Определение № 21 от 14.02.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 14.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20242001000023 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод частната жалба на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *** със седалище град С. и адрес на управление район „В. ул. О.П. №***, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град С., бул. „В.Л.“ № * против определение № 1194 от 28.12.2023 година, постановено по частно търговско дело № 532/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на основание чл. 536, ал.

1 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ на жалбоподателя за спиране на производство по ликвидация в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на „М.“ ООД, ЕИК *** - в ликвидация, с ликвидатор К.Д.К., с адрес град Б., к-с „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * по заявление с дата от 09.03.2023 година, с което е поканила кредиторите да предявят вземанията си в шестмесечен срок.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи в тази връзка на първо място, че разгледалият искането съд не е родово и местно компетентен, а такъв е Софийски районен съд. Позовава се на разпоредбата на чл. 531, ал. 2 от ГПК, съгласно която молба се подава до районния съд, в чийто район е постоянния район на молителя. В случая, неговото седалище и адрес на управление са в град С., което сочи, че с разглеждането на молбата от Бургаския окръжен съд е била нарушена както родовата, така и местната компетентност.

Намира изложеното като първо основание за отхвърляне на молбата, а именно невнасянето на държавна такса, както и позоваването на чл. 395 от ГПК, уреждащ производства по обезпечаване на иск за напълно ирелевантни спрямо предмета на делото.

Оспорва правилността и на втория изтъкнат аргумент за отхвърляне на молбата му.

Счита, че там изложеното се подкрепя от приложените към нея писмени доказателства, които осъществяват целта, посочена и от първоинстанционния съд, а именно защита правата 1 на третите лица, неучастващи в това производство. Сложилата началото на образуваното производство молба била подадена с цел да се избегнат негативни правни последици от регистърното производство, за които не бил предвиден друг ред.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По отношение допустимостта на същия, съдът намира следното:

На 19.12.2023 година молителят „Ю.Б.“ АД е депозирал пред Софийски районен съд нарочна писмена молба, с която е поискал от съда по изложените в нея доводи и съображения и поради наличието на условията за това да бъде постановено спиране на производството по ликвидация на „М.“ ООД на сочено от него основание чл. 536, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.

Без молбата да бъде образувана в дело, с разпореждане от 20.12.2023 година на заместник председателя и ръководител на второ ГО при Софийски районен съд, същата е била изпратена по подсъдност на Окръжен съд-Бургас. Този съдебен акт не е бил съобщен на молителя.

След постъпването и в Окръжен съд - Бургас и образуването и в търговско дело № 532/2023 година, с определение № 1194 от закрито заседание на 28.12.2023 година същата е била разгледана и докладвана като такава, с която е отправено искане да бъде спряно производството по ликвидация на „М.“ ООД по заявление с дата 09.03.2023 година, с което назначеният ликвидатор К.К. е поканила кредиторите да предявят вземанията си в 6-месечен срок. Съдът е приел, че е сезиран с искане по чл. 536, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което и при съобразяване на седалището на „М.“ ООД, а именно град Б., подсъдността е негова.

По същество е приел на първо място, че пречка за уважаване на молбата е липсата на внесена държавна такса, като предвид задължението на съда да разгледа молбата за обезпечение в деня на постъпването и - чл. 395, ал. 2 от ГПК е невъзможно да бъдат дадени указания и срок за изпълнението им. Изтъкнал е на следващо място, че липсват достатъчно представени доказателства от страна на молителя, които да налагат извода, че са налице предпоставките на чл. 536, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.

Последният изложен довод в обжалваното определение е, че неоткриването на ликвидатора на вписания адрес само по себе си е недостатъчно, за да се наложи и обоснове извод за основателност на молбата.

При съобразяване на всичко така казано по-горе, се налага извода, че обжалвания съдебен акт е недопустим, което налага същият да бъде обезсилен. В тази връзка на първо място следва да се изтъкне, че с него съдът не е дал отговор на отправеното към него искане, което е формулирано като такова за спиране на производството по ликвидация, открито по отношение на посоченото дружество. Посочването в текста на молбата на обявената от ликвидатора в търговския регистър покана до кредиторите съвсем не налага извода, че 2 отправеното искане е за спиране на регистърно производство, образувано по нея. Това е сторено за пояснение и в контекста на изложението на причините, поради които е заявено от молителя искането на спиране на производството по ликвидация. Следва да се отбележи, че на практика образувано и висящо към датата на подаване на молбата регистърно производство не е налице, доколкото липсва подадено заявление от страна на ликвидатора за вписване по партидата на търговското дружество на промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства, свързани с продължаващото спрямо него производство по ликвидация, като например за заличаването му с твърдения за нейното приключване.

Горното следва да се преценява в контекста на всичко заявено в молбата, както и във частната жалба досежно интереса на молителя от инициираното производство и поспециално да предотврати именно заличаването на търговеца преди да са реализирани съответните действия по удовлетворяване на вземанията му от него. Тук е необходимо да се отбележи и това, че дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, който следва сам, след преценка на изложените факти и обстоятелства, да я определи, като подведе същите под приложимата правна норма. Като е разгледал искане за спиране на производство по посоченото заявление с дата от 09.03.2023 година, с което ликвидаторът е поканил кредиторите да предявят вземанията в с 6-месечен срок съдът се е отклонил от заявеното такова с молбата, което както бе посочено по-горе е за спиране на производството по ликвидация.

След като делото бъде върнато за ново разглеждане е необходимо преди всичко да бъдат предприети действия по изясняване естеството на заявеното искане, включително с оглед инвокираното оплакване на нарушаване на родовата и местната подсъдност. След изясняване към какво е насочена волята на молителя и в този смисъл и какво е неговото искане, съдът ще следва да извърши преценка и относно това дали е компетентен да се произнесе по молбата и отправеното с нея искане и в зависимост от горното предприеме съответните следващи се процесуални действия.

По тези съображения въззивният съд намира, че атакуваното определение следва да бъде обезсилено, делото върнато за ново разглеждане, като след връщането му и преди произнасянето по молбата бъдат предприети съответните действия, указани в мотивната част на настоящия съдебен акт.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 1194 от 28.12.2023 година, постановено по частно търговско дело № 532/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на основание чл. 536, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *** със седалище град С. и адрес на управление район „В. ул. О.П. №***, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град С., бул. „В.Л.“ № * за спиране на производство по ликвидация в търговския регистър и регистъра на 3 юридическите лица с нестопанска цел на „М.“ ООД, ЕИК *** - в ликвидация, с ликвидатор К.Д.К., с адрес град Б., к-с „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * по заявление с дата от 09.03.2023 година, с което е поканила кредиторите да предявят вземанията си в шестмесечен срок.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия в съответствие с посоченото в мотивната част на настоящия съдебен акт.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4