Решение № 1985 от 17.02.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1395/2025
- Вид
- Решение № 1985
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 07.03.2026
- Състав
- Кремена Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 46Б · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 137, ал.1, т.5, б. "а" · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.1 - 18 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1 и ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал.7 · Закон за устройство на територията
- чл.151 · Закон за устройство на територията
- чл.161 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 2, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2, изречение първо · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.5, т.5 · Закон за устройство на територията
- чл. 228 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.38 · Закон за устройство на територията
- §5, т.80 · Закон за устройство на територията
- §127, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §16, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §16, ал.2 · Закон за устройство на територията
- §16, ал.3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1985
Варна, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20257050701395 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба от „ТАНГРАМАРКЕТ“ ЕООД, [ЕИК] с управител и представляващ А. Е. С. против Заповед № РД – 0700-359/21.05.2025 г. на кмет на Община Бяла, с която е наредено да бъде премахват незаконен строеж, представляващ „пристройка към сграда с [идентификатор]“, разположена в поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта на [населено място], обл. Варна одобрена със Заповед № РД 18-47/18.08.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: [населено място], обл. Варна, [улица] от извършителя „ТАНГРАМАРКЕТ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от А. Е. С. в тридесетдневен срок, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят изтъква, че неправилно е посочен за извършител на строежа за премахване. Намира че е допуснато нарушение на чл. 59, ал.2 АПК, тъй като заповедта не съдържа нужните фактически и правни основания за издаването й. Оспорва констатациите в Констативен акт № 2/07.04.2025 г. относно вещно – правния и технически статут на извършеното преустройство, поради което незаконосъобразно с оспорената заповед е прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Констативният акт е издаден без да е извършена проверка на място, в отсъствие на собствениците, което се установява от липсващ подпис в графата, извършител на преустройството, също така намира, че не са описани съществените характеристики на преустройството. Съставеният констативен акт не е връчен на всички заинтересовани страни. Не е изследвано кой и кога е извършил строителството на процесния строеж. Не е индивидуализиран строежа с площ, височина и местоположение, с изискващите се отстояния до границите му и до съществуващата сграда в него, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Посочената в заповедта пристройка се е използвала за сервизно обслужване по време на строителството на жилищната сграда и няма характеристиките на масивна постройка. Не е трайно прикрепена към земята, липсват фундаменти, колони от бетон, както и укрепваща конструкция. Счита, че не е строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, поради което за изграждането на пристройката не е необходимо разрешение за строеж и премахването противоречи на целта на закона. Отправено е искане за отмяна на оспорената жалбата се поддържа. По същество на спора, поради неявяване на представител на жалбоподателя не е изразено становище.
Ответната страна – Кмет на Община Бяла, чрез адв. В. М. оспорва жалбата, по същество на спора е изложено становище за неоснователност на жалбата. Намира че от събраните доказателства се установява, че пристройката е незаконен строеж, без инвестиционен проект и строителни книжа. Установено е, че процесната постройка е изградена след въвеждане на сградата в експлоатация, тоест след м.12.2014 г., поради което не е разглеждано търпим ли е строежа. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените разноски.
Административният съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства, приема за установено следното:
„ТАНГРАМАРКЕТ“ ЕООД е било със правна форма както следва: 11.08.2008 г. – ЕООД, 10.10.2013 г. – ООД, 18.12.2014 г. – ЕООД.
Видно от скица № 15-1171469/15.07.2025 г. /л.40 от делото/ имот с [идентификатор] по КККР – [населено място], обл. Варна с площ 717 кв. м, предишен [идентификатор]; *** е собственост както следва:
„ТАНГРАМАРКЕТ“ ЕООД – 300 [жк], съгласно н.а. № 195/23.08.2013 г. /л.43 - 44 от делото/ и на 357 кв. м ид.ч. съгласно Съгласие №167/11.10.2013 г. /л.45 – 46 от делото/;
Т. К. С. – 15 [жк], съгласно на. № 144/05.07.2024 г. на СВ – Варна;
Ю. А. - 90 [жк], съгласно н.а. № 11/16.08.2022 г. /л. 64-65 от делото/.
Г. И. И. 60 [жк], съгласно н.а. № 104/06.06.2022 г. /л. 66-67 от делото/.
