нарушение на ПЕС и Конституцията на РБ, така и в проявеното бездействие, изразяващо се в неуреждане на възникналите в резултат на приемането и правни последици. В тази връзка сочи, че за него са настъпили вреди в пряка причинно- следствена връзка с противоправните действия на Народното събрание, тъй като считано от датата на уволнението си със Заповед № * г. до датата на възстановяването 05.03.2021 г. бил лишен от основната си заплата от 1330,00 лв. месечно, както и от допълнително 3 възнаграждение от 1200,00 лв. за периода от * г. до 05.03.2021 г. за постигнати резултати, което се начислява ежемесечно и получава наведнъж за всяко тримесечие с основната заплата. Излага, че по силата на чл.104, ал.1 от ЗДСл Агенция „М.“ му изплатила основната заплата само за 6 месеца, за периода от * г. до 03.10.2019 г. а другите вреди не били компенсирани.

Твърди и че в резултат на приетата от НС норма на чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ понесъл и неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здраве.

Чувствал силно безпокойство и напрежение, не можел да спи, често се събуждал, получил и паник-атаки, сериозно се влошило и заболяването му от „дискова херния“, което наложило често посещение на лекари и прием на медикаменти. Сочи, че развил силно чувство за непълноценност, малоценност и неувереност, което е свързано и с обстоятелството, че това било второ поредно уволнение, извършено веднага след предходното му възстановяване на работа в резултат на отменена Заповед № * г. на директора на Агенция „М.“. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по главните искове Н. с. на Р. Б., чрез юрк. Л. Т. и А. Ст., с който главните искове се оспорват като недопустими. В тази връзка се оспорва пасивната процесуална легитимация на Народното събрание, като се сочи, че българското законодателство не предвижда възможност за ангажиране отговорността на Народното събраните във връзка с осъществяване на законодателната му дейност, която не подлежа на съдебен контрол, а единствено на такъв от Конституционния съд. Поддържа и че специалният ред по чл. 104, ал. 1 ЗДСл на основание чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ изключва възможността от защита по общия исков ред. В евентуалност исковете се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 4, § 3 ДЕС не поражда права за частноправните субекти, като не се сочат конкретни нарушени норми на правото на Европейския съюз. Оспорват се релевираните нарушения на ХОПЕС и ЕКЗПЧОС. Поддържа, че на основание чл. 45, ал.4 от ДФЕС разпоредбата на чл. 45 гарантираща свободното движение на работници в рамките на Съюза не се прилага по отношение на заетостта в публичната администрация, както в случая. Твърди се, че дори да е налице нарушение то същото не е съществено. Излага се, че СЕС е възприел подход на ограничаване на възможностите, при които може да се носи отговорност във връзка с осъществявана законодателна дейност. Сочи се, че критерий за достатъчно съществен характер на нарушението е дали националният орган разполага с по-широко право на преценка или не, а Народното събрание, като орган на законодателната власт, с мандат получен пряко от народа, предполага по-широко право на преценка, която фактически е проява на държавен суверенитет. Оспорва се причинно-следствената връзка между нарушението и твърдяната вреда от ищеца. Твърди се, че в рамките на конституционноустановените си правомощия Народното събрание е създало достатъчно правила, които гарантират върховенство на правото на Европейския съюз. В тази връзка се сочи, че дори законодателят да е допуснал грешка, то налице са достатъчно правни гаранции тя да не възпроизведе ефект. Излага се, че наличието на нарочна регламентация в чл.