Присъда № 51 от 18.11.2025, Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Присъда № 51 от 18.11.2025 г. по НОХД № 1526/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново

Районна прокуратура – Велико Търново е внесла обвинителен акт срещу Ем. Н. Ил., ЕГН: ********** роден на **.**.**** г. в гр.***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, с адрес гр. ***, пл.

„***" ***, ***, ***, *** осъждан за това, че:

На 22.02.2024 г. в гр. ***, ул. „***“ ***, отнел чужди движими вещи – сумата от 50 лева, от владението на собственика Р. С. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като използвал за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е внесено. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана от събраните доказателства, включително от показанията на свидетелите от досъдебното производство (ДП), приобщени по реда на чл. 281 от НПК, и записа от телефон 112. Прокурорът пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, като се отчетат предходните осъждания на подсъдимия.

Подсъдимият Ем. Ил. се явява лично и със защитник – адв. М. Н.. Не се признава за виновен. В обясненията си твърди, че не е вземал пари от пострадалия насилствено, а сумата е била възстановена по съвет на полицията, за да приключи случаят. Защитата пледира за оправдателна присъда, изтъквайки противоречията в показанията на свидетелите, липсата на категорични доказателства за употреба на сила и променената позиция на пострадалия в съдебно заседание, който отрича грабежа и говори за „спречкване“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ем. Ил. е осъждан, с основно образование, безработен и неженен. На 22.02.2024 г. подсъдимият Ил. се намирал в таванско помещение на адрес гр. ***, ул. „***“ ***, обитавано от свидетеля Ст. Д..

Двамата употребявали алкохол. Около 19:30 ч. св. Д. се обадил на пострадалия Р. П. (който живеел в същата сграда и работел с него) и го помолил да дойде, 1 за да помогне с пренасянето на багаж.

Пострадалият П. отишъл в квартирата. Там подсъдимият Ил. поискал от пострадалия 10 лева назаем. П. отказал, заявявайки, че няма пари.

Подсъдимият отправил заплаха, че ако не му даде 10 лева, ще му вземе всичките пари. След отказа на пострадалия, подсъдимият Ил. хванал П. за ръката и го завел в банята на жилището, където затворил вратата. Там подсъдимият нанесъл удар (шамар) по лицето на пострадалия, след което сам разкопчал ципа на джоба на якето му и отнел наличните в него пари – сумата от 50 лева (банкноти от 20 и 10 лева).

След деянието тримата напуснали жилището. Подсъдимият и св. Д. отишли в игрална зала (казино), а пострадалият П. се прибрал и незабавно подал сигнал на телефон 112. В обаждането той съобщил, че е ударен и ограбен от Ем. и Ст., като посочил, че са му взети 50 лева. Впоследствие споделил за случилото се и на свидетеля Н. В. (негов работодател). По време на досъдебното производство сумата от 50 лева е била възстановена на пострадалия от подсъдимия.

Така приетата за установена фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства разгледани поотделно в тяхната съвкупност.

По делото е налице съществено противоречие между показанията на свидетелите в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство.

Показанията на пострадалия Р. П.: В съдебно заседание пострадалият лансира версия, оневиняваща подсъдимия. Той твърди, че са се „сдърпали“ без сериозен повод, че е помислил, че парите му са изчезнали или изгубени, и че е подал сигнал на тел. 112 в състояние на афект. Заявява, че парите са му върнати, за да се прекратят отношенията с полицията. Съдът не кредитира тези показания, тъй като те са житейски нелогични и се опровергават от обективните находки. Съдът дава вяра на показанията му от досъдебното производство (разпити пред разследващ полицай и пред съдия), приобщени по реда на чл. 281 от НПК . В тях той последователно, детайлно и непротиворечиво описва механизма на грабежа: искането на заем, отказа, отвеждането в банята, конкретния удар (шамар с дясна ръка по лява буза) и насилственото отваряне на ципа на джоба. Тази първоначална версия се подкрепя изцяло от Вещественото доказателство – запис от тел. 112. В записа, 2 направен минути след деянието, пострадалият звучи ясно и категорично:

„един ме удари и ми взема парите“, „50 лева“. Липсва колебание дали ги е изгубил. Промяната в позицията му пред съда се обяснява с нежеланието му да навреди на подсъдимия след възстановяване на сумата и заявеното от него „приятелство“.

Показанията на свидетеля Ст. Д. (очевидец): Свидетелят Д., приятел на подсъдимия, в съдебно заседание се опитва да дистанцира себе си и подс.

Ил. от престъплението, твърдейки, че се е занимавал с котката си и не е видял нищо . Въпреки това, той потвърждава ключови факти:

1. Присъствието на тримата на мястото.

2. Фактът, че постр. Р. С. и подс. Ем. Ил. са влезли заедно в банята/санитарното помещение.

3. Фактът, че впоследствие С. се е оплакал, че Ил. му е взел 50 лева.

Дори в показанията си пред съда той не отрича конфликта. Неговите показания от ДП (приобщени по чл. 281 НПК) са по-детайлни и потвърждават спора за пари . Съдът кредитира тази част от показанията му, която кореспондира с твърденията на пострадалия от досъдебното производство.