„Черекаева“ ЕООД 30 [жк], съгласно н.а. № 75/05.09.2024 г. на СВ – Варна.
Видно от скица № 15-1171477/15.07.2025 г. за сграда с ид. *** по КККР – [населено място], обл. Варна, същата е със застроена площ 172 кв. м, брой етажи 4, брой самостоятелни обекти в сградата 14, собственик по данни от КРНИ „ТАНГРАМАРКЕТ“ ООД, съгласно издадено Разрешение за строеж № 73/06.11.2013 г. от главен архитект на О. Б. /л. 39 от делото/.
Разрешение за строеж № 73/06.11.2013 г. на гл. арх. на О. Б. е издадено на „ТАНГРАМАРКЕТ“ ООД за „жилищна сграда за сезонно обитаване“ с обща РЗП 788,24 кв. м, в УПИ ІІ-1222, кв.117 /[ПИ]/ по плана на [населено място], обл. Варна, строеж пета категория /л.53 от делото/.
Удостоверение № 34/01.12.2014 г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория е издадено от главен архитект на Община Бяла за „жилищна сграда за сезонно обитаване“ с РЗП 788,24 кв. м, в УПИ ІІ-1222, кв.117 по плана на [населено място], обл. Варна, ид. ***, с административен адрес: [населено място], [улица], с възложител „ТАНГРАМАРКЕТ“ ООД.
От Н. Н., в качеството на член на управителния съвет на етажната собственост на сграда с адрес [населено място], [улица], съгласно Уведомление по чл. 46Б ЗУЕС е подала на 07.02.2025 г. жалба до Районна прокуратура – Варна, в която посочва, че „ТАНГРАМАРКЕТ“ /не е посочена формата на управление/ е извършило незаконен строеж, в резултат на който е унищожена носеща конструкция на сградата, издадена е резолюция от 01.09.2023 г. за възстановяване на конструкцията, но тази заповед на кмета на община Бяла не е изпълнена /л. 91-92 от делото/. В допълнение с молба от 09.07.2025 г. е заявила, че носеща стена и демонтиране на основите е извършено от „ТАНГРАМАРКЕТ“ /не е посочена правна форма/, представлявано от А. С.. При извършване проверка по прокурорска преписка № 2022/2025 г. на РП – Варна е представено становище № ДК-25-25-00-205/17.03.2025 г. на началника на РДНСК – Варна, в което е посочено, че при извършена проверка на 10.03.2025 г. от служители на РДНСК – Варна и О. Б. е установено строителство – апартамент и пристройка, които подробно са описани, като е дадено становище, че за същите няма съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и издадени разрешения за строеж на гл. арх. на Община Бяла, поради което са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ. /л. 80-82 от делото/. С Резолюция от 04.07.2025 г. по пр. преписка № 2022/2025 г. на прокурор РП – Варна, поради установяване, че на извършителите на строежите са издадени заповеди за премахването им е прието, че не е налице основание за действие по реда за законност и поради липса на данни за престъпление от общ характер, преписката е прекратена.
Констативен акт №2/07.04.2025 е съставен от три длъжностни лица в Община Бяла, в който е посочено, че в [ПИ] по КК – [населено място], УПИ ІІ-1222, кв.117 по плана на [населено място] е разположена сграда с ид. ***, като в югоизточната част на фасадата на сградата на границата с УПИ І-1219, кв.117, по плана на [населено място] е изградена пристройка. Строежът е от еднопространствено помещение. Достъпът до него се осъществява през [ПИ] по КК – [населено място], УПИ ХV-168, кв.117 [населено място], собственост на „Ботаникъл гардън клуб“ ЕООД. Посочено е в констативният акт „Окомерна скица: - приложение снимков материал“. В съдебното производство са представени и приети към доказателствата 10 снимки /л.54-63 от делото/.
Констативният акт е връчен на А. С. на 30.04.2025 г. Подадено е възражение вх. № РД 7000 - 620/07.05.2025 г. от „ТЕХНОМАРКЕТ“ ЕООД срещу КА № 2/07.04.2025 г. до кмет на О. Б.. Във възражението е посочено, че не е описан констатирания строеж и липсва окомерна скица и заснемане. Не са посочени характеристиките на сградата – вид, предназначение, начин на изпълнение и параметри на строителството. Не е изследвано строежът търпим ли е по см. на §16 ПР ЗУТ и §127,ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и попада ли в изключенията по чл.147, ал.1 и чл.151 ЗУТ, както и дали строителството е в обема на разрешеното застрояване.
