Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1614 от 30.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2397/2022
Вид
Решение № 1614
Подписан
30.03.2023
В сила
30.03.2023
Състав
Станимира Иванова, Петя Попова, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1614 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502397 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20214344/22.11.2021г. по гр.д. № 7462 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 63-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 20 дължи н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес на управление: гр.София, ул.

„Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както следва: сумата от 2850,75лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 20 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 44,28лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – заявлението -07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г.; като Р. П. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД , ЕИК 831609046 съдебни разноски от по 57,89лв. по исково дело и по заповедно дело, 38,98лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт по заповедно дело и 233,88лв. съдебни разноски за експертиза по исково дело, 77,96лв. разноски за възнаграждение по исково дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 2850,75лв. до предявен размер от 3261,23лв. и за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2015г.; иска за мораторна лихва за заплащането на главницата за топлинна енергия в размер от 399,91лв. за 1 периода от 14.08.2016г. до 30.01.2019г.; иска за мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение в размер от 7,77лв. за периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7550 по описа за 2019г. на СРС, като Топлофикация София”ЕАД , ЕИК 831609046 е осъдена да заплати на Р. П.

М., ЕГН ********** съдебни разноски от общо 22,02лв. по исково и по заповедно дело

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№25173570/07.12.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете са отхвърлени.

Посочило е, че неправилно било прието че задълженията са погасени по давност. В случая с фактурата от юни 2016г. били начислени задълженията и те били изискуеми на 01.07.2016г. от този момент започнала да тече погасителната давност. Приложими били ОУ от 2014г., към подаването на заявлението погасителната давност не била изтекла. Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете Р. П. М., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната му част е правилно. Посочила е, че всяко вземане по отделните фактури има самостоятелен характер, издаването на изравнителна сметка и фактура по нея не променяли изискуемостта на задълженията. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на въззивника –ПМУ И.”ООД не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2003020/12.02.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Р. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 20 с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЕ да признае за установено, че Р. П. М., ЕГН ********** д ъ л ж и н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва: сумата от 3261,23лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 20 гр. София, ж.к.

**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 44,28лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – заявлението 07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г.; мораторна лихва за заплащането на главницата за топлинна енергия в размер от 399,91лв. за периода от 14.08.2016г. до 30.01.2019г.; мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение в размер от 7,77лв. за периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7550 по описа за 2019г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че 2 ответникът е потребител на топлинна енергия в имота потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Р. П. М., ЕГН ********** е оспорила исковете. Навела е твърдения, че не била клиент на топлинна енергия в имота през процесния период, не била потребила енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска, задълженията били погасени по давност, забава на плащане на задълженията била обвързана с публикуването на покана на интернетстраница на ищеца, което не било осъществено и не била изпаднала в забава.

Претендирала е разноски.

Третото лице помагач на ищеца – ПМУ И.”ООД, ЕИК **** е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 7550/ 2019г. н СРС съгласно което по заявление вх. № 3009905/07.02.2019г. е издадена заповед с която е разпоредено Р. П. М., ЕГН ********** да заплати н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва : сумата от 3261,23лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 20 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 44,28лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – заявлението -07.02.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г.; мораторна лихва за заплащането на главницата за топлинна енергия в размер от 399,91лв. за периода от 14.08.2016г. до 30.01.2019г.; мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение в размер от 7,77лв. за периода от 01.03.2016г. до 30.01.2019г., съдебни разноски от 74,26лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 29.08.2019г., подал е възражение срещу задълженията по заповедта на 05.09.2019г. сочейки недължимост поради изтекла погасителна давност, на 13.01.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуването на задълженията по заповедта и такива е представил на 12.02.2020г.

Прието е неоспорено удостоверение от СО съгласно което адрес ж.к.

Връбница 1” е идентичен с ж.к.****”.

Приет е протокол от 1987г. съгласно който Р. М. е въведена във владение на собствения й апартамент № 20 в гр. София, ж.к. Надежда бл. 526.

Приети са ОУ от 2016г. съгласно които задълженията се заплащат след издаване на фактура за съответното месечно задължение, като в забава се изпада 45 дни след срока на задължението, за което се отнасят.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и трето лице помагач е посочило, че в имота за периода потребена енергия е в размер на 3261,20лв., а за периода от 3

01.01.2016г. до 30.04.2018г. – 2850,75лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл.

150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда етажна собственост, за дяловото й разпределение , отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, че е настъпил падеж за плащането на тези задължения.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от

2007. г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна 4 енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.

36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.