Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20761 от 14.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16889/2022
Вид
Решение № 20761
Подписан
14.12.2023
В сила
23.01.2024
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20761 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110116889 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците С. Д. Г. и Б. М. Г. да заплатят на ищеца вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената в общ размер на 1893.77 лв.

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят следните суми: С. Д. Г. – 1/2 от дълга или 779.68 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 148.92 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 21.3.2022 г., главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3.30 лв. за периода 31.08.2019 г. – 21.03.2022 г., Б. М. Г. – 1/2 от дълга или 779.68 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 148.92 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 21.3.2022 г., главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3.30 лв. за периода 1

31.08.2019 г. – 21.03.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „..., аб. № 125862. Претендира разноски.

Ответниците С. Д. Г. и Б. М. Г. се представляват от назначен от съда особен представител – адв. Т., който оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца.

Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Оспорва начислените суми за топлинна енергия и метрологичната годност на средствата за дялово разпределение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „...“ ЕООД не изразява становище по основателността на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От представените в хода на съдебното дирене Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 126, том I, рег. № 7988, дело № 436/2018 г. Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижими имот срещу движими вещи и вместо изпълнение на задължения при условие на запазено вещно право на ползване № 64, том VIII, рег. № 13792, дело № 1211/2019 г. и Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № 12, том IV, рег. № 8208, дело № 415/2020 г. се установява, че Б. М. Г. се е разпоредил с притежаваната от него ½ идеална част от имота находящ се в гр. София, ул. „..., като е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху идеалната част от имота, като и че С. Д. Г. е учредила в полза на дъщеря си Силяна Б.ова М.а пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху другата ½ идеална част от имота, находящ се в гр.

София, ул. „....

В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Тоест, страна по договора за покупкопродажба на топлинна енергия, като „потребител на топлинна енергия“ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Няма пречка обаче договор за доставка на топлина енергия да бъде сключен само със собственика, а не с вещния ползвател или с трето лице, което не е носител на вещни права. В този смисъл са и мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Такава възможност изрично е предвидена и в общите условия на ищеца, приложими към процесния период. При спор кой е собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство. Като в случаите на учредено вещно право на ползване на имота ищецът следва да докаже по делото и че голата собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване. Предвид спецификата на правоотношението по продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирала в обикновено 3 право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В настоящия случай не са събрани доказателства, че голата собственост на С. Д. Г., се е трансформирала в обикновено право на ползване. По тези съображения съдът намира, че предявените искове срещу С. Д. Г. за цена на доставена ТЕ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост, поради липсата на облигационно отношение между ищеца и този ответник по повод доставката на ТЕ до топлоснабден имот, находящ се в за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „.... Исковете следва да бъдат уважени само спрямо Б. М. Г., за който са налице доказателства, че е вещен ползвател на имота. Съдът счита за ирелевантна представената по делото искова молба вх. № 102198/13.8.2019 г. по описа на СГС, тъй като евентуалното постановяване на решение по нея ще има сила занапред и ще е основание за преуреждане на вътрешните отношение между страните.

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № аб. № 125862 за периода м.5.2018 г. до м.4.2020 г.