Издадена е оспорената Заповед № РД0700-359/21.05.2025 г. на кмет на О. Б., изложени са следните мотиви: В имот с ид. *** по КК – Бяла е разположена сграда с ид. ***, в югизточната част на фасадата на сградата, на границата с УПИ І-1219, кв.117 по плана на [населено място] е изградена пристройка. Строежът се състои от еднопространствено помещение. Достъпът се осъществява през [ПИ] /УПИ ХV -168/, собственост на „Ботаникъл гардън клуб“ ЕООД. Не са налице одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Прието е че възраженията срещу констативния акт са неоснователни.
С протоколно определение от 28.11.2025 г. по настоящото дело е назначена съдебно-техническа експертиза, със следните въпроси: въз основа на доказателствата по делото, оглед на място и при нужда справка в Община Бяла, вещото лице 1. Да опише разпоредения за премахване строеж, като се посочат неговите дължина, височина и материали, с които е извършен, местоположение, разстояние от съседни имоти и сгради, конфигурация и други данни, от значение за преценка законността на строежа. 2. Да се изготви скица, в която да се нанесе процесния строеж, като се обозначи в кой имот /в кои имоти/ по КККР на [населено място] и в кой УПИ от одобрен ПУП попада. 3. Разпоредения за премахване строеж нанесен ли е в КККР? 4. Налице ли е за имота ПУП и с кой административен акт е бил одобрен? 5. Отговаря ли строежа на даденото описание в оспорената заповед и КА № 02/07.04.2025 г.? 6. Има ли вид, предназначение и характеристиките на преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ? 7. Обекта, за който е наредено премахване с процесната заповед, представлява ли строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и от коя категория? 8. Какви строителни книжа са били необходими за изграждане на обекта през периода 01.01.2013 г. – 2025 г.? 9. Налице ли е за процесния строеж одобрен проект и разрешение за строеж и други строителни книжа необходими за изграждането му ? 10. Допустим ли е строежа по ПУП към момента на неговото изграждане и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа или съгласно ЗУТ? Допустим ли е строежа по сега действащия за територията ПУП? Отговорите да се дадат в случай, че вещото лице установи, че процесния строеж е изграден до 31.03.2001 г. Определен е депозит. Указано е на жалбоподателя, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в посочения срок съдебно-техническата експертиза ще бъде заличена и съдът ще приеме, че фактите установени от ответника относно процесния административен акт са верни.
С протоколно определение от 03.02.2026 г. по настоящото дело е заличена допуснатата в съдебно заседание на 28.11.2025 г. съдебно-техническа експертиза по адм. дело № 1395/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, тъй като не е внесен определения депозит за възнаграждение на вещо лице.
Предвид установеното съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 06.06.2025 г. /л. 24 от адм. преписка/, жалбата е подадена на 19.06.2025 г. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с т. 1 от ЗУТ. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало с издаване на Констативен акт № 2/07.04.2025 г. от К. – директор на дирекция „Регионално развитие, архитектура, благоустрояване и околна среда“ /РРАБОС/ в Община Бяла, Л. – главен експерт РРАБОС в Община Бяла и Б. главен експерт РРАБОС в Община Бяла, съобразно чл. 225а, ал. 2, изречение първо от ЗУТ. Предвид заеманите длъжности посочените длъжностни лица са притежавали компетентност за съставяне на констативни актове – арг. от чл. 225а, ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 223, ал. 2, т.1 от ЗУТ. В КА №2/07.04.2025 г. е посочено, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. „а“ ЗУТ. С въпрос 7 от назначената СТЕ е следвало да се установи коя категория е строежа. Експертизата е заличена, поради това, че не е внесен определения депозит. На жалбоподателя е било указано, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в посочения срок съдебно-техническата експертиза ще бъде заличена и съдът ще приеме, че фактите установени от ответника относно процесния административен акт са верни. Поради изложеното съдът приема, че строежът е пета категория.