Решение № 164 от 08.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110204302 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „ХОУМ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 206727670, със седалище и адрес на управление гр.София, против НП № 03-2300406/07.06.2023год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушаване нормата на чл. 63, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът не оспорва фактите изложени в АУАН и НП, но твърди, че НП е неправилно и необосновано. Сочи, описаното нарушение се дължало на техническо забавяне и възможност за достъп до сайта на НАП, че ТД в писмена форма бил сключен, както и че били изпълнени всички предписания дадени от ИТ. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдено заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Д.П. от ВАК, която заявява, че поддържа жалбата и не оспорва фактите, а във фазата по същество изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установявало в момента на проверката Д. К. да е извършвал работа. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски като представя и списък на такива.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като счита, че същото е 1 законосъобразно и правилно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност на същото и отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2023год. между въззивното дружество като работодател и лицето Д. Е. К. като работник – общ работник бил сключен ТД № 3/25.04.2023год. Съгласно договора К. трябвало да постъпи на работа на същата дата 25.04.2023год..

На същата дата около 15:00ч в Д „ИТ“ Варна се получил сигнал за възникнал трудов инцидент с настъпила смърт, на строителен обект – две сгради, находящ се в гр.Варна, УПИ ІІІ-240008, район „Вл.Варненчик“ бул.

„Трети март“ № 53. Във връзка със сигнала около 16:00ч. служители на дирекция „ИТ“ Варна сред които и св. Р. В., посетили строителния обект и на място завари в него няколко лица (работници), както и полицейски служители. Проверяващите предоставили на работниците декларации по чл.

402 от КТ. Един от заварените работници бил и Д. Е. К.. В своята декларация той посочил, че работи за въззивното дружество като работник подови настилки от 25.04.2023год. с работно време от 10:00ч. до 14:00ч., че има сключен трудов договор и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 350лв., както и че е получил заверено копие от уведомление и екземпляр от ТД.

В последствие в хода на документалната проверка и след като се запознал с декларацията попълнена от Д. Е. К. както и с представените от въззивното дружество документи - ТД № 3/25.04.2023год. сключен между „ХОУМ ТРЕЙД“ ООД като работодател и Д. Е. К. като общ работник, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, св. В. констатирал, че ТД е бил регистриран в ТД на НАП на 25.04.2023год., но след часа на извършената проверка на място, а именно в 17:07:05ч. При тези факти св. В. приел, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на 25.04.2023год. в 16:00ч., като работодател е допуснало до работа Д. Е. К. ЕГН ****, на длъжност общ работник в строителен обект – две сгради – апартаментен тип, находящ се в гр.Варна, УПИ ІІІ-240008, район „Вл.Варненчик“ ***, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

За това нарушение на 22.05.2023год. св. В. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 03-2300406, който бил подписан, предявен и връчен на 2 представляващия дружеството – Ненчо Парашкевов Беров, който вписал, че има възражения без всякаква конкретика.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 07.06.2023год., въз основа на него, АНО издал атакуваното НП ***, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителят Р. В., който в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите отразени в акта с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Д. Е. К., ТД № 3/25.04.2023год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, писмени обяснения от Д. Е. К., както и Заповед № 3-0693/15.08.2022год. на ИД на ИА „ГИТ“.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства ,както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП изчерпателно са посочени и доказателства в подкрепа на адм. наказателното обвинение. Действително в НП не са посочени отегчаващи, съответно смекчаващи отговорността обстоятелства взети предвид при определяне размера на санкцията каквото изискване е предвидено в нормата на чл. 57, ал.1 т. 8 от ЗАНН. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не води по никакъв начин до нарушаване 3 правото на защита на въззивника, в частност не го лишава от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и при какви приети за установени факти.

Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатира.

Въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като като работодател на 25.04.2023год. в 16:00ч. е допуснало до работа Д. Е. К. /общ работник/, преди да му предостави документ по ал. 1 на същия член (копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП).

В тази насока са показанията на св. В., декларация по чл. 402 от КТ, трудов договор от № 3/25.04.2023год., уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ изх.

№ 22388233189036/25.04.2023год. 17:07:05ч.; писмени обяснения от Д. К..

Видно от всички посочени по-горе доказателства към датата на проверката около 16:00ч. на 25.04.2023год. К. е извършвал трудова дейност на строителния обект в гр.Варна, посочен в НП, като към започване на работа между него и въззивното дружество като работодател е имало сключен трудов договор. Уведомление за регистрация на договора обаче не му е било връчено към момента на започване на работа и този факт безспорно се установява от приложеното към преписката уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.

Видно от последното то е било регистрирано на същата дата, но едва в 17:07ч.. Нещо повече в самия трудов договор приложен към преписката е видно, че К. е постъпил на работа точно на 25.04.2023год., а от показанията на св. В. и писмените обяснения на К. приложени към преписката се установява, че последният е дошъл на обекта в 10:00ч. като му било възложено да лее бетон. При положение, че К. е започнал работа на обекта в 10:00ч. на 25.04.2023год. преди часа на проверката, а уведомлението от НАП е било регистрирано след това в 17:07ч. то очевидно няма как да му е било връчено в момента на постъпване на работа, а само потвърждава извода, че уведомлението е било подадено след настъпване на злополуката.

Вярно е, че в момента когато проверяващите са пристигнали в обекта К. не е извършвал никаква дейност. Горното обаче е обяснимо предвид възникналия инцидент с починало лице и присъствието на полицейски служители които са запазвали местопроизшествието. От обясненията на самия К. обаче се установява, че той и колегата му са правили покрива и го били направили до половината когато видели, че на помпаджията не му е добре ….

Нещо повече, факта ,че към момента на проверката К. е работил за въззивното дружество не се и оспорва от последното в жалбата, в която се излагат причините поради които Уведомлението до НАП е било изпратено по-късно.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ като е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена 4 санкция в размер над минималния предвиден в закона - 3000лв.

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга като отчете, че нарушението е първо за въззивника предвид липсата на данни за противното, прецени, че така наложеното наказание е завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите на адм.наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 3000лв. на 1500лв.

Доколкото в КТ е налице специална разпоредба изключваща приложението на чл. 28 от ЗАНН за това нарушение – нормата на чл. 415в от КТ, съдът не дължи коментар по този въпрос, но намира за нужно да отбележи, че това становище е последователно застъпвано в практиката на съдилищата, в това число и такава със задължителен характер - Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010 г. Съгласно цитираното ТР специалният състав по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В случай на "маловажни" нарушения, установени п о чл.

415в

КТ не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – имуществена санкция, но в многократно по–нисък размер. В случая втората алинея на посочения текст (чл. 415в, ал.2 от КТ) изрично изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. В горната насока е налице и достатъчно константна практика на Адм. съд - Варна - Решение № 195 от 22.02.2022г. по к.а.н.д. № 25/2022г.; Решение № 182 от 21.02.2022г. по к.а.н.д. № 2685/2021г.; Решение № 427 от 6.04.2022г. по к.а.н.д. № 273/2022г.