Показанията на свидетеля Н. В. (работодател на пострадалия): В съдебно заседание свидетелят заявява, че няма спомен за събитията. След прочитане на показанията му от ДП, той ги потвърждава. От показанията му се установява, че непосредствено след инцидента Р. С. му се е обадил и му е споделил, че „***“ (прякорът на подсъдимия) го е ударил и му е взел парите.

Това свидетелство е производно, но е от изключителна важност, тъй като фиксира първоначалния разказ на пострадалия пред трето лице, непосрествено след деянието, изключвайки версията за по-късна нагласа или измислица.

Показанията на свидетеля Евг. М. (*** служител): Свидетелят М., посетил сигнала, установява състоянието на пострадалия непосредствено след деянието. Неговите показания (приобщени по чл. 281 НПК) потвърждават, че на място Р. П. е заявил ясно, че е бил ограбен, чрез употреба на сила от Ем.

Ил.. Това опровергава тезата на защитата, че версията за грабеж е възникнала на по-късен етап.

Обяснения на подсъдимия: Съдът възприема обясненията на 3 подсъдимия Ил. изцяло като защитна позиция. Твърдението му, че е върнал парите само „за да няма проблеми“ и „да се приключи всичко“, при условията на доказана заплаха и физическо въздействие, индиректно потвърждава, че е имало неправомерно разместване на имуществени блага, което той се е опитал да санира впоследствие.

Съдът намира, че версията за „спречкване“ и „изгубване на пари“, поддържана в съдебна зала, е защитна стратегия, изградена солидарно между подсъдимия и пострадалия след помирението помежду им. Тя обаче е в цялостно противоречие с категоричните доказателства от момента на деянието (записът на тел. 112) и показанията на св. В. и св. М.. Според съда, е установено по несъмнен начин, че парите не са изгубени, а отнети чрез принуда и то именно от подсъдимия Ил..

Правна квалификация:

С деянието си подсъдимият Ем. Н. Ил. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК.

От обективна страна: Подсъдимият е отнел чужди движими вещи (парична сума от 50 лв.) от владението на собственика. За да осъществи отнемането, той е употребил сила – нанасяне на удар - шамар и физическо въздействие - отваряне на джоб с цип въпреки волята на пострадалия. Налице е функционална връзка между принудата и отнемането.

От субективна страна: Деянието е извършено с пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците и е искал настъпването им, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Степен на обществена опасност на деянието: Съдът отчита, че грабежът е тежко умишлено престъпление, което засяга едновременно правото на собственост и телесната неприкосновеност на личността. В конкретния случай обаче, обществената опасност на самото деяние е по-ниска 4 от обичайната за този вид престъпления.

Интензитетът на употребената принуда е минимален – касае се за един-единствен удар (шамар), който не е причинил телесна повреда или трайни увреждания на пострадалия.

Стойността на предмета на престъплението е изключително ниска – 50 лева, което е значително под размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието.

Обществена опасност на дееца: Подсъдимият Ем. Ил. е личност с повишена обществена опасност, предвид данните за предходни осъждания.

Този факт сочи на утвърдени престъпни навици и липса на достатъчен поправителен ефект от предходните наказания. Въпреки това, съдът отчита, че в настоящия случай той е проявил самокритичност (макар и на по-късен етап), като е предприел действия за поправяне на вредите.

Отегчаващи обстоятелства: Наличието на предходни осъждания.

Смекчаващи обстоятелства:

Възстановяване на щетата: Подсъдимият е възстановил изцяло отнетата сума на пострадалия още в хода на досъдебното производство. Това поведение сочи на желание за десизиране от престъпния резултат и намаляване на вредните последици.

Ниска стойност на вредата: Размерът на отнетото (50 лв.) е пренебрежимо малък в сравнение с типичните предмети на посегателство при грабеж.

Отношения с пострадалия: Липсата на трайни негативни последици за пострадалия и заявеното от него желание подсъдимият да не бъде наказван строго, както и липсата на страх или претенции към момента на съдебното следствие.

Процесуално поведение: Явяването на подсъдимия пред съда и съдействието за приключване на производството.

Трудова ангажираност: Данните, че към момента на деянието или преди това е полагал труд (според свидетелски показания е работил като строител), което показва опити за социално включване.

Съдът намира, че в конкретния случай е налице изключително съотношение между отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, с ясен превес 5 на последните. Възстановяването на щетата, съчетано с ниската стойност и липсата на сериозно физическо увреждане, представляват многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на закона. Предвиденото в чл. 198, ал. 1 от НК наказание е „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години. Съдът прецени, че дори минималният размер на наказанието би се явил несъразмерно тежък с оглед конкретната тежест на извършеното. Едно такова наказание би надхвърлило целите на генералната и индивидуалната превенция и би се превърнало в самоцелна репресия.

Поради изложеното, съдът е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи наказание под най-ниския предел. При определяне на конкретния размер – ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, съдът отчете, че наказанието трябва да е достатъчно осезаемо, за да окаже поправително въздействие върху подсъдимия с оглед лошите му характеристични данни, но същевременно да отразява обективно ниската тежест на конкретния казус. Тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, той не отговаря на изискванията на чл. 66, ал. 1 от НК за условно осъждане. Наказанието следва да се изтърпи ефективно. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, първоначалният режим следва да бъде „общ“.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 479.90 лева и държавна такса от 5 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 51 гр. Велико Търново, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